Решение № 6168 от 01.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6168 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100501644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение 16.03.2021 г., гр.д. 21491/2017 г., СРС, 158 с-в отхвърля предявения от Б. З. П. срещу Ц. Н. М. и Н. Н. М. иск с правно основание чл.

34 ЗС за допускане до делба на имот с кадастрален идентификатор *** с предназначение: жилище, апартамент според схема № 15-364843-31.07.2017 г. и адрес на имота: гр. София, район „Средец“, ул.

*******, с площ от около 20 кв.м и прилежащи части 250/10650 идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 – същия етаж: ***, ***, под обекта

*** и над обекта:

***,

***, отхвърля предявения от Ц. Н. М. и Н. Н. М. срещу Столична община и З. Г. П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на апартамент, който съгласно договор за продажба от 03.07.1969 г., сключен между Д. В. – председател на ИК на Ленински РНС, от една страна, и Г.И. П. и Н.Б. П. – от друга, е находящ се в жилищната сграда на ул. *******, втори етаж, и се състои от следните помещения, а именно - една стая, хол, 1 кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре, със застроена площ от 86,09 кв.м, при граници: изток - ул. „Шишман“, запад – В.К., север – държавни помещения, юг – ул. „*******“, който е изцяло идентичен с имоти с актуални кадастрални идентификатори *** и ***,

(поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 12.10.2022 г. относно адреса в гр. София, Столична община, ул. ******* в сграда № 1, с идентификатор ***), като осъжда Б. З. П., Ц. Н. М. и Н. Н. М. кдда заплатят поотделно на Софийски районен съд суми от по 100 лв. - държавна такса на основание чл. 9 ТДТ към ГПК.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на галерия от 20 кв.м., с идентификатор *** постъпва въззивна жалба от ищеца Б. З. П..

Релевират се оплаквания, че по силата на договор за дарение от баща си З. Г. П. е собственик на 1/4 ид.ч. от ъглова стая, бивша галерия, с площ около 20 кв.м., ет. 2 над магазини в сграда с идентификатор ***, а на дарение от майка си Н.Б. П. – на останалите 3/4 ид.ч. С влязло в сила решение на СГС по реда на чл. 7 ЗВСОНИ писменият договор от 03.07.1969 г., с който родителите му купуват апартамент на същия ет. 2, ведно с ъгловата стая, е признат за нищожен само до размер на 3/4 ид.ч., продадени в полза на Н.Б. П.

– майка на ищеца. На основание чл. 108 ЗС, баща му З. П. е осъден да предаде владението на тази част в полза на наследодателя на настоящите ответници Ц.

Н. М. и Н. Н. М.. Галерията към възстановения на ответниците магазин на първия партерен етаж, представлява самостоятелен обект на правото собственост и може да се дели. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се допусне делба на галерията при квоти 1/4 ид.ч. за ищеца и общо 3/4 ид.ч. за ответниците . Оспорва жалбата на ответниците.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент от 86,09 кв.м., ведно с ъгловата стая (бивша галерия), с идентификатори *** и ***, постъпва въззивна жалба от предявилите искането по чл. 341, ал. 2 ГПК Ц. Н. М. и Н. Н. М..

Считат, че с решението на СГС по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като наследници на възстановени собственици на ъгловата стая. Същата е конструктивно приобщена към апартамента, неделима е от него и няма самостоятелно съществуване. Преустройството е било законно, защото до 2

1955 г. за него не е имало законово изискване на строителни разрешения и книжа. Предвид прогласената нищожност на договора за покупко-продажба от 03.07.1969 г., одържавен от наследодателя им с обратна сила, считано от сключването му, купувачът З. Г. П. не е бил собственик и не е могъл да прехвърли права чрез дарение на сина си Б. З. П.. Столична община следва да участва като съделител в качеството си на продавач по договора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се допусне делба на апартамента, ведно с ъгловата стая. Оспорват жалбата на Б. З. П..

Въззиваемият и ответник само по иска за делба на апартамент, предявен срещу Ц. М. и Н. М., а именно З. Г. П. оспорва жалбата на М.и. На негово място в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон – съпруга М. Д. П. и син Б. З. П., които също оспорват жалбата.

Въззиваемият и ответник само по иска за делба на апартамент, предявен срещу Ц. М. и Н. М. - Столична община не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

Производството е за делба във фаза по допускане.

С влязло в сила на 17.01.2013 г. решение от 03.05.2012 г., гр.д.

2285/2009 г., СГС, II-В с-в се признава за установено на основание чл. 7 ЗВСОНИ по иска на Н. Н. М. (наследодател на настоящите ответници Ц. Н.

М. и Н. Н. М.) и М. Н.а М.а, заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от наследници, срещу настоящите ответници З. Г. П. и Столична община, че договор от 03.07.1969 г., с който чрез Председателя на ИК на ЛРНС се продава на Г.И. П. и Н.Б. П. (родители на сегашния ответник З. Г. П. ) е нищожен поради нарушение на нормативни актове до размер на 3/4 идеални части от процесния апартамент (прехвърлени на Н. П.), находящ се в жилищната сграда в гр. София, ул. ******* (сега № 17 а), втори етаж, 3 състоящ се от една стая, хол, кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре, застроена на 86.09 кв.м., при граници: изток - ул. „Шишман“, запад – В.К., север - държавни помещения - канцеларии на МВР, юг - ул. „*******“, отгоре - собствен апартамент на сем. Дафинови, отдолу - държавно помещение канцеларии на МВР, заедно със съответното избено помещение и съответните части от общите части на сградата, като осъжда на основание чл. 108 ЗС З.

Г. П. да предаде на тогавашните ищци собствеността и владението върху 3/4 идеални части от галерия, с площ 20 кв.м., над магазин № 5, на същия адрес, при съседи на галерията: Г.Говедаров, ул. „*******“, ул. „*******" и галерията на О.А., съобразно нотариален акт № 112, дело 664/1936 г. и при сегашни съседи: от изток - ул. „*******“, юг - ул. „*******“, запад вътрешна стая на апартамента, север - хол на апартамента от страна на ул. „*******“, отдолу - магазина с възстановена собственост на ищците, отгоре - апартамент.

В мотивите на решението е обсъден Акт № 970/12.04.1949 г. за завземане за одържавен по ЗОЕГПНС от Н. Н. М. на магазин № 5 в гр. София, ул. *******а, с площ около 20 кв.м., заедно с галерия над магазина, както и принадлежащия дял, равен на 250/10650 ид.ч. от общите части на зданието от етажната собственост.

Възприетите обстоятелства с влязлото в сила решение, обвързващо настоящите насрещни страни, че ъгловата стая от 20 кв.м. на 2 етаж, мецанин, първоначално е била свързана чрез вътрешна стълба с находящия се под нея магазин на 1 партерен етаж, които са били одържавени по ЗОЕГПНС от наследодател на сегашните ответници Ц. Н. М. и Н. Н. М., а впоследствие с частично прогласения за нищожен договор от 03.07.1969 г. се извършва продажба на ъгловата стая, ведно с апартамента на същия ет. 2 в полза на сегашния ответник З. Г. П. и съпругата му, се потвърждават и от доказателствата, представени в делбеното производство, както следва:

С констативен нот. акт № 112 от 10.07.1936 г., т. 34, д. 664/1936 г., I н-с при Соф. Обл. Съд, признава на основание чл. 62 от Закона за етажната собственост /отм./ въз основа на разпределителен протокол на помещения и нот. акт за собственост № 174/1932 г., Н. М. М., като член-кооператор в Жилищна кооперация „Паметник Цар Освободител“, за собственик на магазин № 5 по плана с лице към ул. „*******“ и ул. „*******“, със застроена 4 площ около 20 кв.м., с вход от ул. „*******“ и ул. „*******“, при вътрешни съседи: ул. „*******“, ул. „*******“, магазин № 4 на О.А. и магазин № 6 на О.А., заедно с галерия над магазина, при съседи за галерията: Г.Говедаров, ул.

„*******“, ул. „*******" и галерията на О.А., заедно с избено помещение под самия магазин.

Безспорно е и от удостоверенията за наследници, приети по делото и обсъдени в решението на СГС се установява, че ответниците Ц. Н. М. и Н. Н.

М. са наследници на бившият отчужден собственик на галерията и магазин № 5 под нея Н. М. М., поч. 1973 г.

С писмен договор от 03.07.1969 г., Председателя на ИК на ЛРНС продава на първоначалния ответник З. Г. П. и Н.Б. П., като общ самостоятелен обект на собственост, ъгловата стая, ведно с апартамента на втория етаж.

С договор за дарение от 08.03.1982 г., обективиран в нот. акт № 47, т.

IV, д. 896/1982 г., н-с при СРС, ответникът З. Г. П. прехвърля на сина си – ищеца Б. З. П. 1/4 ид. ч. от същия обект - ъгловата стая, ведно с апартамента на втория етаж.

Ответник З. Г. П., поч. 25.08.2023 г., видно от УН № РСЦ23-УО15454/28.08.2023 г. на СО район „Средец“, оставя на наследници съпруга М. Д.

П. и син Б. З. П.. Последният е ищец само по първоначалния иск за делба на стая от същия апартамент, предявен срещу Ц. М. и Н. М., поради което няма сливане на качеството ищец и ответник по един и същи иск.

С договор за дарение от 12.09.1997 г., оформен с нот. акт № 156, т. IV, д. 95566/1997 г., н-с при СРС, Н.Б. П. прехвърля на внука си – ищеца Б. З. П. останалите 3/4 ид. ч. от обекта.

Според съдебно-техническата експертиза, до галерията, представляваща в момента ъглова стая, преустроена в спалня към апартамента на 2 етаж над магазини, се осъществява достъп само през хол-дневна и има светла височина 2.30 м. В Направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична община и СО район „Средец“ не са открити строителни книжа за преустройството. Галерията не разполага със самостоятелен вход, няма нужната светла височина за жилищно помещение, не разполага с кухня или кухненски бокс, нито с баня-тоалетна, няма санитарно помещение.

5

В допълнителната съдебно-техническата експертиза се установява, че не представлява нарушение на техническите правила и норми отделянето на галерията от апартамента и свързването й с магазин № 5, след изготвяне на съответна строителна документация.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Ответниците Ц. Н. М. и Н. Н. М. се легитимират като наследници на правоимащи въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 7 ЗВСОНИ върху 3/4 ид.ч. от процесната ъглова стая, бивша галерия, ведно с апартамента на 2 етаж над магазини в сградата с адрес: гр.

София, ул. *******. Същите са наследници и на възстановените собственици по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ върху магазин № 5, част от който към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС от наследодателя им, е била и бившата галерия, свързана посредством вътрешна стълба.

Докато отнетото недвижимо имущество е било в патримониума на държавата, с договор от 03.07.1969 г., бившата галерия, като преустроена в ъглова стая към апартамент е продадена заедно с него на родителите на ответника по сегашното дело З. Г. П. – Г. и Н. П.и. Предвид съдебно признатата нищожност на договора до размер на прехвърлените за Н. П. 3/4 ид.ч. от целия апартамент, последващото й дарение от 08.03.1982 г. за тази част в полза на внука й - ищеца Б. З. П., не произвежда вещноправен транслативен ефект. За разлика от него, дарението от 12.09.1997 г. на останалите 1/4 ид.ч. на Г. П., извършено от единствения му наследник ответника З. Г. П. в полза на ищеца Б. З. П., произвежда прехвърлително действие.

Не следва да се обсъжда, като недопустимо възражението, че договора за продажба от 03.07.1969 г. е нищожен за тази 1/4 ид.ч. поради противоречие и заобикаляне на законови изисквания за присъединяване на помещения към чужд обект при наличие на архитектурен проект, строителни разрешения и документация. Нормативно регламентираната възможност за прогласяване нищожност на отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, които са продадени от държавата на трети лица, е следвало да се осъществи само със специалния иск по чл. 7 ЗВСОНИП, при това в рамките на изтеклите вече преклузивни срокове по ЗВСОНИ, считано от 25.02.1992 г. до 25.02.1993 г. и по 6 разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ /обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г./, обявена за противоконституционна с решение на КС № 4/11.03.1998 г. по к.д.