Решение № 14526 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14526 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110111276 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Й. Д. К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

Ищцата Й. Д. К. е предявила иск за признаването за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, че не му дължи сумите по издаден против нейния наследодател изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 5183/2011 г. по описа на РС Велико Търново за сумите от: 458,57 лева – главница, законна лихва в размер на 582,55 лева за периода от 23.11.2011 г. – 12.02.2024 г., 153,96 лева неолихвяеми вземания, 125 лева присъдени разноски, за които суми е образувано изпълнително дело № с район на действие ОС Велико Търново.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с район на действие ОС Велико Търново, преобразувано впоследствие под номер . Твърди се, че последното валидно извършено изпълнително действие е от 04.08.2014 г., от който момент са изтекли повече от пет години, поради което задълженията са погасени поради изтекъл давностен срок.

Счита, че на 04.08.2016 г. изп. дело е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че извършените след тази дата действия са лишени от правно основание. Първото извършено действие след тази дата сочи, че е от 12.12.2016 г. с налагане на запор върху банкова сметка, но към този момент бил изтекъл период от две години и четири месеца от последното валидно действие. Поради тези и останалите изложени съображения моли да бъде признато за установено в отношенията й с ответника, че не дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения 1 иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Твърди, че първоначален кредитор на вземанията е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като същите са прехвърлени на ответното дружество - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с договор за цесия. Сочи, че след конституирането му като взискател в производството са предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е довело до ново прекъсване на давността. Счита, че независимо, че действията били предприети след настъпилата перемпция, те не са без правно значение за давността, като всяко от тях е довело до нейното прекъсване. Излага подробни съображения относно разграничаването на института на перемпцията от този на погасителната давност, като се позовава и на съдебна практика. Твърди, че след конституирането му като взискател са предприети множество действия, с които давността е била прекъсвана на дати: 07.12.2016 г., 13.12.2017 г., 09.01.2019 г., 10.04.2019г, 17.07.2019 г., 02.06.2020 г., 20.11.2023 г. и 09.01.2024 г. Поради тези и останалите подробно изложени съображения счита, че давността на процесното вземане не е изтекла и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че ответникът е кредитор по процесните вземания поради извършена цесия с договор от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за което е издаден изпълнителен лист на 21.01.2012 г. по ч. гр. д. № г. по описа на РС Велико Търново, за които вземания е образувано изпълнително дело № по описа на с район на действие ОС Велико Търново.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу , същият е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по ч. гр.

2 дело № г. по описа на СРС.

С разпореждане от 10.04.2019 г. по изп. дело № , на мястото на длъжника по изпълнителния лист Д е конституирана неговата наследница и ищца в настоящото производство Й. Д. К. /л. 173 от делото/.

В заповедното производство след издаването на заповедта за изпълнение, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването

/към момента на издаване на заповедта за изпълнение в настоящия случай срокът за възражение е бил двуседмичен/, в който срок може да възрази срещу заповедта. В случай на постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок, съгласно чл.

415, ал.1 ГПК пред кредитора се открива възможност да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си. Давността се прекъсва с предявяването на този иск, като в случая предявяването има обратно действие, от момента на подаването на заявлението. Ако обаче искът по чл. 422 ГПК не е предявен или е предявен след законоустановения срок, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл е приетото в т.14 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ВКС. В настоящото производство не се установява след издаването на заповедта за изпълнение длъжникът да е възразил /към онзи момент е могъл да го направи в двуседмичен срок/, не се установява и кредиторът да е предявил иск по чл. 422 ГПК, от което следва, че след настъпването на изискуемостта на процесното вземане на ответника, давността не е била прекъсвана с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В производството не са представени доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, поради което съдът приема, че същата следва да е влязла в законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист – 20.01.2012 г.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

3

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, съдът приема, е заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, считано от 20.01.2012 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.