Определение № 16735 от 03.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16735 гр. София, 03.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110110326 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т .С“ ЕАД, чрез юрк. И, срещу М. А. Г., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5544/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от заповедния съд указание с разпореждане от 23.03.2026 г. по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай от извършената в заповедното производство справка в НБДН се установява, че длъжникът е с различен постоянен (гр. София) и настоящ (с. О, община Елин Пелин) адрес. Установява се, че адресатът е посетен на регистрирания настоящ адрес, но тъй като не е открит, връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, като е отразил в съобщението, че „по данни на съседи такова лице не пребивава на адреса“. Източникът на тези данни (имената на съседите), обаче, не е отразен в съобщението, като са посочени единствено имената на длъжностното лице по призоваването, а именно кмета на с. О – Е Г Ето защо не може да се приеме, че връчителят е събрал данни по надлежния ред (с посочване на източника на тези данни), че длъжникът не живее на настоящия си адрес.

На следващо място, видно от попълнените от връчителя разписки, 1 сканирани и отразени в електронната папка на заповедното дело, е, че адресатът е посетен и на регистрирания постоянен адрес, където не е открит и връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. Същевременно, обаче, връчителят и тук не е събрал данни по надлежния ред дали длъжникът живее или не на постоянния му адрес – липсва такова отразяване с посочване на източника на тези данни в съобщението, в съответствие с изискването на закона (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК).

От гореизложеното следва, че в случая не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване предпоставка на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на постоянния си и настоящ адрес с посочване на източника на информация. Ето защо следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В насока на горното следва да се има предвид, че при редовно връчена заповед по реда на чл. 47 ГПК и с изтичане на срока за възражение, тя влиза в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането. По аргумент от противното на предвиденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и на основание чл. 416 ГПК заповедният съд е имал основание да разпореди издаването на изпълнителен лист.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10326/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.дело № 5544/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2