Определение № 4174 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4174 гр. Варна, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501402 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, срещу определение №3093/24.02.2026г., постановено по гр.д.№10054/2025г. на ВРС, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца И. Б. М., ЕГН **********, за връщане на половината от заплатената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище гр. София е постъпил отговор на частната жалба, с което се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че в случая страните в процеса са постигнали спогодба за прекратяване на съдебния спор чрез десезиране на съда, поради което не следва в тежест на страните да се възлагат всички разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ************************************, с която против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7669,38 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 03.11.2023 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.

С писмена молба по делото ищецът е заявил, че се отказва от предявения иск, тъй като с ответника е била постигната спогодба и възникналият правен спор е бил разрешен доброволно. Отправя се искане за възстановяване на половината от заплатената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 ГПК.

Въз основа на това изявление с определение №3093 / 24.02.2026г. производството по делото е прекратено на основание чл.233 от ГПК и е оставено без уважение искането за връщане на половината от заплатената държавна такса.

Съдебната такса се внася при искане за съдебна защита и съдействие и по правило не подлежи на връщане съобразно изхода на търсената защита, като изключенията са изрично въведени в чл. 78, ал. 9, изр. първо ГПК и при надвнасяне в хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК . При останалите способи на приключване на производството чрез прекратяване на делото (поради недопустимост на иск, при неотстраняване нередовности на исковата молба, поради десезиране на съда с оттегляне и отказ от иска, съответно оттегляне на въззивна/касационна жалба) законът не предвижда възможност за възстановяване на дължимо внесена такса, извън медиацията и съдебната спогодба, каквито не са налице в случая. /арг. от определение № 1409/12.05.2025 г. по ч.т.дело № 746/2025 г. на ВКС , определение №366/26.05.2023г. по ч. т. д. № 500/2023г. на ВКС/ . Съгласно трайната практика на ВКС въведеното за пръв път с действащия процесуален кодекс правило на чл. 78, ал. 9, изр. първо ГПК за връщане на половината от 2 внесената съдебна такса е изрично, недвусмислено, изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3093/24.02.2026г., постановено по гр.д.№10054/2025г. на ВРС, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца И. Б. М., ЕГН **********, за връщане на половината от заплатената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3