Определение № 30098 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30098 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110129946 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 15 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „*****“ АД с ЕИК **** срещу Л. С. М., ЛНЧ: **********, с адрес: гр.****, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 4975,60 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, 142,81 лева – лихва върху редовна главница за периода от 18.11.2024 г. до 20.02.2025 г., 113,19 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 18.11.2024 г. до 21.05.2025 г ., дължими по Договор за кредитна карта на физически лица № **** отговор, в изпълнение на което книжата са изпратени до ответника на посочения в исковата молба адрес: гр. София ул. Букара № 22, ап. 2. Съобщението е върнато в цялост , поради неоткриване на адресата при извършените три посещения /едно от които в почивен ден/, извършени в интервал от повече от една седмица и в рамките на повече от един месец. С оглед изпълнение изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса е залепено уведомление.

Според постъпилата справка от Дирекция „Миграция“ на МВР ответникът е декларирал адрес на пребиваване, актуален към 15.08.2019 г. – гр. **** Видно от представения препис от документ за самоличност на посочената дата 15.08.2019 г. на ответника - гражданин на Белгия е разрешено продължително пребиваване за срок до 15.08.2024 г.

С молба с вх. № 99545/30.03.2026 г. ищецът посочва, че ответникът е гражданин на **** и към датата на отпускане на кредита е имал обичайно местопребиваване в България.

Ищецът е посочил, че единственият известен му адрес на ответника е посочения с исковата молба, виден и от справката от Дирекция „Миграция“ към МВР. Поддържа, че българският съд е компетентен по предявените искове съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел I 1 bis), тъй като правоотношението е с участието на българско ЮЛ, а задължението, предмет на спора, е възникнало и следва да се изпълнява на територията на Р България. Позовава се на чл. 7, т. 1 от Регламента.

Съгласно чл. 28 КМЧП и чл. 15 ГПК, сезираният съд следва служебно да се произнесе по международната си компетентност при дела с международен елемент. При съобразяване предявените искове и установените по делото обстоятелства настоящият състав на СРС намира, че българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /Регламент №1215/2012 г./.

Предявените искове са за реалното изпълнение на договор за потребителски кредит ищецът е търговска банка - търговец, а ответникът е физическо лице, гражданин на Белгия – държава членка на ЕС. Доколкото не се твърди и не се установява договорът за кредит да е сключен за обслужване на търговската дейност или професията на ответника, то същият е потребител по смисъла на чл. 17, пар 1 от Регламент № 1215/2012 г., поради което компетентността на съда се определя от правилото на чл. 17 вр. чл. 18, пар 2 от Регламент № 1215/2012 г., а не на чл. 7 от Регламент № 1215/2012 г. /по местоизпълнението на договора, както поддържа ищеца/. Според разпоредбата на чл.17 вр. чл.18, пар.2 от Регламент №1215/2012 г. кредиторът, какъвто е ищецът може да предяви иск срещу потребител /какъвто е ответникът/ само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. В тази връзка съдът съобразява трайно установената практика, според която договор за заем, изплатим на вноски, сключен от физическо лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, е потребителски. Разпоредбата на чл. 17 пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 не изисква едновременното и кумулативно наличие на всяко едно от допълнителните условия по б. "а", б. "б" и б. "в" за да се определи договора като потребителски, а е достатъчно наличието само на едно от тях. Буква "б" на чл.

17 пар. 1 от Регламента съдържа две хипотези, а именно договорът е потребителски, когато се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Двете хипотези, свързани със съюза "или", трябва да се разглеждат като самостоятелни и независещи една от друга, а изискването кредитът да е предоставен за финансиране на продажбата на стоки е относимо само към втората категория договори - тези, които са различни от договора за заем, изплатим на вноски, но с оглед на съдържанието и последиците си могат да бъдат разглеждани и като форма на кредитиране на лицето за покупката на стоки / в този смисъл определение № 171/11.05.2021 г. по ч. гр. д. № 678/2021 г. на ВКС, ГО, ІV г. о.; определение № 60287 от 30.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3086/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./ Събраните по делото данни не позволяват да се приеме, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът има местоживеене на територията на Р България. Исковата молба е предявена на 23.05.2025 г. Към посочената дата е изтекъл срокът на продължителното пребиваване на ответника съгласно чл. 7, ал. 2 от Закон за влизането, 2 пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства. Няма данни след изтичане срока на продължителното пребиваване - 15.08.2024 г. ответникът да е продължил пребиваването си на територията на страната, включително като постоянно пребиваващ съгласно чл. 16 от същия закон. Едновременно с това не се установява ищецът да пребивава на декларирания адрес след изтичане срока на продължително пребиваване, макар и без издаден документ съгл. чл. 16, нито са налице данни да пребивава на друг адрес в страната, респ. да има каквито и да било фактически връзки с държавата, от наличието на каквито да се приеме, че местоживеенето му е в Р България. В този смисъл липсват доказателства, от които да се установява определена интеграция в социален или семеен план, които да сочат на наличие на фактическа връзка на ответника с територията на държавата.

Предвид посоченото настоящият състав приема, че българският съд не е международно компетентен по предявените искове.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536 срещу Л. С. М., гражданин на Белгия, по които е образувано делото и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29946/2025 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3