Решение № 618 от 15.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Стара Загора, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20265530100787 по описа за 2026 година

Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата С. В. М., чрез упълномощения си представител адв. Т. Й., твърди в исковата си молба, че на 05.10.1989год. сключила трудов договор с Висш медицински институт /сега „Тракийски университет“/ - гр. Стара Загора, според който била назначена на длъжността - “Счетоводител”, на пълно работно време. През годините, към трудовия договор, били сключвани редица допълнителни споразумения, като мястото на работа на ищцата останало непроменено. От 07.12.2001г. длъжността на С. М. била вече „Главен счетоводител“, от 01.07.2023г. до 09.06.2025г. била „Финансов директор“ на университета, и впоследствие била преназначена на длъжността „Отговорен счетоводител“.

Ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че със заповед №28/09.01.2026г., 1 връчена на 12.01.2026г., ответникът едностранно прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6, като същата била дисциплинарно уволнена. Като основание за уволнението в заповедта били посочени допуснати от С. М. нарушения на трудовата дисциплина „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ - не е изпълнила заповед от 09.01.2026г., като не е осъществила в цялост мобилност за периода от 16.01.2025г. до 06.03.2025г., както и „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на предприятието“, като възползвайки се от служебното си положение не е осъществила в цялост мобилност /командировка/ до гр. П., С..

Счита, че Заповед № 28 от 09.01.2026г. за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е извършила описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина. Действително, С. М. не осъществила мобилност в гр. П., С. за периода от 16.01.2025г. до 06.03.2025г., където била командирована със Заповед №42/09.01.2025г., като причината за това била следната:

На 09.12.2024г. от Ректора на Тракийски университет проф. д-р Д. Я. била издадена Заповед №5132/09.12.2024г. за стартиране на бюджетна процедура за 2025г. В тази връзка ищцата, на същата дата, изпратила имейл до Деканите и Директорите на структурни звена, към което било приложено писмо изх.№ 8035/09.12.2024г. и Заповед №5132/09.12.2024г., двете издадени от Ректора на Тракийски университет, като изискала от всички тях да бъдат предоставени информация и справки, в срок до 18.12.2024г., необходими за изготвяне на бюджета на Университета за 2025г. След получаването на информация от структурните звена, на 09.01.2025г. /на същата дата като заповедта за командироване/ ищцата започнала работа по изготвянето на годишния бюджет за 2025г., включваща прилагането на методиката за финансиране на звената и правилата за съставяне, приемане и изпълнение на бюджета, както и методиката за разпределение на бюджетната субсидия на Тракийски университет - Стара Загора. Тъй като това било огромна по обем работа и изработването и приемането на бюджета било едно от най-важните неща за функционирането на университета за съответната бюджетна година, на С. М. било указано от ректора проф. д-р Д. Я. да не заминава на командировката в гр. П., а да остане в гр. Стара Загора, до окончателното приемане на бюджета за 2025г., тъй като най-важното за университета било да се приеме бюджета и 2 финансирането за съответната година. Уговорката между М. и Я. била, че командировката й в С. не отпада, като при подходящо и удобно време щели да коментират и променят периода на мобилност. Поради тази причина, ищцата взела участие на 22.01.2025г. в заседание на Академичния съвет за приемане и утвърждаване на направените корекции на бюджета за 2024 г., след датата на последния Академичен съвет през 2024 г., и утвърждаване на списъка с капиталови разходи за 2024 г., които трябвало да докладва лично, както и участие на 26.02.2025 г. в заседание на Академичния съвет, на който е приет и утвърден списъка с капиталови разходи за 2025 г. на университета и структурните звена, както и решение за възстановяване на разходите за карти за ваучери, като по тези две точки също трябвало да докладва лично.

На 03.02.2025 г. започнал одит от звено за вътрешен одит на МОН, със Заповед РД 09-159 от 28.01.2025 г., със срок 45 работни дни, в който ищцата също трябвало да вземе лично участие, което също й било възложено от Ректора на Тракийски университет. Одитът приключил след периода на определената със Заповед №42/09.01.2025г. командировка в гр. П.. Бюджетът на университета за 2025г. бил окончателно приет на 30.04.2025г., като причината за това късно приемане било липсата преди това на приет бюджет за страната за 2025г. от Народното събрание на РБ.

Предвид гореизложеното счита, че в случая не било налице соченото в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, тъй като, в случая, действията на С.

М. били изцяло съобразени с нарежданията на работодателя й.

По същата причина не било налице и соченото второ нарушение на трудовата дисциплина „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на предприятието“, тъй като съгласно установената съдебна практика нарушението по чл. 190, т.4 от КТ е налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия 3 договор, разчитайки на неговата добросъвестност. В случая, действията на С.

М. били изцяло в интерес на работодателя, като била извършила огромна по обем работа, довела до приемането на бюджета за 2025г., което било от изключителна важност за дейността на университета.

На следващо място, в условията на евентуалност, ако съда приеме, че с действията си ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, счита че заповедта е незаконосъобразна и защото наложеното наказание не било определено при спазване на критериите на чл. 189 от КТ, тъй като по никакъв начин не били отчетени обстоятелствата, при които било извършено неизпълнението /нареждане на работодателя да не извършва командировката, за да участва в приемането на бюджета/, както и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. Във всички случаи работодателят бил длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е нарушението, каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено, подбудите на нарушителя, поведението му, личността му и само, когато така конкретизираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение.

В настоящия, случай по никакъв начин не бил отчетен фактът, че ищцата имала трудов стаж в предприятието 36г., 3 месеца и 8 дни, през който трудов стаж нямала нито едно наложено дисциплинарно наказание - целият й трудов стаж бел преминал само в това предприятие, през който период била образцов работник, а извършеното нарушение се явявало една изолирана проява. Не се установявало да са били настъпили неблагоприятни последици, или възможни такива, за работодателя в резултат от извършеното дисциплинарно нарушение.

Счита, че с оглед на посочените, следвало да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ било несъответно на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.

Следвало да се отбележи и факта, че за извършени абсолютно същите нарушения на трудовата дисциплина други служители на ответника - К. С., Г.

Г., Н. В., М. Д.а и Г. К. не били дисциплинарно уволнени, т.е., в тези случаи работодателят не бил счел извършените от тях дисциплинарни нарушения за толкова тежки, че да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно 4 наказание. Изложеното по-горе водело до извод, че в случая уволнението на С.

М. представлявало злоупотреба с работодателска власт, поради което ищцата прави и изрично възражение в тази насока.

Ищцата твърди, че извод за извършеното уволнение представляващо злоупотреба с работодателска власт може да се направи и от обстоятелството, че въпреки извършените, според работодателя, тежки нарушения на трудовата дисциплина, на С. М. не бил прекратен сключения на 30.06.2025г. с Тракийски университет гр.Стара Загора трудов договор за допълнителен труд, като със Заповед №62/13.01.2026г. за изпълнение на задълженията й по същия, на ищцата бил предоставен за ползване кабинет №335, на етаж 3, за нуждите на изпълнението на проект „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“.

Счита, че Заповед №28/09.01.2026г. е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че преди издаването й, от ищцата не била изискана декларация за здравословно състояние, а преди връчването на заповедта работодателят бил длъжен да събере информация дали служителят страда от заболявания, изброени в Наредба №5.

От гореизложеното било видно, че трудовият договор на С. М. бил прекратен незаконосъобразно със Заповед №28 от 09.01.2026г.

На отделно основание, счита, че процесната заповед и не е мотивирана правилно. Заповедта за уволнение била издадена и след изтичането на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.

След прекратяване на трудовия договор, ищцата започнала работа по трудов договор №2/20.01.2026г. в „Медорект“ ЕООД, където получавала брутно трудово възнаграждение в общ размер на 851,20 € месечно. Брутното трудово възнаграждение на С. М. за месеца предхождащ уволнението й при ответника бил в общ размер на 2 681,61 €.

Предвид горното, и на основание чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, претендира обезщетение за максимално предвидения период от 6 месеца, в размер разликата в заплатите между получаваното преди уволнението и получаваното след уволнението брутно трудово възнаграждение, която разлика е в размер на 1 830,41 €, на месец, или сума в общ размер на 10 982,46 €.

5

Ищцата, чрез пълномощника си моли съда да постанови решение, с което да: признае за незаконно и да отмени уволнението й, извършено със Заповед №28/09.01.2026г. на работодателя „Тракийски университет“ гр.Стара Загора; да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Отговорен счетоводител“; да осъди „Тракийски университет“ гр.Стара Загора, да й заплати сумата от 10 982,46 евро, представляваща обезщетение на основание чл.344, ал. 1, т.З от КТ, във вр. с чл.225, ал. 1 и ал.2 от КТ - разликата в заплатите между получаваното преди уволнението и получаваното след уволнението брутно трудово възнаграждение, за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

Претендира за направените разноски по делото.

Ответникът по делото „Тракийски университет“ гр. Стара Загора, ЕИК 123024538, в законоустановения срок, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените обективно и субективно съединени искове като неоснователни.

Счита оспорената заповед за мотивирана и законосъобразна. Излага следните съображения в тази насока:

На 11.11.2025 г., в Ректората на „Тракийски университет“ - Стара Загора, било постъпило Становище вх. № 7627/11.11.2025г. на членове на комисия, назначена със Заповед № 3305 от 04.09.2025 г. на ректора на Тракийски университет, във връзка с извършена проверка на сключените от „Тракийски университет“ - Стара Загора, договори/споразумения за мобилност на студенти, преподаватели и административен персонал по програма „Еразъм +“, за периода 2022 г. до 2025 г., включително. Комисията проверила досиетата на преподаватели, студенти и служители, разпределени в две категории: продължителност на мобилностите - над 14 дни; брой осъществени мобилности за една академична година - 3 и повече. Според избраните критерии в извадката било попаднало и досието на С. В. М..

Разпечатката съдържа 34 от 203 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bebf4839-690b-4a3c-95b9-721b3d26de93