Решение № 167 от 07.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Добрич, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201451 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТАРА М” ... с представляващ Д. М. Д., срещу Наказателно постановление № 23-0001146 от 02.11.2022 г. на Директора на РД „АА” гр. В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

Административно-наказващият орган /АНО/ в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от фактическа страна:

1

На 07.12.2022 г. св. Т. С. Т. и св. П. Т. Д. – инспектори при РД „АА“ В. извършили комплексна проверка на превозвача „ТАРА М” ..., притежаващ лиценз № 14010 за автомобилен превоз на товари на територията на ЕО.

В хода на проверката служителите на РД „АА” В. констатирали, че на 19.06.2022 г. в с. В., ул. „...“ № 46 (седалище и адрес на управление) лицензираният превозвач „Тара М“ ., в качеството си на юридическо лице е извършил обществен превоз на товари (видно от пътен лист № ...19.06.2022 г. и товарителница cep. Т ...) с МПС марка „...“, peг. ..., ..., оборудвано с дигитален тахограф марка „...“, cep. № ..., управлявано от водача К. Д. М.

ЕГН: **********, видно от извлечение от дигиталната карта на водача за 19.06.2022 г. и 20.06.2022 г., който не притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба 41/19.08.2008г. на МТИТС. От направена справка в информационната система на ИА „АА“ се установило, че водачът е притежавал карта № 024589, валидна до 23.05.2022 г. и няма издадена последваща карта.

При така установеното административно нарушение, което актосъставителят Т. квалифицирал по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП, той образувал административно-наказателно производство срещу „ТАРА М”.., като съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 326002 от 07.10.2022 г.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал процесното НП № 23-0001146 от 02.11.2022 г., в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя - Т. С. Т. и св. П. Д., както и от приобщените по делото писмени доказателства - Жалба от „Тара М“ .., ЕИК ... с рег. № ...;

Пълномощно с рег. № 4330/25.06.219 г.; АУАН № 326002/07.10.2022 г.;

Наказателно постановление № 23-0001146/02.11.2022 г.; Заповед № РД-0830/24.01.2020 г.; Заповед № 344/01.08.2022 г.; Пълномощно с рег. № 11-516115/01.09.2022 г.; Копие на Удостоверение за правоспособност № 784;

Справка за нарушител по правно основание на нарушението от 01.07.2008 г. до 07.10.2022 г.; Пътен лист № .../19.06.2022 г.; Товарителница сер.

„.../19.06.2022 г.; покана с рег. № 82-00-51-790/16.09.2022 г.; Пълномощно;

Справка от тахографски листи за периода по възходящ ред – 5 л.; Справка от ИА „АА“ – Преглед на DQC карти; Протокол от контролна проверка № BG 890004773.

Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на пълномощник на санкционираното юридическо лице /л. 19/, документирано с 2 подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на пълномощника. При съставяне на акта, пълномощникът е изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.

52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и приложената по делото Заповед № 344/01.08.2022 г., удостоверяваща, че наказващият орган изпълнява съответната длъжност, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото административно нарушение:

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП гласи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.

Видно от показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства по делото, шофьорът К. Д. М. е притежавал карта № 024589 с изтекъл срок на валидност на 23.05.2022 г. и на 19.06.2022 г е извършил превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация.

Така установените факти не се оспорват и от жалбоподателя.

3

Съдът не споделя навените в депозираната до РС Добрич жалба доводи от страна на нарушителя, че за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАПр. водачите да притежават изискуемата квалификация, е достатъчно да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 7 от ЗАПр, а издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1 изр. второ от ЗАПр. само улеснява доказването им. Напротив, картата удостоверява, че водачът е преминал успешно периодично обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8, каквото е изискването на закона.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. По делото не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай, жалбопдоателят е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз от водач, който не е притежавал валиден изискуем документ. Не се явява изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наложеното административно наказание:

Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр законодателят е предвидил фиксиран размер на приложимата имуществена санкция – 3 000 лв., поради което пред съда не е поставен въпросът за нейната евентуална завишеност, респ. несправедливост. Същото се явява само по себе си справедливо и съответстващо на целите на административното наказване предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001146 от 02.11.2022 г. на Директора на РД „АА” гр. В., с което на „ТАРА М” ... с ЕИК ... с представляващ Д. М. Д., за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5