Решение № 13 от 05.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6464/2022
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 05.01.2023
- В сила
- 24.01.2023
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- Член 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330206464 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. В. , ЕГН:********** , с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6374107 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 1 200лв.
/хиляда и двеста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, като се предлага същият да бъде отменен. В допълнителни мотиви процесуалният представител на жалбоподателят – адв.Т. подържа жалбата, като излага становище по съществото на спора и предлага електронният фиш да бъда отменен, както и да бъдат присъдени направените по производството разноски. Адв. Т. предлага електронният фиш да бъде отменен на основанията, посочени в допълнителните мотиви, както и да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен 1 и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 21.11.2022г..
Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по 2 делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 20.09.2022г., в 08:0 7 часа, в град Перущица, улица „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, с посока на движение от юг кум север, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 530 било отчетено движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 96 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч. – превишението в размер на 23 км/ч..
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя М. Р. В..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа писмени доказателства, включително представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа мястото на твърдяното нарушение е в населено място, а именно – град Перущица, улица „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен 3 орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 9-33-21 от 16.11.2021г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 530 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 20.09.2022г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е – от юг към север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя М. Р. В..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ към момента 4 на нарушението – 20.09.2022г..
Въпреки това в случая не се установява твърдяното нарушение да е установено по реда на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно същата норма – „Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение“.
Същевременно, по делото се установя, че е приложено статично изображение, на което е посочено, че изготвено именно във връзка с обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6374107, но същевременно – на последното е посочена дата 23.09.2022г., а не датата на твърдяното нарушение – 20.09.2022г..
Горното поражда очевидното съмнение, че статичното изображение може да се отнесе с твърдяното нарушение от дата 20.09.2022г..
При това, съдът е изискал с Разпореждане от 21.11.2022г. от въззиваемата страна в срок не по-късно от датата на съдебното заседание, да представи статичното изображение от техническото средство, въз основа на което е издаден обжалвания електронен фиш от дата 20.09.2022г.. Налице е пълно бездействие на въззиваемата страна да извърши същото в указания срок, макар последното да е изцяло в нейна доказателствена тежест. Същото още поражда и съмнение дали подобно статично изображение от дата 20.09.2022г. изобщо е било изготвено, доколкото на приложеното с дата 23.09.2022г. е посочен и номера на обжалвания електронен фиш серия К № 6374107.
Ето защо се налага заключение, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6374107 се явява незаконосъобразен, а именно – издаден в нарушение на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – при липса на заснето статично изображение във вид на снимков материал и/или динамично изображение – видеозапис. Последното мотивира отмяната на електронния фиш като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат 5 присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 420 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лева /лист 6/, както Анекс, в който е посочено договорено и изплатено допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая – 420 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, е основателно до размера от 420 лева, доколкото настоящото дело очевидно не представлява никаква фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, без разпит на свидетели, поради което е липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения минимален такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6374107 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на М. Р. В. , ЕГН:********** , с адрес – ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по 6 пътищата му е наложена глоба в размер на 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата О С Ъ Ж Д А ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на М. Р. В., ЕГН:**********, сумата в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.