Решение № 501 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора И. В. Р. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20254400100473 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл.2 ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.

На 13.06.2025г., уточнена с молба от 25.08.2025г., в ОС Плевен е постъпила ИМ на И. Г. А. от с.***, Община гр.Кнежа, ЕГН ********** против ПРБ, с която са предявени иск за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и иск за имуществени вреди в размер на 1 000лв., претърпени в резултат на незаконното му обвинение за грабеж, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 63/2020г. по описа на РС Кнежа, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на ИМ до окончателното й заплащане и за разноските по делото.

Твърди, че на 08.03.2020г. бил привлечен като обвиняем от ПлРП за престъпление по чл.198 ал.1 от НК за грабеж на движими вещи на стойност 294лв., собственост на И.К. – бивша негова съжителка на семейни начала.

С присъда № 12 от 04.10.2021г. на РС Кнежа по нох дело № 37/2021г. по описа на същия съд бил оправдан от съда и същата влязла в сила на 27.01.2022г.

От обвинението и продължилото наказателно производство за период от почти две години – една година, десет месеца и четиринадесет дни – 1 претърпял неимуществени вреди, които се изразяват във влошаване на отношенията със съжителката му и част от съседите му, изпаднал в психична депресия поради липса на средства, защото не можел да пътува до Англия, където работел преди това с родителите си.

Мярката му за неотклонение първоначално била подписка, но след това била променена на Задържане под стража и бил задържан по това дело за два дни в Ареста при Затвора Плевен, което се отразило негативно на психиката му.

Породило негативно отношение на хората в селото към него, младите го избягвали и това го притеснявало, че няма да може да си намери жена на неговата възраст.

Така за процесния период от 13.03.2020г. до 27.01.2022г. претърпял неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/лв.

По горното дело претърпял и имуществени вреди за сумата от 1000лв. за адвокатска защита за две инстанции.

Искът за имуществените вреди в размер на 1000лв. твърди, че не се включва пътните разходи, т.к. делото било гледано два пъти в Кнежа и два пъти в Плевен. Това щяло да се установи от нох дело № 63/2020г. на КРС.

Постъпил е Отговор със становище по ИМ и оспорвания, в който се твърди, че считат предявените искове за имуществени и неимуществени вреди за неоснователни и недоказани.

В Отговора се възразява срещу претенцията на ищеца за вреди от невъзможността да работи извън България, т.к. считат, че вредите не са в каузална връзка с обвинението, а са необходима последица, която настъпва винаги и непосредствено след образуване на наказателно производство или привличане към наказателна отговорност. Във връзка с това възражение от ПРБ посочват, че ищецът не е ангажирал доказателства в насока да има работа и работодател в чужбина, както и за това, че не е имал възможност да започне работа в България поради воденето наказателно производство.

За изцяло неоснователен считат и иска за имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение.

Оспорват предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца в размер на 30 000 лева, т.к. не е в 2 съответствие с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Твърдят, че по смисъла на тази норма, справедлИ.стта е критерий за определяне на неимуществените вреди, който не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства: броят и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение от една страна, причинната връзка и вид и характера на причинените вреди, от друга.

В конкретния случай, от ПРБ считат, че размера на исканото обезщетение в размер на 30 000 лева е крайно завишен и явно несправедлив.

Според установеното задължителна практика на ВКС – ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК, т.11, по т.д. № 3/2004г. на ВКС на РБ, Държавата отговаря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при доказване на пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и причинените вреди.

Твърдят, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическият състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателства за твърдените и претърпените от него неимуществени вреди. Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

С отговора се посочва, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от дейността на ПРБ. На първо място се касае за наказателно производство, което не е с фактическа и правна сложност. На следващо място спрямо ищеца е взета мярка на процесуална принуда, „забрана за напускане пределите на страната“ от 24.06.2020г., но същата не е била обжалвана, след което е отменена с Определение №31 от 21.03.2022г. на РС – Кнежа поради отпадане на необходимостта.

Следователно на ищеца е била ограничена възможността за свободно и неограничено придвижване, но не са представени по делото доказателства за опитите на ищеца за напускане и отказ от напускане на пределите на страната.

Намирайки се на свобода, същият не е бил лишен от възможността да 3 престира труд и в България, да води нормален и пълноценен личен жИ.т, не са му били ограничени или отнети социалните контакти и отношения, и то по причина на органите на ПРБ. Тоест, същият е можел свободно, безпрепятствено и неограничено да води нормалния си начин на жИ.т, не е бил изведен от зоната му на житейски комфорт и не търпял тежки съществени увреди, тежести и ограничения по повод на наказателното производство.

Излагат съображения, че няма данни здравето на ищеца /физическо и психическо/ да е засегнато и увредено вследствие на действията на ПРБ, и вследствие на воденото наказателно производство. Без това да изключва отговорността /но съществено я намалява/, действията на ПРБ в рамките на досъдебното производство, а и на наказателното съдопроизводство, са изцяло законосъобразни, процесуално издържани, при спазване на презумпцията за невиновност спрямо ищеца, при зачитане на процесуалните му права, и на правото на обвиняемия на активна защита по предявените обвинения, а това снижава размера и интензитета на понесените от процеса неимуществени вреди.

Прокуратурата не е давала медийна или друга разгласа на случая, не е тиражирала тенденциозна, манипулативна, и/или невярна информация.

Претенцията за неимуществена обезвреда се явява твърде завишена, непропорционална, прекомерна, в разрез както с жизнения стандарт в страната през исковия период, както и в протИ.речие с установената съдебна практика за аналогични казуси. Дори и ищецът да е претърпял вреди, същите са типични и обичайни, а не такива които значително да надхвърлят вредите, които обичайно се свързват с едно прието за незаконно наказателно производство и произтичащите от такова производство деликтни действия на Прокуратурата.

Правят възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение в представения Списък за разноските от страна на ищеца по настоящото дело.

Заинтересованата страна ОП – Плевен, редовно призовани, не изразяват становище.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна 4 следното:

Безспорно е, че спрямо И. Г. А. от с.***, Община гр.Кнежа, ЕГН ********** е постановена оправдателна Присъда № 12/04. 10.2021г. на РС Кнежа по нох дело № 37/2021г. по описа на същия съд и същата влязла в сила на 27.01.2022г., по обвинение в престъпление по чл.198 ал.1 НК във връзка с чл.300 ГПК.

Безспорно по делото е и се установява се от приложеното Досъдебно производство /ДП/ № В-1614/2020г., че същото е образувано на 07.03.2020 г. като бързо производство /БП/ № Б-94/2020г. на основание чл. 356 ал.3 от НПК против И. Г. А. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено на 07.03.2020г. в с.***, Община гр.Кнежа, обл. Плевен.

Установява се, че с Постановление на разследващ полицай от 11.03.

2020г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 07.03.2020год. в с.***, обл.Плевен, ул.„***“№69, пред входна врата на магазин за хранителни стоки, стопанисван от „***“ЕООД с.***, протИ.законно отнел чужди движими вещи както следва: мобилен телефон марка „Samsung“,модел „Galaxi S8", на стойност 260,00лв.; 1 бр. СИМ карта „VIVACOM", на стойност 6,00лв.; 1 бр. кожен калъф /тефтер/ за мобилен телефон марка „Samsung", модел „Galaxi S8“, на стойност 8,00лв.; 1 бр. лична карта на лице № ***, без стойност; парична сума в размер на 20,00 лв. или всичко вещи на обща стойност от 294,00лв., от владението на И.Г.К. от с.***, обл.Плевен, без нейно съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои, като за това е употребил сила: издърпал вещите от джоба на пострадалата и й нанесъл удар в областта на рамото – за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание ЛОС от три до десет години.

Установява се от постановлението, че със същото по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение Подписка, с която се е задължил да се явява при призоваване и да уведомява органите по разследването при промяна на адреса и местопребиваването си. Установява се, че при привличането му като обвиняем, ищецът се е явил със защитника си - адвокат Г. С. от САК.

Установява се от представеният договор за правна помощ от същата дата, че ищецът е заплатил сумата от 1 000 лв. в брой за защита по ДП.

Установява се, че на същата дата /11.03.2020г./ ищецът е разпитан като обвиняем и е заявил, че не се признава за виновен, като е дал кратки 5 обяснения.

Видно от приложените дела на 15.05.2020г. по обвинителен акт от прокурор в РП Плевен – ТО Кнежа е образувано НОХД № 63/2020г. по описа на РС Кнежа, както и че с обвинителния акт ищецът е предаден на съд за престъплението, за които е привлечен в посоченото по-горе ДП.

Установява се, че в хода на съдебното наказателно производство по отношение на подсъдимия по искане на прокурора, съдът с Определение от 26.05.2020г. по НОХД № 63/2020г. по описа на РС Кнежа е изменил мярката за неотклонение от Подписка на „Задържане под стража“ и е обявил същия за ОДИ, т.к. същият не се е явил в съдебната зала на насроченото открито съдебна заседание, за което е бил редовно призован. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е продължила 2 /два/ дни и лицето е било задържано в ареста на Затвора Плевен.

Безспорно е, че спрямо И. Г. А. от с.***, общ. Кнежа, обл. Плевен, ЕГН ********** е постановена оправдателна Присъда № 140 от 02.09.2020 година, постановена по НОХД № 63/2020 по описа на Районен съд Кнежа, по обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 НК.

Установява се, че срещу Присъда № 140 от 02.09.2020 година, постановена по НОХД № 63/2020 по описа на Районен съд Кнежа е постъпил протест от РП – гр.Плевен пред Окръжен съд Плевен, въз основа на който на 06.11.2020г. е образувано ВНОХД № 844/2020г. по описа на съда. Установява се, че след проведени две открити съдебни заседания, ОС Плевен е постановил Решение № 260021/09.02.2021г., с което е отменил присъдата на Районен съд Кнежа и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Установява се, че след връщане на делото за ново разглеждане е образувано НОХД № 37/2021г. в РС - Кнежа на 15.02.2021г., което е приключило с оправдателна присъда - Присъда № 12 от 04.10.2021г., по обвинение в престъпление по чл.198, ал. 1 НК по НОХД № 37/2021г. на РС Кнежа.