Решение № 88 от 10.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420102138 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *********, чрез адв. Л. К. Б. от АК-София, срещу „Стик Кредит“ АД с ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б искова молба, с която (съгласно уточнителна молба с вх. № 13515/04.10.2024 г. на Врачански районен съд) са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на договор за потребителски кредит № 1008504/30.10.2023 г., сключен между „Стик кредит“ АД и В. И.;

2) евентуално съединен иск (с исковете по т. 1) за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 200,00 лева по договор за потребителски кредит № 1008504/30.10.2023 г., формирана както следва: 120,00 лева-законна лихва и 1 080,00 лева-неустойка по договора, тъй като договорът е нищожен, респективно клаузата за неустойка е нищожна; 3) евентуално съединени искове (с исковете по т. 1) по чл.

21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, хипотеза 3, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 19 от договор за потребителски кредит № 1008504/30.10.2023 г.

Ищцата В. И. твърди, че на 30.10.2023 г. е сключила с ответника „Стик кредит“ АД договор за потребителски кредит № *********/30.10.2023 г. за предоставяне на сумата 4 1

000,00 лева. Твърди, че се е задължила по договора да върне заетата сума с една погасителна вноска с падеж 29.11.2023 г. и с общ размер 5 200,00 лева, включваща главница, лихва и неустойка за предоставяне на обезпечение, с годишен процент на разходите (ГПР) в размер н а 42,58% и годишен лихвен процент (ГЛП) – 36%, а кредитодателят се е задължил да предостави паричната сума в брой, срещу подписване на разходен касов ордер.

Посочва, че съгласно чл. 19 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължила в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез: осигуряване на действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребитя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обозщетения, такси и други или предоставяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция следва да бъде най-малко 30 дни от датата на падежа на последната вноска, а третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, следва да отговарят на изискванията по общите условия на кредитора и да бъдат одобрени от него. Поради непредоставянето на обезпечение потребителят дължи неустойка в предвидения в общите условия на кредитора размер, а и именно в размер на 1 080,00 лева, к а т о неустойката по съответния договор се заплаща разсрочено, заедно с месечните погасителни вноски. Оспорва неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора като нищожни, поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и надвишаване на максималния размер на ГПР и като нелоялна търговска практика. Твърди, че в договора за кредит реалният размер на ГПР, прилаган фактически между страните не отговаря на посочения в договорите размер на ГПР, което посочва, че е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2 ЗЗП, тъй като кумулирането на неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора към погасителни вноски превръща размера на вноските в двойно по-голям от посочения в договорите за кредит. Счита, че договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 36% е нищожна поради противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период. Заявява, че ГПР по договора за кредит надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, което води до нищожност на договора за потребителски кредит. Ищцата твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит, като е внесла по сметка на кредитора чистата сума по кредита. Моли съдът да обяви за нищожен в цялост договора за кредит, евентуално, ако счете, че договорът не е нищожен да обяви за нищожна клаузата за уговаряне на неустойка за непредоставяне на обезпечение и за договорна възнаградителна лихва в размер на 36%, както и да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 2

1 200,00 лева по договор за потребителски кредит № 1008504/30.10.2023 г., формирана както следва: 120,00 лева-законна лихва и 1 080,00 лева-неустойка по договора. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът „Стик кредит“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните действително е сключен договор за потребителски кредит № *********/30.10.2023 г. за предоставяне на сума в размер на 4 000,00 лв., като заемната сума е била предоставена на ищцата в брой, срещу подписване на разходен касов ордер, както и че в договора се съдържат посочените от ищцата клаузи.

Твърди, че договорът е подписан в търговски обект и на ищцата е предоставена необходимата преддоговорна информация, включваща стандартен европейски формуляр и общи условия, като ищцата се е подписала под договора, с коет о е изразила съгласие със съдържанието на договора и за неговото сключване. Оспорва твърденията, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като твърди, че неустойката не излиза извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция, тъй като с нея се цели длъжникът да изпълни задължението си. Посочва, че действителността на неустойката следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не в резултат на размера, получен вследствие на неизпълнението. Навежда, че неустойката е нищожна поради противоречие на добрите нрави, само ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а в процесния случай неустойката отговаря на присъщите й функции и поради това не е нищожна. В условията на евентуалност моли, в случай, че съдът намери неустойката за прекомерна да я намали, а не да обявява цялата клауза за недействителна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.10.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № *********, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 4 000,00 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, като ищцата се е задължила да върне същата сума, ведно с лихвите, на 1 месечна вноска с падеж 29.11.2023 г., като общата дължима от ответницата сума по процесния кредит е 5 200,00 лева съгласно погасителен план, приложен на л. 7 от делото.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесният договор за кредит в размер на 4 000,00 лева е бил изцяло усвоен от ищцата. Ищцата е заплатила в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит сумата 5 200,00 лева (в това число сумата 4 000,00 леваглавница, сумата 120,00 лева-договорна лихва и сумата 1 080,00 лева-неустойка). Реалният годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 360,00 %.

Съгласно чл. 4.3 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора обезпечение по кредита по чл. 4, ал. 5, във връзка с част II, т. 8 от договора, във 3 връзка с общите условия на „Стик Кредит“ АД (осигуряване на действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребитя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обозщетения, такси и други или предоставяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция следва да бъде наймалко 30 дни от датата на падежа на последната вноска, а третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, следва да отговарят на изискванията по общите условия на кредитора и да бъдат одобрени от него), „Стик Кредит“ АД може да начисли неустойка в размер на 1 080,00 лева, което на практика е сторено, видно от съдебно-счетоводната експертиза.

Уговореният размер годишен лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран на 36,00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на 42,58 %.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед заявените с исковата молба доводи и предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност на клаузи, създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е потребител, съдът намира, че следва да обсъди валидността на клаузите относно уговорения ГПР и неустойката.

Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни н а кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита), представляват общ разход по кредита. В този смисъл и неустойката е разход, който се обхваща от понятието „общ разход по кредита за потребителя“ и следва да се включи към ГПР.

В договора не е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение и вида на това обезпечение, но в погасителния план към договора е предвидено, че размерът на единстеваната посочена в погасителния план погасителната вноска с одобрено обезпечение е 4 120,00 лева, а размерът на вноската без одобрено обезпечение е 5 200,00 лева, като с погасителния план страните са предвидили заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение в общ размер от 1 080,00 лева.

Същевременно съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може 4 да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума.

Общото задължение на кредитополучателя е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за неустойка в общ размер от 1 080,00 лева.