Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1504 от 29.10.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11516/2020
Вид
Решение № 1504
Подписан
29.10.2021
В сила
05.06.2023
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за наследството
  • чл. 60, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл.56 · Закон за устройство на територията
  • параграф 5,т.80 · Закон за устройство на територията
  • чл.24, т.1 · Семеен кодекс
  • чл.50 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20203110111516 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 ЗЗД.

Ищцата Н. А. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес *, чрез адв. К.Р. от ВАК, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди всяка от ответниците СВ. В. СВ. ЕГН**********, с постоянен адрес * и В. В. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *, да и заплати сумата от по 12 779 лв., която сума е сбор от 11 600 лева, представляваща 1/3 от половината от получените наемни цени от наследодателя на ответниците Венелин Георгиев С. за съсобствените им преместваеми обекти за търговия-павилиони за услуги, разположени в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.

Варна, находящ се на адрес: *, за периода от 31.07.2018г. до 31.07.2019г., и 1179 лева, представляваща 1/3 от дължимата лихва за забава върху главницата от 34 800 лева за периода от 30.08.2018г. - 30.08.2019г., както и законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира да и бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Ищцата аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения:

1 от предявения иск,

Ищцата и наследодателят на ответниците - В. Г. С., починал на 20.07.2019г., са бивши съпрузи, с брак, прекратен с влязло в сила на 01.02.2016г. съдебно решение №303/01.02.2016г. по гр.д. №15119/2015г. на ВРС. Бракът е прекратен на осн. чл.50 от СК. Придобитото по време на брака имущество в режим на СИО след развода е останало в режим на обикновена съсобственост при равни квоти. По време на брака със семейни средства са закупени 10 павилиона и е издадено от Община Варна – район Приморски разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти, с което е предоставена възможност да се разположат павилионите с търговска цел върху недвижим имот, лична собственост на В. С., находящ се в г*, с идентификатор * по КККР на гр. Варна. С разрешение за строеж № 41/19.01.07г., издадено от гл. архитект на район „Приморски", общ. Варна, на В. С. е било разрешено да изгради в описания имот бетонова площадка за поставяне на преместваеми обекти. Отбелязано е върху документа, че разрешението е влязло в сила на 19.02.07г. Павилионите са монтирани в посочения имот и функционират като магазини, отдавани под наем и към настоящия момент. След прекратяване на брака, до 31.07.2019 г., наемните цени са получавани единствено от В. С.. С покана /чрез Еконт/, получена от Венелин С. на 13.08.2018г., ищцата е отправила искане за заплащане на припадащия й се дял от наемните цени за минал период, както и за в бъдеще, но такова не е последвало. Поради това е предявен иск пред ВОС, гр.д.

№2163/2018 г. /в.гр.д. №289/19 г. на Апелативен съд Варна/, за периода от 1.02.2016 г. до 31.07.2018г. ,който иск е уважен за сума в размер на 45 332.50 лв. Настояща искова претенция е за последващия период от 31.07.2018г. до 31.07.2019г. Ищцата сочи, че договори за наем са сключени със следните търговски дружества: 1.„Е. П. ЕООД ЕИК *, 2. "В.", ЕИК *, ДДЗЗД „Ф.-С.", ЕИК *, 4."М. И. Б." ООД, ЕИК *, 5. „Н. “ ЕООД, ЕИК *, 6. ДЗЗД „Р.И", ЕИК

*, 7. "Ш. М" ЕООД, ЕИК *, 8. "А." ЕООД, ЕИК *, като две от дружествата са наели по два обекта. Обявените наемни цени в договорите за наем са различни от тези, които в действителност се плащат. Ищцата получава наема от 1.08.2019 г.Действителната наемна цена за всички 10 обекта е била уговорена и действително платена на В. С. в размер на 5800 лв. За претендирания период от 12 месец - от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г., В. С. е получил наемна сума в размер на 69 600 лв.

Половината от същата, в размер на 34 800 лв., се дължи на другия съсобственик, притежаващ ½ ид.ч. от преместваемите обекти, придобити и поставени по време на брака. Декларираните от С. пред НАП месечни наеми, в размер на 308.33 лв. за един обект, са съгласно договорите за наем.

Посочената цена се различава съществено от тази, която наемателите по догори със С., са издължили лично на ищцата за м. август 2019 г.

Ищцата е сключила нови договори с всички наематели на десетте обекта.След справка и съпоставяне с наемни цени за района е установено, че средната наемна пазарна цена за този район по местонахождение на обектите 2 е 600 лв. Предвид изложеното и обстоятелството, че В. С. е получавал за посочения период пълния размер на наемите и е лишил другия съсобственик от гражданските плодове, счита, че същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Сочи, че съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно със своята част.

Наемът, събиран от единия собственик, съставлява добив от вещта по смисъла на чл.93 от ЗС, следователно е полза, която се извлича от имота, като всеки от останалите собственици има право на част от нея,съобразно своя дял. Съгласно правило на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството, ако приетото наследство е обременено със задължения, то всеки наследник отговаря за задълженията на наследодателя съобразно получения наследствен дял. Това правило разпределя отговорността между наследниците, но не ограничава нейния размер. Наследниците отговарят за пълния размер на задълженията на своя наследодател.

Предвид изложеното за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с основание чл.30, ал.3 от ЗС, срещу наследниците на В. С. и ответници по делото. Ищцата сочи, че видно от представеното Удостоверение за наследници, приложено по делото тримата наследници на В. С. са негови деца. СВ. В. СВ. - дъщеря, Г. В. СВ. - син, В. В.

Г. - дъщеря.

И тримата наследници са приели наследството, като липсва вписване в особената книга на съда по реда на чл.52 ЗН, за приемане на наследство по опис или отказ за тримата наследници. Съгласно Удостоверение за наследници на В. С., наследствените права на тримата са равни т.е. по 1/3 за всеки от тях. Периодът, за който се претендира сумата, е от 31.07.2018г. до 31.07.2019г. Месечната сума, представляваща наем за десетте обекта е в размер на 5800 лева. За посочения период, получената от С. сума от наем е в размер на 69 600 лева. Припадащата се сума на всеки от бившите съпрузи е ½ от цялата сума, т.е. 34800 лева. С. е оставил трима наследници. Искът към всеки от тях е в размер на 1/3 от сумата 34800 лева, т.е. 11600 лева. Разликата от 11600 лева до 12779 лева, в размер на 1179 лева, e 1/3 от лихвата за посочения период. Лихвата (обезщетение за забава) върху цялата сума 34800 лева е 3538 лева (за периода 31.07.18г. 31.07.19г. ). Претендираната сума в размер на 3538 лева към всеки от наследниците – 1179 лева, представлява обезщетение за забавено плащане за същия период, както и се претендира законната лихва върху главницата, считано от 1.09.2019г., датата, на предявяване на иска, до окончателното издължаване.

В срока по чл.131 от ГПК , ответниците депозират отговори на исковата молба.

В отговора си ответницата СВ. В. СВ. изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция спрямо нея. Ответницата 3 прави признание на иска, така както е предявен от ищцата. Изразява съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава искът и обоснования с тях петитум. Сочи, че модулните павилиони са придобити по време на брака между ищеца и наследодателя Венелин С., в режим на СИО.

Придобиването е станало в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.

Съгласно чл.24, т.1 от СК, съпрузите имат равни права върху общото имущество, без оглед дали са движими или недвижими вещи. Съгласно чл. 31 от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин, по който да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея, според правата им. Когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от нея. Моли да не бъде осъждана на разноски, тъй като е признала иска и не е дала повод за завеждане на делото.

В отговора си ответницата В. В. Г. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че В. Г. С. и ищцата Н.

А. Я. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в законна сила решение по гр. дело №15119/2015 г. на Районен съд Варна. Не оспорва, че ответниците са деца на починалия Венелин С., заедно с непълнолетния Г. В.

СВ.. Оспорва твърдението, че имуществото в град Варна, район Приморски, *, кадастрален идентификатор *, представляващо 10 павилиона за търговска цел са закупени със семейни средства, че са монтирани в посочения имот и функционират като магазини, отдадени под наем. Твърди, че павилионите не са 10, както е посочено в исковата молба, а 8 и са поставени върху поземлен имот, изключителна собственост на Венелин С., придобити с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №*, том *, н.д. №* от 30.08.1995 г. на Нотариус с район на действие Районен съд Варна. Венелин С. сключва граждански брак с Н. А. на 24.02.1996 г., който брак е прекратен с влязло в законна сила решение по гр.дело №15119/2015 г. на Районен съд Варна. В горецитираното Решение, което е под №303 от 01.02.2016 г., страните са заявили, че са уредили имуществените си отношения и няма да си дължат издръжка. Разрешението за поставяне на преместваемите обекти е издадено на 04.01.2013 г. на основание чл.7, ал.З от НРПО по чл.56 от ЗУТ, вр. с пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ.Бетоновата площадка, послужила за основа, върху която са поставени преместваемите обекти е изградена преди това.

Твърди, че за нея не е налице твърдяното в исковата молба обогатяване, тъй като не се е ползвала от вещта и няма увеличаване на нейното имущество, нито е ползвала плодовете от вещта. Твърди, че върху тези павилиони не може да възникне СИО, тъй като не са самостоятелен обект и не могат да се придобият от лица, различни от собственика на земята. Процесните павилиони не са самостоятелни обекти и нямат траен градоустройствен статут и не са нанесени на кадастралната карта. Същите са изградени в имот, лична собственост на Венелин С. и само той има право да събира ползите.

Павилионите са преместваеми обекти и са изградени със средства, които не са семейни средства и нямат характер на имущество, придобито по време на 4 брака. Според документите ищцата Н. А. е била бременна с второто си дете и не е имала фактическа и физическа възможност реално да участва в работите на обекта. Няма данни да е упражнявала трудова дейност към този момент.

Ответницата оспорва твърдението, че вещите, наречени 10 броя павилиони са съсобствени и следва да се присъдят половината от ползите.Твърди, че павилионите са индивидуална собственост на С..

Оспорва, че наемните цени до 31.07.2019 г. са получавани само и единствено от В. С., както и че последният е бил поканен чрез куриерска фирма да заплаща дял от наемните цени за минал период на ищцата. Такава покана не е получавана от С., а дори да е получавана в писмото е липсвала сочената покана. Относно заявеното в исковата молба, че за периода 01.02.2016 г. до 31.07.2018 г. искът на ищцата за заплащане на сумата от 45 332,50 лева е уважен посочва, че към 10.02.2020 г. няма влязъл в сила съдебен акт. Ако се приеме, че 10 броя модули преместваеми павилиони са в режим на СИО, оспорва да са трансформирани в обикновена съсобственост при равни дялове. Твърди, че ищцата няма принос тъй като е налице окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите поради фактическа раздяла, доказателство за което е раждането на третия ответник. Това е абсолютно основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака. Ако съдът приеме, че посоченото имущество е трасформирано в обикнована съсобственост при равни дялове, то оспорва, че за периода 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г. ищцата не е получила дял от него.