Определение № 1507 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1507 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300101479 по описа за 2022 година и като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявения иск намира следното :

Делото е образувано по искова молба на П. В. Н. с ЕГН **********, от гр. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, от гр. ***, не е собственик на следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 2, с площ от 74.00 кв. м., ведно с избено помещение с площ от 37 кв. м., възложена му с влязло в сила постановление за възлагане от 19.10.2021 г. на ЧСИ рег. № ***, по изп. д. № *** г. Или предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост.

Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск е интересът от търсената с него защита, като според дадените задължителни по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК по т. д. № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Публичната продан е деривативен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, като съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота и ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на 1 продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената - чл. 496, ал. ГПК.

В настоящия случай искът се основава единствено на твърдението, че издаденото от ЧСИ рег. № ***, по изп. д. № *** г. и влязло в сила постановление за възлагане не е породило прехвърлителен ефект, тъй като в разрез с императивните правила на закона принудителното изпълнение е било насочено върху гореописания недвижим имот, който е единствено жилище на длъжника, поради което е несеквестируем, т. е. навежда се твърдение за незаконосъобразност на принудителното изпълнение, което следва да се релевира в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, чиято правна уредба се съдържа в чл. 435 и сл. ГПК, с оглед на което и предвид гореизложеното с разпореждане № 2159/01.06.2022 г. съдът е указал на ищеца да посочи какъв е интересът му от предявения отрицателен установителен иск за собственост. Възползвайки се от така предоставената му възможност последният е депозирал молба вх. № 15025/07.06.2022 г., в която не навел нови фактически твърдения, аргументиращи интереса му от търсената с предявения иск защита, а единствено буквално е възпроизвел постановките на цитираното тълкувателно решение. Ето защо и доколкото ищецът не твърди да притежава самостоятелно право върху описания в исковата молба недвижим имот, което да се оспорва от ответника, съответно не се позовава на фактическо състояние, нито твърди да има възможност да придобие права, а влязлото в сила постановление за възлагане легитимира ответника като собственик на процесния недвижим имот, придобит на публична продан, действителността на която не се оспорва, то настоящият състав намира, че наведеното в исковата молба твърдение за незаконосъобразност на принудителното изпълнение не е достатъчно да обоснове интерес от претендираната с иска защита. А тъй като, както се посочи вече по-горе в мотивната част на настоящото определение, последният е процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно, то предвид липсата й предявеният иск се явява недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

По изложените съображения съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на П. В. Н. с ЕГН **********, от гр. ***, против К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, от гр. ***.

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

2

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3