Решение № 822 от 01.12.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…...12.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Капка

Микова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 646 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК, вр. чл. 694 ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ от НАЦИОНАЛНА

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град София, ул. Княз Дондуков 52, представлявана от изп. директор Б. А., като орган нормативно овластен да представлява държавата като кредитор в производство по несъстоятелност, на основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП, срещу неплатежоспособен длъжник „ГАМОР“ООД, в несъстоятелност(по т.д. 696/2015г на ВОС), ЕИК *********, представляван от управител А.Е., чрез адв. А., служ. адрес *** офис 5 , при участие на синдик на несъстоятелното дружество Б.Н.Б. със служебен адрес, обявен в ТР: гр. Варна ул. Парижка комуна №2 ет.2, както следва:

1. за установяване на неприета привилегия по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ за предявените публични вземания, въз основа на твърдения за вписан по реда на ЗОЗ запор върху налични и постъпващи суми по всички банкови сметки до размера на обезпечени публични задължения, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се във всички банки на територията на РБ,

2. за установяване срещу неплатежоспособен длъжник „ГАМОР“ООД, в несъстоятелност(по т.д.

696/2015г на ВОС), подпомаган от оспорващ кредитор „УЛЪЙБКА“ ЕООД ЕИК203416059, гр. София, бул. Витоша 16 ет.1 ап.2, на съществуване на изключена от списък на приетите вземания ЧАСТ в размер на 135 618,23лв от публични вземания по ЗДДС, установени с ДРА № Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА № П-03000315205727-003-001/19.11.15, формирани като горници над приетите от съда размери след уважаване на възражение на длъжника „Гамор“ООД (по ч.т.д. 200/16) и на кредитор „УЛЪЙБКА“ЕООД( по ч.т.д. 209/16), а именно горница от 135 618,23лв, съответна на неприет остатък 111 342,76лв от главница и 24275,47лв лихви.

Ищецът чрез експерт-юрист Ал. Й., служ. адрес ***,твърди на първо място, че в полза на държавата с постановление от 04.03.2015г са били наложени предварителни мерки за обезпечаване на бъдещо публично вземане, подлежащо на установяване с приключила по –късно ревизия, а с постановление от 21.04.2015г и обезпечение за събиране на установено и изискуемо вземане по три данъчни декларации. Наложените мерки представляват ЗАПОРИ на налични и постъпващи суми по всички банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори и съдържание на касети, както и предоставени за доверително управление на ВСИЧКИ БАНКИ на територията на страната. Тези обезпечения били и регистрирани в ЦРОЗ по партида на задълженото лице с вписвания № 2015032600688 и № 2015051102126.

Въпреки, че признава липса на постъпили по тези мерки запорирани суми, върху които да се упражняват правата по привилегията и липса на конкретни други активи, върху които третите задължени лица да са признали вземания на длъжника, съответно да са приели да пазят съответни размери на запорирани вземания (по сметка, депозит или доверително управление) или ценностите, открити в трезор или касета, ищецът счита, че обезпеченията гарантират първа по ред привилегия на публичните вземания.

Ответното дружество не изразява становище по тези твърдения в отговора по исковата молба.

Синдикът е отказал приемането на публичните вземания с привилегия поради липса на установени активи, върху които мерките да се произвели своето действие. Становище пред настоящия съд не е изразено.

По същество гл. инспектор К., като представител на ищеца поддържа тезата, основана на факта на вписването на обезпечителните мерки и моли съда да установи привилегията му.

В пледоария по същество пълномощникът на несъстоятелния длъжник оспорва допустимостта на това установяване, евентуално счита позоваването на такава привилегия за злоупотреба с право, ако се противопоставя на кредитор с надлежно вписана ипотека, при липса на други издирени активи на предприятието.

По втората претенция ищецът излага, че данъчната ревизия по ЗДДС за период по ДДС за период 01.10.2014 – 28.02.2015 е приключила с ДРА № Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА №

П-03000315205727-003-001/19.11.15, с който са установени задължения( вкл. за м.

11 и м. 12 2015г). Тъй като към момента на предявяване на публичните вземания за събиране в несъстоятелността, този акт не е бил стабилизиран, поради обжалването му по административен ред, кредиторът сочи, че е съобразил предварително необходимост от корекция и е заявил като дължими (като част от общия размер от сбора предявени 467 834,87лв) съответно като суми, определени за внасяне по този ДРА само следните задължения :

Данъчен период

Главница

Лихва до

18.01.2016

Общо

М. 11.2014

127 881,43лв м.12.2014

4971,33лв

Общо

132 852,76 лв

24 597,70лв

157 450,46лв

Признава, че в хода на изготвяне на списъците от синдика е било постановено Решение № 642/28.01.2016г на директора на ОДОП Варна по жалба на задълженото лице, като са били потвърдени размерите на задълженията за м.11.2014, и са отпаднали определените за внасяне суми за м.12.2014г., с което е настъпила промяна в дължимите суми до остатъците:

Данъчен период

Главница

Лихва до

18.01.2016

Общо

М. 11.2014

127 881,43лв м.12.2014

Общо

127 881,43лв

24 597,70лв

152 479,13лв

Счита, че признатото в същото решение (все още нестабилно към момента на разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността) като възникнало за периода м.12.2014г право на възстановяване на данък в размер на 123084,77лв е било вече упражнено от длъжника в искане вх.№ 23200/15.05.2015г и съответно до разглеждането на това искане по реда на чл.

128 и сл. от ДОПК тази сума не е можело да бъде прихващана от задължението за м.11.2014г.

По същество пълномощникът К. пледира за пълно уважаване на претенцията му за изключената от списъка разлика, като излага доводи за доказан размер на установените с ДРА задължения и ненадлежно упражнено право на възстановяване, след първоначалния отказ по направеното в ход на ревизия искане. Позовава се на специално производство по ДОПК за разглеждане на такова искане, което изключва компетентността на съда по несъстоятелността да зачита прихващане.

Оспорването на тези твърдения от страна на длъжника е било бланкетно основано на решение за изменение на ДРА, като се позовава на аритметичен резултат от определените в решението стойности както на задължение за внасяне, така и на право на възстановяване.

Синдикът на ответника счита, че публичните задължения като цяло не са установени поради неприключили съдебни производства за други ревизирани периоди Като пълномощник на несъстоятелния длъжник адв. А. излага по същество доводи за неоснователност на претенцията над 4796,66лв, която сума като разлика над подлежащия за внасяне и подлажащия на възстановяване данък, счита за установена с влязлото в сила решение на ДД ОДОП. Счита, че именно с този административен акт е било окончателно определено задължението за м. декември 2014г, като продължаващото обжалване касае друг период. Счита, че администрацията е следвало да съобрази служебно последиците от това решение и да отрази намаляване на задълженията според признатото право на възстановяване, така, както изисква специалния ЗДДС и се налага при зачитане на общите принципи на данъчното производство. Отделно от това се позовава и на подаденото искане за прихващане, което е следвало да се разгледа в хода на същата ревизия. Счита че при отчитане на право на прихващане ще следва да се погасят и лихвите, тъй като към сумите, предвидени за връщане на задължено лице се начисляват и лихви от момента в който е възникнало право на възстановяване. Моли за отхвърляне на претенцията над остатъка след аритметичния резултат от стойностите, определени в решение на ДД ОДОП.

Встъпилият като помагач на длъжника кредитор „УЛЪЙБКА“ ЕООД, бланкетно оспорва претенцията на кредитора, като по същество в писмено становище вх. № 22859/01.12.2017г излага доводи за неоснователност на иска.

Страните насрещно са претендирали за определяне на разноски по делото, като само ищецът е уточнил по основания разходите в пледоария по същество, заместваща списък по чл. 80 ГПК(л. 202).

Предварителните въпроси, допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение № 4196/30.12.2016г.(л.111), съобщено на страните. В последствие е отчетена нормативна промяна в легитимацията на страните, като с определение № 2829/11.09.2017г (л.149) съдът е осигурил участие в производството на синдика на несъстоятелното дружество, а в протоколно определение от с.з. (л.199) е заличил служебно конституиран като главна страна кредитор, оспорил вземането на ищеца в производство по чл. 692 ГПК. Оспорващият кредитор „УЛЪЙБКА“ЕООД е заявил изрично встъпване в процеса като подпомагаща страна пред изтичане на срока за надлежно упражняване на права по чл. 694 ал. 4 вр. чл. 218 ГПК.

Доколкото в защитата си по същество ответникът отново поставя въпрос за легитимацията на ищеца по първата претенция, съдът намира за необходимо да добави към мотивите си и следното: В съдебната практика е установено, че тъй като привилегиите (като общо право на предпочтително удовлетворение) както и обезпеченията (специални права върху определени активи) подлежат на самостоятелно предявяване (чл.685, ал.2 ТЗ), то и съответно синдикът има задължение да ги посочи като принадлежности на приетите вземания в съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Прието е, че обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 ТЗ вкл. и в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение или привилегия (Решение № 185/10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3199/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 155 от 13.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 652/2010 г., II т. о., ТК). Заявената от ищеца първа по ред привилегия, подлежаща на зачитане по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ, е била отречена от синдика, а съдът е отказал да уважи възражението на кредитора, с което е породен и интерес от настоящото установяване.

За пълнота на изложението по допустимостта, съдът повтаря и констатациите си относно предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск от ищеца (л.

112): Установителните претенции на ищеца са предявени в срока по чл. 694 ал. 1 ТЗ, считано от обявяването в ТР (с рег.№ 20160419110311) на определение №1306/15.04.2016г по чл. 692 ТЗ. Предметът на установяване като горница над включени в списъка след уважени възражения на длъжник и конкуриращ кредитор приети претенции до претендиран общ размер, описан от ищеца като дължим при завеждане на иска след съобразяване на новонастъпили обстоятелства се разпределя както следва:

Вземания по ДРА за период м.11 – м.12.2014

Главница

Разпечатката съдържа 60 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bebb95f0-4034-4684-b776-d13b352b9050