Решение № 1069 от 31.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Плевен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430103162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДискр.

Производството по гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС е образувано по искова молба на Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, представлявана от главен директор, с адрес ***, с посочени искания: 1)за признаване за установено, че ответникът третира дискриминационно ищеца като лишено от свобода лице, 2)за осъждане на ответника да преустанови противоправното си поведение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни дискриминационни отношения, 3)за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. С допълнителна молба от 12,09,2023 г. ищецът е уточнил, че противоправното деяние е осъществено на 28,12,2018 г.

По гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС на 21,02,2024 г. е постъпил, в срока по чл.131 от ГПК, отговор на ИМ от главен комисар Г. ***, в качеството на главен директор на ***.

С определение №4585/10,10,2023 г. по гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС, на основание чл.213 от ГПК производството по гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС е присъединено към производството по гр.д.№3162/2023 г. на ПлРС, за разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение по тях.

Производството по гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС е образувано по искова молба на Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, представлявана от главен директор, с адрес ***, с посочени искания: 1)за признаване за установено, че ответникът третира дискриминационно ищеца като лишено от свобода лице, 2)за осъждане на ответника да преустанови противоправното си поведение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни 1 дискриминационни отношения, 3)за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. С допълнителна молба от 23,08,2023 г. ищецът е уточнил, че противоправното деяние е осъществено на 07,02,2019 г.

По гр.д.№4122/2023 г. на ПлРС на 27,10,2023 г. е постъпил, в срока по чл.131 от ГПК, отговор на ИМ от главен комисар Г. ***, в качеството на главен директор на ***.

Ищецът основава претенцията си за дискриминация на твърденията, че на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г. ответникът го е третирал дискриминационно, като го е конвоирал на първата дата от ОЗ Ловеч до ОЗ Плевен, а на втората дата - от ОЗ Плевен до сградата на съда в гр.Ловеч, и след приключване на делото, е конвоиран обратно в ОЗ Плевен, като конвоирането е осъществено от двоен конвоен наряд на ГДО към МП и на МВР-ГДЖСОБТ, с водещ този на МВР, състоящ се от повече от четири специализирани автомобила, вкл. от бус на МВР с тежко въоръжени и с дългоцевни автоматични оръжия маскирани охранители с постоянно включени звукови и светлинни сигнали. Темпото на придвижване било стресово, с тройни изпреварвания, мръсна газ и спирачки, застрашаващо живота и здравето на ищеца, вкл. с предизвикване на катастрофи, отцепване от МВР на цяло трасе в градовете и на цялата съдебна сграда в голям радиус около съда. Докато траело делото не се допускали граждани да влизат в сградата, както и журналисти, въпреки проявения интерес от тях. По време на конвоя ищецът сочи, че е окован неподвижно с белезници на ръце към колан на кръста с вериги на краката, без възможност да се защити от отблъскване в решетките от неразумно каране. До настоящия момент ищецът твърди, че не е получил мотивирана заповед от която да е видно основанието за така организираното конвоиране. Счита в тази връзка, че е лишен от упражняване на право на защита срещу организираното конвоиране, което било част от изпълнението на присъдата. Посочва, че други лишени от свобода /М. С., *** и др./ със същия правен статут като него биват конвоирани до съдилищата и обратно в затвора само от конвоен наряд на ГДО, без конвой на МВР, без постоянно включени сирени и светлини, без рисковано и стресово конвоиране, без отцепване на трасе, градове и на съда, както и без маскирани конвоиращи с автоматични оръжия и възможност да си подготвят делата. Ищецът счита, че е дискриминиран на защитен признак „лично положение“ поради това, че е лишен от свобода и изтърпява това наказание в затвор. Той се намирал в сходни сравними обстоятелства със същото правно положение и статут лишени от свобода, но бива третиран неравностойно и по-неблагоприятно. Не знае причината, поради която го третират неравностойно спрямо другите с неговия статут, защото не му е връчен документ. В заключение ищецът твърди, че лишените от свобода, които не го познават, като видели конвоя, го кръстили „***“ и го наричали така, което според ищеца го свърза с мафия и наркотици, с които ищецът твърди, че няма нищо общо, но му се приписва. Поради това счита, че вследствие организираното от ГДО конвоиране търпи вреди от нематериален характер, изразяващи се в душевно страдания, тормоз, репресия, нечовешко отношение като лишен от свобода. Тези вреди сочи още, че са системни и продължителни във времето, но настоящото производство е за вреди от дискриминацията, осъществена на 28,12,2018 г. и на 07,02,2019 г. до настоящия момент.

2

В отговорите на исковата молба /подадени по гр.д.№4122/2023 г. и по 3162/2023 г., двете на ПлРС, с идентично съдържание/ ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, тъй като от исковата молба и доказателствата по делото не се установявали елементите от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, сред които и наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника. Не се установява и осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр за да се приеме, че е нарушен принципът за равно третиране спрямо ищеца. Ответникът установил, че е издадена конвойна заповед №З-1108/28,12,2018 г. на началника на ОЗ „Охрана-Ловеч“ за конвоиране на ищеца самостоятелно до гр.Плевен с усилено строг конвой (УСК), както и конвойна заповед №З-166/06,02,2019 г. на началника на ОЗ „Охрана-Плевен“ за конвоиране на ищеца самостоятелно до гр.Ловеч и обратно с усилено строг конвой (УСК). При изпълнение на УСК на ищеца е поставен колан с фиксирани белезници на ръцете и допълнителни белезници на краката като са спазени тогава действащите разпоредби чл.18, ал.6 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със заповед №ЛС-04-1228/2017 г. от Министъра на правосъдието.

Придадените сили от МВР са на основание постановление на ВКП с гриф за сигурност „Поверително“, с което е указано лишеният от свобода Г. В. В. да се конвоира от УСК и съвместна организация на действията между МВР и ГДИН-МП. Автомобилите, с които ищецът е конвоиран, били със специален режим на движение съгласно чл.27, ал.1, т.5 от Правилата. Планирането и осъществяването на конвойната дейност е извършена от служители на ГД „Охрана“ на база получена информация от съответните възложители – органи на съдебната власт, съгласно Правилата. Счита за излишно да се представят заповеди за конвой от 28,12,2018 г. и от 07,02,2019 г., тъй като не оспорва факта, че на тези дати ищецът е бил конвоиран. Документите за конвоиране на ищеца извън тези дати били неотносими към делото. С оглед на тези твърдения, ответникът счита, че предявените искове не са доказани в своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.

В с.з. ищецът поддържа предявените искове. Адв.Кр.Я. – определен за осъществяване на правна помощ на ищеца, моли съда да уважи исковете като доказани от събраните доказателства. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок – на 29,07,2024 г., адв.Я. развива подробни теоретични постановки по ЗЗДискр., цитира множество решения на ЕСПЧ и ВКС, преразказва показанията на разпитания свидетел С., обосновавайки наличието на дискриминационно отношение спрямо ищеца и съответно уважаване на исковете.

В с. з. ответникът не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: конкретни действия по нарушаване на негови права, представляващи неравенство в третирането и преследване, осъществено спрямо него от страна на ответника, които да са от 3 естеството да обосноват извод за дискриминация.

Не е спорно между страните, че за периода 28,12,2018 г. – 28,07,2022 г., ищецът Г. В. В. е изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Плевен, като е пребивавал в 5-та група – Зона за повишена сигурност.

От Заповед №З-1108/28,12,2018 г. на началника на ОЗ „ОХРАНА“ - Ловеч се установява, че е назначен конвоен наред в състав от пет служители на ОЗ „Охрана“ Ловеч, за осъществяване на конвой от Затвора гр.Ловеч до Затвора гр.Плевен със СА с ДК №СА0425ММ и ДК №СА7146КВ, при спазване на правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност.

От Заповед №З-166/06,02,2019 г. на началника на ОЗ „ОХРАНА“ - Плевен се установява, че е назначен конвоен наред в състав от шест служители на ОЗ „Охрана“ Плевен, за осъществяване на конвой по маршрут №6 - от Затвора гр.Плевен до гр.Ловеч и обратно, със *** при спазване на правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност.

Възложител на искането за конвой е Административен съд, за явяване по дела №158/2018 г. и 63/2017 г.

От показанията на свид.М. С. С., се установява, че се познава с ищеца, тъй като са пребивавали заедно в затвора Плевен в периода 28,12,2018 г. - 28,07,2022 г., в една и съща група – пета група. Посочва, че когато е конвоиран по дела, е конвоиран с общ конвой – една специализирана кола. Твърди, че когато са пътували заедно по дела на ищеца, неговия конвой бил със светлини и звукови сигнали, а на свидетеля – обикновен конвой. Според свидетеля ищецът се транспортира в отделна кола, и има и пилотни коли. Свидетелят не си спомня през м.февруари 2019 г. дали е транспортиран заедно с В. – през февруари имал дела в Административен съд София и СРС, дори в София стоял десетина дни. Свидетелят посочва, че буса, с който го транспортират, е със затъмнени стъкла, но отвътре навън се вижда всичко. Споделя за случай наскоро, в който са ходили до съда в *** и специалните сили отцепили целия район. Според свидетеля режимът на конвоиране на ищеца е възприеман негативно от другите лишени от свобода със срочни присъди в ОЗ Плевен, и го наричали „***“ – „*** пак отива на дело“ – това били коментарите. Свидетелят сочи, че е разговарял с В. защо го конвоират така, но той не знаел – споделял, че преди 2017 г. не бил охраняван така, но след това имало някакво разпореждане от ВКП, което никой не го е виждал. Свидетелят споделя, че е чувал от началниците на затвора, че няма как да му свалят точките на риска на В., тъй като го „карали с дискотека“. Свидетеля сочи, че не му е известно да е осъществяван опит за бягство от ищеца, но същевременно не знае и причините, поради които го конвоират с допълнителен конвой от МВР. Свидетелят твърди, че е разговарял много пъти с ищеца и последният се чувствал унизен, приемал подигравките болезнено и възмутително. Случвало се след конвой да му става зле, бил разстроен, тъй като сирените работели постоянно.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с доказателствена сила съгласно чл.178 и чл.179 от ГПК и са неоспорени.

4

Съдът не дава вяра на показанията на свид.С. в частта относно споделените му от ищеца болки и страдания, тъй като показанията в тази част не представляват допустимо производно доказателствено средство. Ищецът, като главна страна в производството, не може да има качеството на свидетел, респ.неговите твърдения не представляват показания на свидетел, които да бъдат възприети и възпроизведени като такива от друг свидетел.