Решение № 430 от 30.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Смолян, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100614 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „* *“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 23.08.2022 година е сключил Договор за паричен заем * с праводателя на ответното дружество („* *" ООД , заличен търговец след преобразуването му чрез промяна на правната форма във „* *" АД), по силата на който заемодателят „* *" ООД му предоставил заем в размер на 800,00 (осемстотин) лева, с размер на погасителната вноска по *а: 157,71 лева;срок на заема-9 месеца; Брой вноски: 9; Фиксиран годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 1419,39 лева, ГПР: 49,50%.Твърди се от ищеца, че освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер на 319,41 лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.4 ал.1 от договора.

Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския *. Твърди ,че сключеният с ответното дружество договор е недействителен, тъй като е налице нарушение на редица разпоредби от ЗПК. На първо място договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК - не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. В него не било посочено и как е формиран годишния процент на разходите /ГПР/. Освен това е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.1 и 12 от ЗПК поради липса на подробен погасителен план и на основание чл. 22 ЗПК договорът се явявал недействителен и в този случай не били дължими всички плащания извън реално предоставената в заем сума.

Твърди също,че договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 479,07 лева като „такса за експресно разглеждане на документи“ и сумата от 319,41 лева като „неустойка“ за непредоставяне на обезпечение, са нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на *одателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена 1 конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за *ора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на *а.

Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение на забраната по чд. 10а, ад. 2 от ЗПК. С огдед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на *а, респективно - с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а,ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 63% от размера на отпусната главница и възнаградитедна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид изложеното посочената клауза на чл.1 ал.З която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 479,07 лева, е нищожна като заобикаляща чд. 19, ад. 4 от ЗПК и противоречаща на чд. 10а, ад. 2 ЗПК.

Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ад. 4 се удържат при последващи плащания по *а. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски * е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чд. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и сдед като коментираните клаузи на процесния договор за * като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за * се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем Standart 30 № * - 23.08.2022г. е недействителен, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице недействителност на целия договор, е налице нищожност на отделни негови клаузи, а именно: за заплащането на таксата за експресно разглеждане на документи; клаузата, уговаряща размера на договорната лихва, тъй като многократно надвишава законната и се явява в нарушение на добрите нрави, както и чл. 4 от договора, предвиждащ заплащането на неустойка. Претендира и за разноски по 2 водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването на процесния договор за * на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския * (ЗПК). По отношение на Такса експресно разглеждане на документи : Услугата експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на *а. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на *а, тъй като го предхожда времево. Действително експресното разглеждане на документи представлява една услуга, предхождаща одобряването на отпускане на * и усвояването му, която услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за *, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Услугата експресно разглеждане на документи, няма общо с отпускането на *а, а с факта дали потребителят желае документите му да бъдат разгледани, по-бързо с оглед необходимостта от получаване на бърз отговор.

Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от *ора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.

Видно от чл.1 (2) от Договора за паричен заем, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на потребителски * да не възникне по желание на която и да е от страните. Липсата на законова регламентация на цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено финансовата институция може да остойности цената на всички ресурси, необходими за предоставяне на тази услуга. Следва да се вземе предвид, че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на поголям административен и човешки ресурс, което логично оскъпява услугата. Не е без значение фактът, че Дружеството не изисква от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по *а, което е в интерес на ищеца.

По отношение на договорената неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За *ора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл не можем да се съгласим с наведените твърдения, че за него били поставени условия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон. Ищецът навежда голословно твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави, без да навежда аргументи какъв конкретен морален принцип е бил накърнен. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни 3 граждански и търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него. В конкретния случай това е ищецът. Такива доказателства не са ангажирани. Няма универсален критерий кога дадена уговорка влиза в противоречие с добрите нрави, поради което това трябва да бъде изследвано за всеки конкретен случай. Исковата молба не предоставя никаква детайлност и доказателства в тази насока. Законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката.