Решение № 273 от 23.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис. Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300501306 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на ищеца Т. М. ОР. , ЕГН: **********, и ответника „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: 115006845, против Решение № 260047 от 06.01.2021 г., постановено по гр. дело № 16900 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.

Жалбоподателят Т. М. ОР. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него против „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД искове за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в закупени лекарствени продукти, консумативи и проведено лечение, за разликата над сумата от 1287,78 лв. до сумата от 1839,68 лв.; за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение, за разликата над сумата от 1012,22 лв. до сумата от 1446,03 лв.; за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващо се в разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г. , за разликата над сумата от 8190 лв. до 1 сумата от 11700 лв.; за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, за разликата над сумата от 42000 лв. до сумата от 75000 лв.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Излагат се доводи, че неправилно съдът е намерил за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване поради проявена от ищеца груба небрежност.

Поддържа се, че при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства, както и че справедливият размер на обезщетението възлиза на 75000 лв. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете за обезщетение за имуществени вреди да бъдат уважени в пълния им предявен размер, а искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над присъдения размер до размера от 75000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, в който същата се оспорва като неоснователна.

Жалбоподателят „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Т. М. ОР. сумата от 42000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и страдания от многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра; сумата от 1012,22 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение, както и сумата от 8190 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Жалбоподателят счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и явно несправедлив. Изразява несъгласие с приетия процент на съпричиняване, като намира същия за необосновано нисък. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че допълнителното възнаграждение за трудово участие съставлява елемент от брутното трудово правоотношение на ищеца.

2

Поддържа, че съдът е следвало да допусне и да извърши компенсация на част от заявените от ищеца претенции за имуществени вреди до размера на недължимо платената чрез паричен превод от 30.11.2017 г. сума от 1000 лв.

Отправя молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде определен на справедлив и законосъобразен размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Т. М. ОР., в който същата се оспорва като неоснователна.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: 000694286, не е взело становище по подадените въззивни жалби.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца Т. М. ОР. против ответника „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на последния да му заплати следните суми: 1839,68 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в закупени лекарствени продукти, консумативи и проведено лечение на ищеца; 2800 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващи се в пропуснатите ползи за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. в размер на разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение; 11700 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 31.10.2017 г., изразяващо се в разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и БТВ на ищеца за периода 26.10.2018 г. - 01.12.2019 г.;

100000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 31.10.2017 г. трудова злополука, изразяващи се в търпени болки и страдания във връзка с множество телесни повреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното плащане на дължимите суми. В исковата молба се твърди, че ищецът работи в ответното дружество на длъжността „***“, че на 31.10.2017 г. по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения е претърпял злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-15-347 от 16.11.2017 г. на ТП на НОИ Пловдив. Посочва се, че злополуката е станала при прикачване на пневмозахващащо устройство към листов материал от неръждаема стомана с размери 3000х1,500х12 мм, тежащ около 400 кг. В исковата молба се твърди, че по нареждане на началника на цеха ищецът е 3 оказал помощ при извършване на прикачването, като поради необходимостта от отлепяне на долния слой на облепващото фолио на листа същият е работил под повдигнатия товар. Вакуум захватът обаче е изпуснал листа ламарина, който е паднал върху ищеца. В резултат на злополуката ищецът е получил множествени счупвания на дясната подбедрица със съпътстващо счупване на няколко ребра, като за него настъпил продължителен период на болки и страдания, влошаване на качеството на живот и невъзможност да извършва нормално ежедневните дейности. Същият е претърпял двукратно оперативна интервенция, провел е три курса ЛФК. Ищецът твърди, че въпреки усилията на медицинските екипи и положеното от него самия старание не може да се възстанови напълно - не може да стъпва на пострадалия си крак, като все още се придвижва с патерици. Посочва, че в продължение на поне година след злополуката е изпитвал болки в гръдния кош при дълбоко вдишване. Твърди, че е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 31.10.2017 г. - 25.10.2018 г., както и че с решение на ТЕЛК му е била призната 50% трайно намалена работоспособност до 01.12.2019 г., в резултат на което търпи имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове по размер. В отговора се твърди, че трудовата злополука е настъпила в резултат на небрежно отношение на ищеца към спазването на безопасните условия на труд, въпреки че същият е инстуктиран и е преминал обучение по безопасност на труда. Поддържа се, че от страна на ответното дружество са осигурени необходимата вътрешна уредба и материална база с оглед свеждане на риска от трудови злополуки до минимум. Твърди се, че ответникът доброволно и в израз на съпричастност към състоянието на ищеца, е заплатил част от неговите разходи, някои от които са били заявени от него и от съпругата му. В тази връзка се сочи, че две от заплатените на ищеца суми, а именно: сумата от 1000 лв., заплатена на 30.11.2017 г. по банков път, и сумата от 1325 лв., заплатена на 29.12.2017 г. чрез РКО, са недължимо платени с оглед липсата на конкретно обоснована материална нужда, поради което се отправя молба същите да бъдат прихванати в случай че се докаже претенцията на ищеца за имуществени вреди за извършени разходи за лекарства и лечение.

От третото лице-помагач е постъпило становище за неоснователност на исковете. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от ищеца поради проявената от същия груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че между страните въз основа на сключен на 05.10.2015 г. трудов договор е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема при ответника длъжността „***“, че на 31.10.2017 г. по време на работа и изпълнение на служебните задължения 4 ищецът е претърпял трудова злополука, приета за трудова злополука с акт на ТП на НОИ Пловдив, както и че в резултат на същата ищецът е получил следните травматични увреждания многофрагментно счупване на дясна подбедрица в горната част и счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V десни ребра, довели до трайно затрудняване на десния долен крайник и до трайно затрудняване на движенията на снагата. Съдът е приел за доказани по основание предявените от ищеца искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв. Намерил е за доказано извършването на твърдените от ищеца разходи за закупуване на лекарства и за заплащане на потребителски такси за прегледи от специалисти, като е приел, че същите са били необходими за лечението му. За определяне размера на дължимите от ответника обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 31.10.2017 г. – 20.12.2018 г. и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение, и съответно в разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия на ищеца за периода 26.10.2018 г. – 01.12.2019 г. и брутното му трудово възнаграждение, съдът се е позовал на заключението на вещото лице К. по приетата в хода на първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, като е приел за неоснователно наведеното от ответника възражение, че сумите за трудово участие не следва да бъдат вземани предвид при определяне размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца пред злополуката. За основателно е приел възражението за проявена от страна на ищеца груба небрежност. Счел е, че приносът на последния за настъпване на злополуката е 30%, поради което е намалил определените обезщетения с посочения процент съпричиняване. За основателно съдът е приел искането за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 31.10.2017 г., до окончателното им плащане.