Решение № 260033 от 12.07.2022, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 05.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 45 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М.С.Я., ЕГН ********** ***, починал в хода на делото и заместен от наследниците му: Д.М.Я.,

ЕГН ********** ***; Н.М.А., ЕГН ********** ***; Р.М.Я., ЕГН ********** *** и И.М.Я., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.З. *** и съпругата му Ф.К.Я., ЕГН ********** ***, против Ш.Ф.Я., ЕГН-********** *** и против: 1. А.Ш.Ф., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.; 2. Р.Я.Я., ЕГН ********** *** - наследник на Ш.Х.Я.; 3. Ф.А.М., ЕГН ********** *** – наследник на Акиф Х.Я.; 4. С.А.Я., ЕГН ********** *** – наследник на Акиф Х.Я.; 5. А.С.Я., ЕГН ********** *** – наследник на С.Х.Я.; 6.

Т.С.Р., ЕГН ********** ***- наследник на С.Х.Я.; 7. В.С.Х., ЕГН ********** ***- наследник на С.Х.Я.; 8. А.Ф.Я., ЕГН ********** *** – наследник на Ф.Х.Я. 9. Ш.Ф.Я., ЕГН ********** *** – наследник на Ф.Х.Я. 10. Ш.Х.Г., ЕГН ********** ***; 11. А.Х.Я., ЕГН ********** ***; 12. А.Х.Б., ЕГН ********** ***, като лица ползващи се от оспорения НА..

Предявени са искове с правна квалификация: чл.124 от ГПК,вр. чл.79 от ЗС -положителен установителен иск за собственост и конститутивен по чл.537,ал.2 от ГПК - да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследяване и владение от С.Я. —починал на починал на 12.11.1985 год., на имота -Дворно място с площ от 920 квадратни метра, находящ се в строителни граници, представляващ имот УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница, съгласно влязла в сила Заповед № 856 /21.07.1983 год. общ.

Велинград, обл. Пазарджик, при граници и съседи: парцел № XV – „Здравна служба"; имот №381; парцел XIX -378 ; парцел ХI-380 по плана на Сърница; Да се отмени изцяло по реда на чл.537 ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който ответниците, ползващи се от него са признати за собственици на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик, както и да се отмени последващия го Нотариален акт № 21 от 15.05.2001г. за покупко-продажба на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница ,обл. Пазарджик.

Ищецът твърди, че е собственик на парцел УПИ XII - №1010 в кв.45 по плана на Сърница, състоящ се от дворно място незастроено, цялото от 920 кв.м., находящ се в строителните граници гр.Сърница. Имота бил принадлежал на наследодателя на ищеца - С. Янузов, починал на 12.11.1985 год. Именно този имот в разписната книга съставлявал УПИ XII - №1010 в кв.45 по действащия план на с.Сърница.

Твърди също, че е наследник на баща си С.Я., който бил собственик на 2.00 декара в местността „Горското” през който е прокаран път който разделял имота след строежа на „Държавното стопанство”. При заснемането на кадастъра и регулацията на собствения на С.Я. имота от 2.00 дка. в землището на с.Сърница със Заповед № 856 /21.07.1983 год. бил образуван УПИ № XII - 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница с площ от 920 кв.м. След смъртта на С.Я., починал на 12.11.1985г., ищеца влезнал в ползване и владение на наследствения имот.

Настоява се на това, че неправилно Кметството на Сърница било издало удостоверение, послужило на Халил Я. пред ПК-Велинград. В представеното Удостоверение № 073/19.01.2000 год. на кметството на Сърница по данъчната книга, стр. 277, парт. 277 # 18.3 били описани в местността „Горското" и ливада от 2 дка в местността „Барчинките" - собственост на наследодателя Халил Х.Я. ***. Записаното в Данъчната книга на стр.277, партида 183 от СПС съвет, както и издаденото въз основа на това удостоверение, по направено в данъчна книга отразяване по отношение на Халил Я., не отразявали действително фактическото положение. При което и въпросното Удостоверение № 073/19.01.2000 год. в тази си част било с невярно съдържание.

Твърди също, че на наследниците на Халили Я.- Ш. X. Я.; Акиф

X. Я.; С. X.Я.; Ш. X. Г.; Акан X. Я.; и А. *** и Ф. ***, бил издаден от Нотариус Георги Кръстев Халачев НА констативен № 2 от 06.02.2001 год. на основание чл.483 ал.1 от ГПК( отм.) за дворно място УПИ № XII-1010 в кв.45 по плана на с.Сърница от 1983 година. Така чрез този Нотариален акт №2/06.02.2001г., собствениците които не са имали имот в местността „Горското“ където се намира УПИ № XII-1010 в кв.45 по плана на с.Сърница от 1983 год., продали с НА №21 от 15.05.2001год. за покупко-продажба, която сделката била при Нотариус Георги Халачев, на Ш.Ф.Я. имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница одобрен със Заповед № 856/21.07.1983год. на общ. Велинград.

По разписната книга на кметството с.Сърница, на Ш.Ф.Я. и в Скица №35 и Скица №46 от 03.05.2002 год. били отразени документи за собственост -Нотариалния акт № 21 от 15.02.2001 г. чрез покупко- продажба на имота.

Твърди се и, че ищеца М. Садих Я. бил входирал искова молба в

Районен съд Велинград, по която било образувано по гр.д. № 605/2001 год. В това дело от ищец били представените доказателства за това наследодателя С.Я. да е собственик на имота ливада от 2.00 декара от които по издадената Заповед № 856 /21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик бил образуван УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на Сърница, с площ от 920 кв.метра.

По гр.д. № 605/2001 год., съдът с мотивите на Решението си от 12.05.2002 год. установил, че М.С.Я. е собственик на имота от наследодателя С.Я.. В мотивите на същото Решение от 12.05.2002 год., съдът приел, че следва да се признаят данъчната книга стр.277, партида 183 от СНСъвет, удостоверение №073 /2000 год. и решение протокол № 396/99 год. за неистински документи. Направеното записване в данъчната книга на партидата на Халил Якупов било последващото съставяне и не отразявало действително фактическото положение, като в тази си част било с невярно съдържание. От съдебно-графологичната експертиза изслушана по делото се установявало, че действително в графа 12 на страница, срещу последните два земеделски имота имало дописване на текста на “Горското и Барчинката“, което било изписано с обикновен черен молив за разлика от останалите изписани със синьо мастило.

Съдът намерил, че на основание чл.156 ал.2 от ГПК(отм.) записванията на стр.277 , парт. 277 # 183 на СНСъвет,

Удостоверение №073 /19.01.2000г. и решение (в протокол) №396 /99г. на ПК за неистински документи, които следва да се изключат като доказателства по делото.

Районния съд по гр.д. № 605 /2001г. постановил

Решение от 13.05.2002г., с което е установил по писмените и гласни доказателства, че М.С.Я. е собственик на имота. С Решение от 20.12.2002 год. на ОС-Пазарджик по в.гр.д. 1283/2002 год. било потвърдено решението на първоинстанционния съд, като бил признат за собственик на имота наследодателя С.Я.. Във връзка с представените доказателства пред въззивната инстанция, съдът изложил и допълнителни мотиви по (В) гр.д. № 1283/2002 год. на ОС – Пазарджик, касаещи представеното Удостоверение № 073 /19.01.2000 год. на кметството на Сърница, записванията по данъчната книга на стр. 277, парт. 277 # 183 където са описани в местността „Горското" и ливада от 2 дка. и в местността „Барчинките" като собственост по данъчната- книга и партидата.

С Решение

№ 85/19.02.2004 год. на ВКС по гр.д. № 666/2003 год. ВКС - София било оставено в сила решението по гражданско дело № 1283 /2002 год. на Пазарджишки окръжен съд. Решение влязло в сила 19.02.2004 год.

С оглед на предявения иск ищецът твърди, че собствеността на имота е придобита от него по давностно владение, което е било необезпокоявано и непрекъснато в продължение на времето от 1985 год. от датата на смъртта на С.Я. и към настоящия момент, като собствеността на последния била установена с посочените по-горе Решения на първоинстанционен съд на Районен съд - Велинград; Окръжен съд- Пазарджик на въззивната инстанция гр. Пазарджик и ВКС на РБ , II отделение на гр.д. №66/ 2003 г.

Настоява се на това, че ищеца владее явно непрекъснато и необезпокоявано имота си, и поради това е станал собственик по давностно владение, като го е получил от наследодателя С.Я. след като е починал 12.11.1985 год.

Твърди и, че в исковата молба да се съдържали данни от така наречения регистър на връчените Решения от ПК, че решение № 396/08.06.1999 год. е връчено на М.С.Я. на 24.08.1999 год., според което отказва от ливадата 2.00 (два) дка, като част от 920 кв.м. площ в строителни граници имот на УПИ № XII- 1010 в кв. 45 по плана на гр. Сърница с влезнала в сила Заповед № 856/21.07.1983 год. общ.

Велинград, обл. Пазарджик. При което и М.С.Я. бил собственик на имота с владение и ползване от наследодателя му С.Я..

Освен това ответника Ш.Ф.Я. -собственик по Нотариален акт акт №21 от 15.05.2001 год. при сделката с Нотариус Георги Халачев не бил собственик на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на с.Сърница, одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 год. общ. Велинград, обл. Пазарджик, независимо по разписната книга на кметството с.Сърница, Скица № 35 и Скица №46 от 03.05.2002 год. да е записан Ш.Ф.Я.. Ответникът не бил влезнал във владение на имота УПИ № ХИ- 1010 в кв.45 по изпълнението на държавния съдия изпълнител.

Основанието на иска били твърденията на ищеца от конкретните юридически факти по писмените доказателства с постановените Решения на исковата молба, за което според ищеца било възникнало правото му на собственост.

По иска на чл.537 от ГПК за отмяна на констативен Нотариален акт № 2 от 06.02.2001 год. на основание чл.483 ал.1 от ГПК се сочи, че основанието на охранителния акт чл.537 ал.2 изречение второ и трето - Искът се предявява срещу лица които се ползват от акта. При уважаване на иска издадения акт се отменя или изменя – Р.

№ 3 от 29.11.2012 год. по т.д. №3 от 2012 год. на ВКС,ОСТК.

Поради непостигане на спогодба между страните, счита да са налице изискванията за защита на правото на собственост и по чл.537 ал.2 от ГПК изречение второ и трето, тъй като искът се предявява срещу лица които се ползват от акта, а при уважаване на иска издадения акт се отменя или изменя - ТР № 3 от 29.11.2012 год. по т.д. №3 от 2012 год. на ВКС, ОСГК.

В молба-уточнение ищецът твърди и следното: Наследодателя на ищеца -С.Я.,***, починал на 12.11.1985 год. е бил собственик на имота с площ от 2,000 дка, като с Решение № СО /02.04.2001 год. е възстановено правото на собственост на наследници С. Ахмедов Я. по преписката Вх.№ 396/1992 год. образувана въз основа на заявление № 336 от 04.03.1992г. по която е представена от ищеца М.С.Я.

Декларация № 2208/03.06.92г. по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ и която декларация е самостоятелно доказателствено средство. Поради което собственика на имота към момента на образуване на ТКЗС е бил наследодателя на ищеца С.Я.. От своя страна ищеца след смъртта на наследодателя си С.Я., продължил необезпокоявано и непрекъснато владението на баща му С.Я. върху имота от 2.00 дка., в което място е ползвал дворното място по строителните граници на регулацията „Горско стопанство", съставляващ парцел № XII - кв.45. и което давностно владение е продължило повече от 20 години.

Освен това въз основа на молбата на М.С.Я. от 04.10.2001 г. до РС -Велинград, с Решение № 572/2001год. по чл.14 ал.З от ЗСПЗЗ се отменял Протокол № 396 от 08.06.1999 год. в м.„Горското стопанство“, като се признавали 0.600 кв.м. в УПИ № XII – 1010, кв.45 по плана на с.Сърница. Твърди още, че наследодателя на ответниците -Халил Я. е бил преселник, като се бил преселили през 1956 -1958 год. и те нямали имоти там, като и не били от с.Сърница. В тази връзка Общинската администрация издала Удостоверение № 23114/23.12.1992 год. на МВР и Удостоверение № 1623 /16.04.2002 год. на Общинска администрация гр.Доспат, че Халил Х.Я. *** — Свищов, заедно с цялото си семейство за периода 15.10.1949год. до 11.03.1954год. От своя страна ПК - гр.Велинград по заявление № 219/26.06.

2000 год. била признала правото на собственост на Халил Я., но отказала да го възстанови в стари реални граници. А по друго Решение под същия №219 от същата дата ПК била възстановил имот в м.„Горското”. Постановено било и трето Решение №219/11.01.2001год. за възстановена собствеността върху същия имот в стари реални граници, което било нищожно, тъй като към тази дата вече са били постановени изброените решения и не са били налице условията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ на ДВ. бр. 98 /1997г., а ставало въпрос за възстановяване на ливада от 2.00 дка в м.“Бърчинката", а не за имот ливада от 2.00 дка. в м."Горското“.