Определение № 1052 от 13.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. Бургас, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500627 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 11514/23.03.23г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Чулак и Цветелина Г.Станева, чрез юрисконсулт Г.Стойчева-Кръстева, против разпореждане № 1628 от 15.03.2023г. по ч.гр.д.№ 1207/2023г. на БРС , с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Ж. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.К., общ. С., ул.“Д. А.“ № **, за сумата от 200.64лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2021г. – 04.12.2022г. – датата на предсрочната изискуемост, 199.77лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга “Фаст“; 399.99лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси“; 30лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

197.92лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.08.2021г.

/датата на изпадането на длъжника в забава/ до 04.12.2022г. /датата на предсрочна изискуемост/ и 36.73лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 04.12.2022г. – 27.02.2023г., всички дължими по договор за потребителски кредит

№

40004938077/16.07.2021г.

Твърди, че

1 разпореждането не е правилно и моли да бъде изцяло отменено. Подробни аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ж. Д. Д. за посочени в заявлението суми, между които и описаните, представляващи неиздължена главница по договор между същите страни за потребителски кредит № 40004938077/16.07.2021г. и неиздължена договорна лихва върху главницата за периода 10.11.2021г. – 04.12.2022г., след която дата е настъпила предсрочната изискуемост на цялата главница.

С обжалваното разпореждане БРС е приел, че по отношение на претендираните суми може да се направи обоснован извод, че произтичат от договорни клаузи, в явно противоречие със закона - следователно - нищожни, ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези парични задължения.

Бургаският окръжен съд приема, че разпореждането отчасти е правилно.

Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № 40004938077/16.07.2021г., приложен на стр.6 и сл. ч.гр.д.№ 1207/23г. БРС. Видно от него, длъжникът Ж. Д. Д. е получил сума от 800лв., които е следвало да издължи за срок от 18 месеца, с договорена възнаградителна лихва от 272.29лв. Годишният лихвен процент по договора е 41%, а ГПР – 48.75%.

Освен горните суми, Д. е следвало да изплати и сумата от 720лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой 2 погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства.

От заявлението, по което е образувано заповедното производство пред БРС, се установява, че е налице частично неизпълнение от страна на длъжника на задължението да погаси сумите по договора, като е спорно дали сумата, свързана със закупения от него допълнителен пакет услуги, почива на клаузи, непротиворечащи на добрите нрави, дали е дължима договорната лихва за периода 10.11.2021г. – 04.12.2022г., когато кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, сумата за извънсъдебно събиране на задължението и обезщетенията за забавено плащане така, както са заявени по заявлението.

По този повод съдът приема следното: Обсъжда се договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите по конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и 3 размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.

Със сключването на споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се претендира възнаграждение в размер на 720лв., обаче, би се стигнало да надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по договора. Самото споразумение предвижда, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Както става ясно, описаните по допълнителния пакет услуги не са предоставени и не са ползвани от Д.. По този начин, според настоящия състав, се постига именно онова скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.

Ето защо настоящият състав изцяло споделя извода на БРС, че претендираната сума за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 40004938077/16.07.2021г. е недължима, като произтичаща от договорни клаузи в явно противоречие с добрите нрави.

Що се отнася до претендираната договорна лихва за периода 10.11.2021г. – 04.12.2022г., настоящият състав приема, че за нея следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение. Този извод е съобразен с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева, а именно, че до обявяване на предсрочната изискуемост се дължат всички падежирали вноски, които, видно от приложения погасителен план към договора за кредит, се състоят от главница и договорна лихва. От настъпването на 4 предсрочната изискуемост насетне се дължи чистата стойност на остатъчната главница, ведно със законната лихва от същата дата. Ето защо в тази част разпореждането подлежи на отмяна.

На отмяна подлежи разпореждането и в частта, с която районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за лихвите за забава за претендираните периоди, доколкото съгласно чл.33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че при забава на длъжника кредиторът има право да получи мораторна лихва, като страните предварително са уговорили падежите на всяка от погасителните вноски, поради което не следва кредитодателят да отправя покана за всяка вноска, тъй като падежът за плащането е уговорен отнапред и при пропускането му задълженият изпада в забава за съответната дължима сума. По тези съображения следва да се присъди лихва за забава от датата на изпадане в забава на длъжника поради пропускане на плащанията за съответните вноски по погасителния план до обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, и съответно от тази дата до депозиране на заявлението в съда като за втория период лихвата се начислява вече върху стойността на целия кредит.

Що се отнася до сумата от 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането – настоящият състав приема, тя също е недължима, понеже, както става ясно в настоящото производство, кредиторът търси защита по съдебен ред и претендира разноски от длъжника, които ще му бъдат присъдени. Ето защо, според съда, с тази сума скрито се увеличава размерът на ГПР, което е в противоречие със закона.

Налага се заключение за постановяване на определение в горния смисъл, като в полза на частния жалбоподател следва допълнително сумата от 8.71лв. – за извършени пред БРС разноски за д.т. и 30лв. допълнително за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за настоящата инстанция в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 6.12лв. за заплатена д.т.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ разпореждане № 1628 от 15.03.2023г. по ч.гр.д.№

1207/2023г. на БРС в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против длъжника Ж. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.К., общ. С., ул.“Д. А.“ № **, за сумата от 200.64лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2021г.–04.12.2022г. – датата на предсрочната изискуемост , 197.92лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.08.2021г. (датата на изпадането на длъжника в забава) до 04.12.2022г. (датата на предсрочна изискуемост) и 36.73лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 04.12.2022г.– 27.02.2023г., всички дължими по договор за потребителски кредит № 40004938077/16.07.2021г. между страните и вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът Ж. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.К., общ. С., ул.“Д.

А.“ № ** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Чулак и Цветелина Г.Станева, следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40004938077/16.07.2021г.:

200.64лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2021г.–04.12.2022г. – датата на предсрочната изискуемост, 197.92лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.08.2021г. (датата на изпадането на длъжника в забава) до 04.12.2022г. (датата на предсрочна изискуемост) и 36.73лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 04.12.2022г.– 27.02.2023г. , както и съдебноделоводните разноски в размер на 38.71лв. допълнително за първата инстанция.