Определение № 318 от 15.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Ловеч, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500550 по описа за 2023 година

С решение № 37/11.03.2024 г., по в.гр.д. № 550/2023 г. на ОС Ловеч е обезсилено решение № 260006/25.07.2023 г., по гр.д. № 2080/2020 г. на РС – Ловеч, в частта, с която съдът е уважил предявения от П. А. Р. и Т. А. Р. иск по чл. 124 ГПК, че Д. М. Д. и М. Ц. Д., както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил частично нотариален акт за собственост на недвижим имот № 200, том III, рег. № 4040, издаден по нотариално дело № 531/2019 г. на нотариус Б. К.. Със същото решение съдът е потвърдено решение № 260006/25.07.2023 г., по гр.д. № 2080/2020 г. на РС – Ловеч, в останалите му обжалвани части, с които съдът е уважил иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от П. А. Р. и Т. А. Р. против Д. М. Д. и М. Ц. Д., както и в частта, с която районният съд е отхвърлил предявения от П. А. Р. и Т. А. против Д. М. Д. и М. Ц. Д. иск по чл. 109 ЗС.

С решение № 37/11.03.2024 г., по в.гр.д. № 550/2023 г. на ОС Ловеч е обезсилено решение № 260008/28.09.2023 г., по гр.д. № 2080/2020 г. на РС – Ловеч, с което на основание чл. 250 ГПК съдът е постановил допълване на решение № 260006/25.07.2023 г., по гр.д. № 2080/2020 г. на РС – Ловеч, отхвърляйки искането за отмяна/изменение на нотариален акт № 200, том III, рег. № 4040, издаден по нотариално дело № 531/2019 г. на нотариус Б. К., поправен с нотариален акт № 108, том IV, рег. № 4704, относно частта отнасяща се до описанието за придобиване на право на собственост върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в същия имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Троян.

С решение № 37/11.03.2024 г., по в.гр.д. № 550/2023 г. на ОС Ловеч е отменено решение № 260006/25.07.2023 г., по гр.д. № 2080/2020 г. на РС – Ловеч, в частта за разноските, с която на основание Д. М. Д. и М. Ц. Д. са осъдени да заплатят на П. А. Р. и Т. А. Р. разноски за съдебното производство за горницата над сумата от 1912,70 лв. до присъдените такива от 3086 лв., като със същия въззивен акт, съдът е разпределил и отговорността за разноските между страните, осъждайки да си заплатят такива една на друга както следва: Д. М. Д. и М. Ц. Д. да заплатят на П. А. Р. и Т. А. Р. сумата от 1

166,67 лв., представляваща разноски за въззивното производство; а П. А. Р. и Т. А. Р. да заплатят на Д. М. Д. и М. Ц. Д. сумата от 71,55 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата от 1004 лв., представляваща допълнителни разноски, дължими за първоинстанционното производство, съобразно резултата от въззивното обжалване.

По делото е постъпила молба от Д. М. Д. и М. Ц. Д. (вх. № 2471/11.04.2024 г. на ОС Ловеч), подадена чрез пълномощника адв. К. Д., с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на П. А. Р. и Т. А. Р. да заплатят по компенсация солидарно на Д. М. Д. и М. Ц. Д. разноски за двете инстанции в размер на 1340,20 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор.

Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Изложените в нея съображения за изменение на решението в частта за разноските се свеждат до несъгласие с единия от решаващите мотиви на въззивната инстанция за тяхното разпределение, по конкретно за извършеното от съда съотнасяне на заплатеното адвокатско възнаграждение към предоставяната защита по съответните искове – по равно за всеки от трите предявени иска и с оглед резултата от произнасянето по тях, съобразно по предмета на въззивното обжалване (основателност на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, недопустимост на отрицателния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и неоснователност на иска по чл. 109 ЗС). Според Д. М. Д. и М. Ц. Д. исковете са четири, а не три - по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по чл. 124, ал. 1 ГПК, по чл. 109 ЗС и по чл. 537, ал. 2 ГПК, поради което общо заплатеното възнаграждение следвало да се разпредели за всеки от тях според вида и материалния интерес и резултата от въззивното обжалване по всеки от четирите иска.

Въззивната инстанция не намира основание за преразглеждане на въпроса за определяне на разноските между страните и по изложените в молбата чл. 248 ГПК съображения. Аргументацията в искането за изменение на решението в частта за разноските, свеждаща се до разбирането за наличие и за предявен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, е неоснователна и няма опора. Това е така защото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а отмяната на констативния нотариален акт по реда на цитираната разпоредба е последица от уважаването на иска за собственост. От това следва, че разноските по делото се определят в зависимост от изхода на делото по съответния иск за собственост и се присъждат по него, без значение от произнасянето и резултата относно последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК. Ето защо предявените по делото искове, относно които спорът е привнесен и пред въззивната инстанция, са три (по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по чл. 124, ал. 1 ГПК, по чл. 109 ЗС), а не четири (и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК), както се поддържа в искането за изменение на решението в частта за разноските. Неоснователно е вторият аспект от съображенията в молбата по чл. 248 ГПК, свеждащ се до разбирането, че искът по чл. 109 ЗС е неоценяем дефинитивно, с оглед на което следвало да се приеме от съда, че за защитата и процесуалното представителство дължимото възнаграждение следвало да се определи според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поначало негаторният иск би могъл да бъде оценяем или неоценяем. Той е неоценяем, когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е 2 несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то няма парична оценка, искът е неоценяем, както и когато с него се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия. Когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия (каквито са действията по премахване на незаконен строеж), искът е оценяем – неговата цена е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията (ТР-4-17, ОСГК, т. 1). В този смисъл няма как да се приеме, че с оглед конкретната форма на търсената с него защита (за премахване на незаконно надстрояване), предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоценяем и дължимото адвокатско възнаграждение следвало да се определи в размер на 600 лв. според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения молбата на Д. М. Д. и М. Ц. Д. (вх. № 2471/11.04.2024 г. на ОС Ловеч), подадена чрез пълномощника адв. К. Д., за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Д. М. Д. и М. Ц. Д. (вх. № 2471/11.04.2024 г. на ОС Ловеч), подадена чрез пълномощника адв. К. Д., с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на П. А. Р. и Т. А. Р. да заплатят по компенсация солидарно на Д. М. Д. и М. Ц. Д. разноски за двете инстанции в размер на 1340,20 лв.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3