Решение № 733 от 06.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507021 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.02.2021 г. по гр.д. № 24384/19 г., СРС, I ГО, 166 с-в е отхвърлил като неоснователен предявения от А.Д. С., ЛНЧ *******, с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II” № ******* иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника Столична Община, с адрес гр. София, ул. „*******, че ищецът А.Д. С. е собственик на реална част с площ от 613 кв.м., от които 358 кв.м. застроена площ и 255 кв.м. прилежащ терен, намираща се в североизточната част на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния Директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Красна поляна“, м.

„Факултета“ и площ на целия имот от 5757 кв.м. защитрихована в зелено и заключена между точки 1-2-3-4-5- 6-7-1 на находящата се на лист 29 от делото схема, поради придобиване на имот по давностно владения упражнявано за периода от 30.10.2002 г. до настоящия момент. Осъдил е А.Д. С., ЛНЧ ******* с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II” № ******* да заплати на СО, с адрес: с адрес гр. София, ул. „******* на основание чл.78, ал.3 ГПК 1 сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Д. С., ЛНЧ *******, с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II” № *******, със съдебен адрес: гр.София, бул.*******, ет.*******, чрез адвокат А.Л. с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че от представините от страните писмени доказателства е установено, че ищцата е безспорен собственик на сградата „Цех за печатни платки“, находяща се в УПИ ХI, кв.133 с кадастрален идентификатор *** по плана на гр.София, район „Красна поляна“, с административен адрес: ул.“*******. Според приетата СТЕ, сградата е построена между 1977 и 1988 г., а според представените клетвени декларации, тя е построена в периода 1985-86 г. Сградата не е незаконна построена и е отговаряла на действащите по това време строителни норми.

Счита, че причината за сградата да няма строителни книжа се дължи, че след построяването й през 1986 г., Димитровски районен народен съвет, където е построена сградата, се е разделил на четири общини и разрешенията и строителните документи не са влезли в архива на община „Красна поляна“.

Според СТЕ, имотът отговаря на всички нормативни изисквания за площ и евентуално за лице. Предметът на спора е прилежащата към сградата земя.

Счита, че СО няма валидни документи, с които да докаже собствеността си върху тази земя. С представеният от СО АОС от 2001 г. общината се опитва да фабрикува доказателства по настоящето дело, за да прикрие факта, че няма доказателства, че теренът, върху който е построена сградата, попада в някоя от хипотезите на чл.2 ЗОС. Нещо повече, тя е поискала от АГКК да заличи сградата от кадастралната карта не по предвидения в ЗКИР и Наредба РД-0220-5 от 15.12.2016 г. начин. С решение № 388 по Протокол № 64/26.06.2014 г. на СОС е одобрен ПУП-ИПРЗ на м. „Факултета“, който е изработен върху основата на одобрена кадастрална карта от 2011 г. съгласно „ИПР процеснат сграда с идентификатор *** попада в УПИ Х II58, 163, предназначен за обществено и делово обслужване и производство. Според СТЕ, ПУП-ИПРЗ не е влязъл в сила за УПИ 158,163 от кв.133, поради непредставяне на договори по чл.15, ал.3 или чл.17, ал.3 от ЗУТ. От това процесуалният представител на въззивника прави два извода: няма доказателства за това, че са изпълнени изискванията на ЗУТ-чл.15, ал.3 и чл.17, ал.3 по отношение на УПИ ХI 158, 163 от кв. 133 към настоящия 2 момент, поради което за процесната сграда и терена, на който е изградена, е в сила предходния ПУП, а именно ЧЗРП, одобрен с решение № 20 по протокол № 24 от 30.03.2001г. на СОС, според който същата попадада в УПИ ХI от кв.133. Към този момент, в който е взето решение № 388 по Протокол № 64/26.06.2014 г. на СОС и одобрен ПУП-ИПРЗ на м.“Факултета“, който е изработен върху основата на одобрена кадастрална карта от 2011 г. СО не е имала никакъв документ за собственост на процесния имот, защото границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, според изискването на ЗУТ, а такива доказателства вещото лице не открива.

Относно придобивната давност и след проследяване статута и образуването на ЮЛ, от което е закупена сградата, а именно „ЕОМ“ ЕООДзаличен търговец, се прави извод, че процесният имот винаги е бил в регулация, за него няма данни за реституционни претенции, че ДСО „М.“, от когото „ЕОМ“ ЕООД поема съответна част от активите и пасивите и другите права и задължения е било държавна собственост, от което следва, че придобитите активи от дружеството са също държавна собственост. Излагат се подробни съображения за предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия, което се е извършвало с административни актове, като се сочи, че за съжаление и предвид характера на дружествата, които са били преобразувани, тези административни актове за предостявяне или владеене не са били достъпни.

Накрая се твърди, че дори и да не е бил предоставен по съответния ред, то и след като е бил застроен със средствата на държавното предприятие „ДСО „М.“, на основание чл.81, ал.4, изр.2 от НДИ/отм./ имотът е продължавал да се ползва от държавното предприятие и в последствие от „ЕОМ“ ЕООД.

Счита, че „ЕОМ“ ЕООД от момента на образуването си на 16.09.1991 г. с разпореждане на МС, трайно е необезпокаявано се е разпореждал с постройките, които са били негова собственост в имот с идентифискатор 68134-1114.158 и прилежаща им земя и е упражнявал фактическата власт върху процесната земя, конкретно процесната реална част от недвижимия имот под стопанската постройка с площ от 355 кв.м. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на 3 праводателя си. От друга страна, от 30.10.2002г. ищцата, след сключване на договора за покупко-продажба с „ЕОМ“ ЕООД трайно и необезпокоявано осъществява непрекъснато владение върху имота, като го владее повече от 10 години. Това добросъвестно владение се установява от договора за покупкопродажба, сключен между АД. С. и “ЕОМ“ ЕООД и договора за наем на терен между Община „Красна поляна“ и „ЕОМ“ ИООД. От договора за покупко-продажба се установява, че се продава сграда, част от масата на несъстоятелността на несъстоятелно дружество, т.е. има постройка трайно прикрепена към земята и построена в съотвествие с действащите по време на строителството норми. Освен това, заедно с правата на собственост върху сградата, “ЕОМ“ ЕООД/ в н./ прехвърля и всичките си останали права свързани с имота, т.е. продавачът е смятал, че съществува и други права на собственост върху сградата и земята, върху която е построена, които включва и такива, възникнали вследствие на давностно владение върху сградата и прилежащата земя. В договора за наем между Община „Красна поляна“ и „ЕОМ“ ЕООД се говори за отдаване под наем на части от терен, а не за прилежащи площи към сгради, като сравнението между площта на УПИ 133 и квадратурата на отдедения под наем терен показва, че не целият УПИ е предмет на този договор. Няма как да се установи дали предмет на договора е тъкмо земята под сградата на ищцата и да се изключи възможността да става въпрос за отдаване под наем на правото на ползване на незастроените части на парцела. Тъй като Община „Красна поляна“ не е била и не е собственик на въпросния парцел, респ. няма акт за собственост, който да индивидуализира правото на собственост и обекта на това право, тя няма как да претендира, че е отдала под наем тъкмо земята, върху която са построени сградите на „ЕОМ“ ЕООД/ в н./ и в частност сградата, продадена на ищцата. Освен това, наемодателят може да не е собственик на отдадения под наем имот. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени претенциите върху имот, индивидуализиран в исковата молба и приетата СТЕ. Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият/ответник СО, район „Красна поляна“, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Освобождение“, чрез пълномощника юрисконсулт А.К. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4

Съдът, намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 ЗС от А.Д. С. срещу СО за признавана за установено спрямо ответника СО, че ищецът АД. С. е собственик на реална част с площ от 613 кв.м., от които 358 кв.м. застроена площ и 255 кв.м. прилежащ терен, намираща се в североизточната част на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния Директор на АГКК с адрес в гр. София, район Красна поляна, м. „Факултета“ и площ на целия имот от 5757 кв.м. защитрихована в зелено и заключена между точки 1-2-3-4-5- 6-7-1 на находящата се на лист 29 от делото схема, поради придобиване на имот по давностно владения упражнявано за периода от 30.10.2002 г. до настоящия момент.

Ищецът А.Д. С. твърди, че притежава едноетажна сграда-цех за печатни платки, находящ се У ПИ XI, кв. 133 с кадастрален идентификатор *** по плана на гр. София , район „Красна поляна“, местност „Факултета“ с административен адрес ул. „******* ******* със застроена площ от 330 кв.м. по документи и 358 кв.м. по контролно заснемане от м.06.2018 г. Ответникът оспорва собствеността на ищеца върху земята, върху която е построена сградата. Заявява, че е придобила сградата от предишния собственик „ЕОМ” ЕООД, който е сключил със Столична Община, район Красна поляна договор за наем на прилежащата земя под всички сгради в имота, включително за прилежащата площ под сградата на ищеца. Твърди, че изпълнява и към настоящия момент задълженията си за заплащане на наемна цена по договора. Заявява, че ответникът не е собственик на земята, върху 5 която е построена сградата на ищеца, тъй като ищецът е придобил имота въз основа на давностно владение. Към момента на подписване на договора за наем между „ЕОМ” ЕООД и Столична Община, район „Красна поляна“ имотът не е бил общинска собственост, тъй като липсват доказателства в тази насока, а към момента на издаване на АДС от 2015 г. не е могла да го придобие чрез завладяване на безстопанствен имот, тъй като ищцата е била във владение на имота. Моли съда да уважи предявения иск.

Ответникът Столична Община в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор, с който оспорва иск като неоснователен. Твърди, че имотът върху който се намира собствената на ищеца постройка е частна общинска собственост актуван с Акт № 1153 за ЧОС от 29.01.2015, който акт е съставен въз основа на чл. 59, ал. 1 ЗОС и предходен Акт за ОС № 585/2002г. Имотът е отдаден под наем на предходния собственик на постройката „ЕОМ” ЕООД със сключен договор за наем и последващи анекси към него. Оспорва ищцата да е придобила по давност реалната част от имота, намираща се под нейната собствена сграда и счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС.