Решение № 154 от 07.08.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е

Ш Е

Н И Е

7. VІІІ.2019

Разград

Номер

Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

9.VІІ.

2019 съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: Н.Реджебова Председател

2019 гражданско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

130 дело номер по описа на РОС за година съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано на производство пред РОС по молба вх.№1765, депозирана в регистратура на РОС на 22.ІV.2019г.

С подаването й, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Р. М., М.Б.Х. предявява срещу Прокуратура на Р България, в условията на обективното им кумулативно съединяване искове за дължими му се на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения за вреди, твърдени като резултат на подвдигнато му обвинение за престъпление по чл.219 НК, за което с влязла в сила на

1.ІІІ.2017г. присъда е признат за невиновен и оправдан. Както следва::

1/иск за 50

000,00лв. , дължими му се в обезщетение за неимуществени вреди- психически тормоз, стрес, злепоставяне пред обществото, накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; загуба на тегло и сън, ведно със законна лихва, считано от 1.ІІІ.2017 до окончателното му изплащане.

2/иск за 1000,00лв., дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за имуществени вреди –разходи по воденото срещу него нак. преследване;

Претендираните до обезщетение неимуществени вреди се твърдят като резултат от действията на ответника по привличането му на 31.Х.2011г. към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с чл.-20, ал.2 и чл.26 НК- за това, че за времето от 10.VІІІ.2009 до 16.VІІІ.2009г., в качеството си на длъжностно лице-зам.кмет на Община Лозница, в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител е инкриминирал умишлена престъпна безстопанственост, в резултат на което последвали значителни за държавата щети в размера на 42 686,80лв. По което обвинение, с постановена и влязла в сила на 1.ІІІ.2017г. Присъда №29/30.V.2014 по НОХД №73/2014 на РОС бил оправдан и признат за невиновен.

В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно производство, ищецът твърди причинени му психически тормоз и страдания; опетнени чест, достойнство и добро име в обществото; сринат личен и професионален авторитет; свързани с публичността на заеманата от него отговорна длъжност неудобства; накърняване на доброто му име, с което се ползвал в обществото поради медийната разгласа на водения срещу него процес; подтиснатост и тревожност, усещане за безперспективност; накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; загуба на сън; С наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната била ограничена свободата му на придвижване и бил лишен от възможност да провежда професионални срещи с колеги в чужбина; преживяно унижение от задържането му на ГКПП Капитан Андреево ;

Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване разноски за защита;

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Р.М., ищецът заявява, че поддържа исковете на предявеното им основание и размер.

Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Разградска окръжна прокуратура, участваща в процеса като структурно звено на ответника, с депозиран в срока на чл.13 ГПК отговор, признава допустимост на исковете и оспорва същите по основание и размер. Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца нак.преследване и претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди. По отношение размера на имуществените вреди, твърди прекомерност на договореното в нак. производство адвокатско възнаграждение; оспорва възведените в подкрепа на иска обстоятелства и факти оспорва иска по основание и размер;

Оспорва размер на имуществените вреди, позовавайки се на прекомерност на заплатеното за защита в нак.производство адв. възнаграждение. Твърди съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на воденото срещу него нак. производство. Счита за неоснователна вменяваната й в отговорност медийна и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно преследване като заявява, че прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното производство и не следва да носи отговорност за действията на трети лица; Позовавайки се на обстоятелството, че ищецът не е бил отстраняван от заеманата длъжност- зам. смет, както и че понастоящем заема тази длъжност, оспорва твърдението му за снето от него доверие в резултат на воденото нак. производство. Оспорва иска за имуществени вреди поради недоказаност на факта за заплатено в хода на нак. производство адвокатско възнаграждение.

В с.з., в условия на алтернативност, в случай, че съдът приеме за доказан фактическия състав на вменяваната й по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорност, ответната Прокуратура пледира за определяне на обезщетението в размер, съразмерен на действително търпените от ищеца вреди и съответен на принципа за справедливост. По претендираните в настоящото производство разноски, въвежда възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, съответно на очертания с исковата молба предмет на защита, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 2007г. ищецът е назначен по трудов договор на длъжност „зам. кмет на Община Лозница“, която заема и понастоящем. Съгласно издадена на осн.чл.44, ал.1, т.2 ЗМСМА Заповед №742/18.ХІІ.2007г.(л.75 , т.ІІІ, папка 8 на ДПЗМ-В-327/2009 ОД

МВР-Разград) на същия са делегирани правомощия по заместване на кмета на общината, ръководство и организация на дейности по направление:„финанси и бюджет“, „образование“ „култура“ и „младежки дейности“ в Община Лозница.

Според приложеният като доказателство Правилник за устройството и организацията на общинската администрация(л.23 и сл., папка 211 ДП№39/2013 на ОСлО - Разград) , в задължение на ищеца като длъжностно лице били вменени функции: по координиране и ръководство на стопанската дейност в общината, и финансовите резултати на общинските предприятия; да разрешава извършването на целесъобразни разходи и да заверява фактури за извършени такива на ресорите, за които отговаря.

Цитираните доказателства се намериха в приложен за послужване по делото т.ІІІ, папка 8 на воденото срещу него ДП по опис на ОСлО-ОП-Разград.

С изрична Заповед №535/10.VІІІ.2009г на ищеца било възложено осъществяването на строителния контрол на СМР, реализирани по обществени поръчки със средства, отпуснати съгл. Р.№СБ-1/ 24.ІІІ.2009 на комисия към МС за ремонт и възстановяване на обекти на територията на община Лозница. Във връзка с дейностите по изпълнение на тази заповед и в качеството му на длъжностно лице, на 31.Х.2011г. ищецът бил привлечен като обвиняем в образуваното по опис на ОС МВР-Разград ДП№ЗМ-В-327/2009г по обвинение за инкриминирано в периода 10.VІІІ.2009-16.VІІІ.2009г. престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1, с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК - за престъпна безстопанственост, извършена в качеството му на длъжностно лице , в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител , при настъпили за бюджета и Община Лозница значителни щети, възлизащи в размер на

42 686,80лв.(вж. постановление на л.69). Досъдебното производство за инкриминирания период е водено и срещу други лица, в съответното им качество, в това число кмета и другия зам. кмет на Община Лозница. Тъй като към дата на привличането му като обвиняем не бил открит на адрес, защото се намирал в чужбина, , ищецът бил обявен за общодържавно издирване с подадена в тази връзка информация към КПП на България(вж. т.ІХ,папка 9ДП) . Разпоредено е и принудителното му довеждане. Във връзка с така постановените действия, ищецът твърди, че при завръщането си от Германия преживял на граничния пункт унижение. Със завръщането си се явил доброволно пред органа на ДП и издирването му било снето(л.47, т.Х, ппка10 ДП). От доказателствата по делото се следва за установено, че от момента на привличането му като обвиняемо лице до приключване на нак. производство с вл. в сила присъда, защитата на ищеца е била осъществявана от упълномощеният от него адв. Р.М.. Следва да се посочи, че към дата на привличането му като обвиняемо лице, ищецът е бил със статут на осъждано лице. Видно от свидетелство за съдимост, приложено като доказателство на л.305 НОХД№73/2014 на РОС, с влязло в сила на 21.VІІ. 2008г. споразумение по НОХД №501/2008 по опис на РРС, К ищецът е бил признат за виновен и осъден условно на десет месеца л. от св., с изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 НК - за това, че на 19.VІІ.2007г., в с.Веселина, в условия на продължавано престъпление и в качеството си на дл. лице-кмет на селото, в кръга на службата си е съставил официални документи-нот. заверка, в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства.

С привличането му като обвиняемо лице, по отношение на ищеца били взети мярка за неотклонение „подписка“, както и мярка за процесуална принуда по чл. 6 НПК- „забрана за напускане пределите на Р България“(вж. т.ІХ, ДП№3М-В-327/2009 на ОД МВР-Разград).

Впоследствие, с Постановление от 23.ХІ.2011г. е извършено повторното му привличане към нак. отговорност за извършване на същото престъпление в образуваното по опис на ОСлО при ОП-Разград №П№39/2013г. С Постановление на окръжния прокурор от 28.ХІ.2013г. е отменена взетата му мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от същата дата-28.ХІ.2013г., поради изтичане на допустимия за това срок –повече от една година и шест месеца, считано от дата на привличането на ищеца като обвиняемо лице, била отменена и взетата му мярка за процесуална принуда- „забрана за напускане пределите на Р България“. По делото се следва за безспорно установено, че ищецът е търпял така взетата му мярка на проц принуда в продължение на повече от две години.

Събраните по делото доказателства установяват, че по време на воденото срещу него досъдебно производство, ищецът се е възползвал еднократно от възможността да поиска разрешение за излизане извън граница, по повод командироването му със Заповед №254/4.ІV.2013 на Кмета на община Лозница за участие в насрочени за времето 19.ІV.-24.ІV.2013 тържества в Р

Турция. Въз основа на приложени към молбата доказателства, сезираният с искането съд, пред който на този етап е било висящо образуваното срещу него НОХД №386/2012 на РОС, със свое Определение №101/5.ІV.2013 разрешава на ищеца за излезе извън граница за посочения период.

По внесен на 28.ХІІ.2011г. обвинителен акт , на производство пред РОС е било образувано НОХД№353/2011. С Разпореждане №200/ 10.ІХ.2012г. делото е било прекратено и върнато за отстраняване на допуснати на досъдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на Държавата като пострадал от престъпленията субект.

По внесен на 30.Х.2012г. обвинителен акт, на производство пред РОС е образувано НОХС№386/2012г. Същото, с Протоколно определение от 10.VІІ.2013г. е било прекратено и отново върнато за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На 28.ІІ.2014г. РОП внася обв.акт вх.№829/9 и срещу ищеца на производство пред РОС е образувано НОХД№73/2014г. С постановена по същото Присъда №29./30.V.2016г. ищецът е бил оправдан и признат за невиновен по вменяваното му в отговорност престъпление. Така постановената присъда е била протестирана. В частта, с която ищецът е бил оправдан, присъдата на РОС е била потвърдена с Присъда №1/26.І.2017г. по ВНОХД №373/2016 по описа на ВнАС.

В обобщение на обсъдените дотук доказателства, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че окончателно, постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда е влязла в сила на 11.ІІ.2017.

Ищецът твърди, че като дългогодишен служител в администрацията на Община Лозница, а преди това и като кмет на с.Веселина, е градил престиж и добро име сред обществото. В продължение на години се доказвал в работата си като добросъвестен, честен и компетентен в ресора си държавен служител. Повдигнатите и поддържани срещу него обвинения засегнали честта и достойноството му.