Решение № 250 от 10.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10184/2019
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 10.01.2020
- В сила
- 10.01.2020
- Състав
- ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА ПОПКОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 147, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147а · Закон за защита на потребителите
- чл. 298, ал. 1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. С., ………..2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 10184 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.Т., чрез процесуалния и представител С.С.Т. и чрез адв. Д.С., против решение № 489659 от 18.09.2018 г. по гр. д. № 11979 по описа за 2017 година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 72 състав в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД и е признато за установено, че ответницата Е.С.Т. дължи на ищеца сумата от 249,13 лв., представляваща дължима и незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот с абонатен номер 333963, находящ се в гр. С., ул. „*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,16 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46552/2016 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат подробни, многобройни, но на места неясни и несвързани доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно е прието наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия между страните по делото, както и че са приложими общите условия на топлофикационното дружество, доколкото не са били подписани от потребителя и следва да се приложи правилото на чл. 147а ЗЗП. Излага се още, че фактът на демонтиране на четири отоплителни тела, който е безспорно установен по делото доказва липсата на присъединяване, от което пък следва, че въззивникът не е потребител.
Според въззивната жалба в решението не е изяснено мястото и страните на продажбеното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. Изложен е довод за недължимост на претендираните суми, доколкото не се установява реално потребление на топлоенергия. Твърди се и, че неправилно е прието, че Т. следва да отговаря за топлинна енергия на сградната инсталация, тъй като липсва договор за топлинна енергия и е недопустимо да се начисляват суми спрямо собственици, които не използват топлинна енергия и не са потребители на дружеството, което противоречи и на европейските директиви. Сочи се, че ползването е право, което в случая не е било упражнено. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, а именно нарушения на правилата на чл. 180 и чл. 190 ГПК, тъй като съдът не е задължил ищеца да представи намиращи се у него писмени доказателства. Допълнително се излагат доводи, че съдът неправилно е кредитирал заключенията по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се сочи, че не е следвало да се назначава за вещо лице Б.Т., която е заинтересована и срещу която страните са били подали сигнали. Поради изложените съображения се моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции. С жалбата е направено искане за преюдициално запитване.
Уведомена за подадената въззивна жалба на 07.02.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Не е постъпило и становище от третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е и частна жалба на Е.С.Т., чрез процесуалния си представител С.С.Т., и от същият в лично качество, срещу решение № 72650/22.03.2019 г. на Софийския районен съд, с което са оставени без уважение молбите на страната за допълване на основното решение и изменение на същото в частта за разноските.
Уведомена за подадената въззивна жалба на 04.07.2019 г. въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва в частта, с която са уважени предявените искове. Жалбата е подадена от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3054375/18.08.2016 г. дружеството „Т.С.” ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.Т. и Е.С.Т. за сумата от 484,30 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот с абонатен номер 333963, находящ се в гр. С., ул. „*****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до плащане на вземането. Претендират се разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 46552/2016 г. по описа на Софийския районен съд, по което за посочените суми на 13.09.2016 г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от задължените лица. На заявителя са дадени указания да предяви иска за установяване на задълженията по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Т.– С.“ ЕАД, с която са предявени против С.С.Т. и Е.С.Т. обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за сумата 484,30 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот с абонатен номер 333963, находящ се в гр. С., ул. „*****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до плащане на вземането и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 72,31 лева, представляваща мораторна лихва, в размер на 72,31 лева. При извършена проверка за редовност на исковата молба, въззивният съд не установи твърдените от въззивниците основания за нередовност, поради което неоснователен се явява довода в тази насока. Следва да се подчертае, че наличието на твърдяното материално право не обуславя процесуалната легитимация на страните. Налице е и правен интерес от предявяване на исковете, доколкото Е. и С. Тошеви са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в срока по чл. 414 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват претенциите като неоснователни. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да постанови решението си, районният съдия е приел, че от доказателствата по делото се установява, че Е.Т. е потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и че е налице неплатено задължение за доставка на такава енергия в размер на сумата от 249,13 лв. за периода м. 01.11.2013г. до 30.04.2015 г., както и че е налице забавено плащане на главницата, поради което е определил обезщетение за забавено изпълнение в размер от 5,16 лева.
Предмет на настоящото производство е решението в частта, с която са уважени исковите претенции, решението е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителните части.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
Софийски градски съд, след преценка на събраните пред СРС доказателства намира следното по съществото на спора:
Основателността на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който задължението не е платено.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 от ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар.
1, т. 2а от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия /така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на ОСГК на ВКС/.
Разпечатката съдържа 36 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bebec922-4380-4c32-931d-4f7ceb9c9c9e