Решение № 62 от 31.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600239 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен срещу присъда № 22/12.09.2025 г., постановена по НОХД № 493/2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. П. С. е признат за невинен в това, че в неустановен период през лятото на 2017 г., в с.

Жеравна, общ. Котел, в условията на продължавано престъпление, е наредил осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно демонтаж и премахване на камбанария от метална конструкция, намираща се в двора на църква „Св. Н.“, с. Жеравна, общ. Котел, обявена като единична архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност с категория „местно значение“ (ДВ., бр.53 от 1978 г.), 1 декларирана със списък от 15.12.1978 г. като художествен паметник на културата, включен в I-ва група с предварителна категория „национално значение“, като нарушил чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ и „г“ от Закона за културното наследство, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, е постановено направените по делото разноски в размер на 30,74 лева, да останат за сметка на държавата.

С подадения протест и с допълнително писмено изложение към него се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради нарушение на материалния закон. В обсега на твърдените съществени нарушения на процесуалните правила на първо място се излагат съображения за наличие на основания за отвод на съдебния състав. В подкрепа на това се посочва, че след постановяване на присъдата съдът е изложил накратко мотивите за оправдаването на подсъдимия Д. С., като е изтъкнал съображения, свързани с липсата на обективен признак от престъпния състав на чл. 277а, ал. 4 НК, а именно, че камбанарията, находяща се в църковния двор на църква „Св. Н.“ в с. Жеравна, общ. Котел, самостоятелно не е предмет на опазване на културното наследство. Твърди се, че непосредствено след това съдията-докладчик е заявил, че още при първото си посещение на църковния храм в с. Жеравна преди повече от двадесет години е видял металната камбанария, възприел я е като „грозотия“ и си е помислил, че същата „няма място там и трябва да бъде премахната“. Според прокурора, подал протеста, тези изявления безусловно поставят под съмнение безпристрастността на 2 съдебния състав и сочат на заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се становище, че демонстрираните от съдията-докладчик лично предубеждение и пристрастност, както и формираната от него оценка за естетическата стойност на процесната камбанария (определена като „грозотия“), наред с превратната оценка на доказателствата, свързани със защитения статут на обекта, дават основание да се приеме, че е налице основателно съмнение по отношение безпристрастността на съда. Счита се, че това във всички случаи представлява основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, а неизвършването му съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е основание за отмяна на постановената присъда. На следващо място се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилна оценка на доказателствената съвкупност, аргументирани с твърдение, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателства, които подкрепят обвинителната теза, което е довело до накърняване процесуалното право на прокурора да докаже правилността на защитаваното от него обвинение. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон се изтъква, че по делото е безспорно установено, че църквата „Св. Н.“ в с.

Жеравна, общ. Котел, и прилежащият й двор представляват защитена територия за опазване на културното наследство по смисъла на чл. 79, ал. 5 от ЗКН (редакция към 2017 г., изм. ДВ, бр. 54 от 2011 г.), сега чл. 70, ал. 6 ЗКН (изм. ДВ, бр. 89 от 2018 г.). Посочва се, че доказателствата по делото установяват, че разположената отделно от основната сграда на църквата, но в нейния двор, камбанария е изпълнявала литургични функции, поради което следва да се приеме, че представлява част от църковния храмов комплекс.

Акцентира се, че това е била единствената действаща камбанария, която, 3 макар да не представлява сграда, същата е проектирана и е функционирала като част от църковното пространство и църковния живот. Предвид на това се прави извод, че независимо, че не е физически свързана със сградата на църквата и е изградена в по-късен момент, камбанарията се явява неделима част от църковния храмов комплекс. Тези обстоятелства според прокурора сочат на обективна съставомерност на процесното деяние. На тези основания, изложени в протеста и в допълнението към него, се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас не поддържа протеста. Прокурорът намира за недоказано твърдението за проявена пристрастност от съдията-докладчик, тъй като соченото в протеста изявление не е обективирано в съдебния протокол или в друг съдебен акт. Според него, дори да се приеме, че подобно изказване е било направено след постановяване на присъдата, то изразява лична естетическа оценка за металната конструкция и не установява предубеденост при разглеждането и решаването на делото. Поддържа се още, че производството пред първата инстанция е проведено при спазване на процесуалните правила, а доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност.

По съществото на обвинението прокурорът излага, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен резултат, но не по правилните материалноправни съображения. Според него предмет на преценката по чл.

4

277а, ал. 4 НК не е самостоятелният статут на премахнатата метална конструкция като недвижима културна ценност, а обстоятелството, че дейността е осъществена в защитена територия. Църквата „Св. Н.“, нейният двор и архитектурният резерват „Село Жеравна“ безспорно притежават такъв статут. Подсъдимият е наредил премахването на конструкцията без съответното съгласуване по Закона за културното наследство, поради което деянието формално осъществява обективните и субективните признаци на престъплението. Независимо от това представителят на Апелативната прокуратура счита, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока сочи, че металната конструкция е била изградена значително след Възрожденската епоха, липсват документи или други данни, които да й придават самостоятелна историческа или културна стойност, а поставената на нея камбана е запазена. Конструкцията е била силно корозирала, с компрометирани елементи и реална опасност да падне и да причини вреди на хора или на съседен имот. С премахването й този по-съществен риск е бил отстранен. В подкрепа на явно незначителната обществена опасност се сочат и данните за личността на подсъдимия - възрастта му, липсата на осъждания към момента на деянието, трудовата и обществената му ангажираност като енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство. Поради това прокурорът предлага протестът да бъде оставен без уважение, а оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия С. - адв. Н. К., се присъединява към становището, че не са налице основания за отвод и че при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Допълнително поддържа, че употребеният в чл. 277а, ал. 4 НК изпълнителен способ „нареди“ предполага отношения на зависимост или подчиненост 5 между дееца и лицето, осъществило дейността, каквито според защитата не са доказани. Излага и довод, че липсват данни металната конструкция да е била законно поставена, поради което премахването й е възстановило облика на защитената територия и не е общественоопасно. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимият Д. С. в лична защита поддържа казаното от защитника си. Посочва, че конструкцията е била силно корозирала и е съществувала опасност да падне върху хора или имоти, включително след сигнал от собственик на съседен имот. Обяснява, че църквата не е разполагала със средства за демонтажа и поради това е било уговорено изпълнителят да задържи металните отпадъци.

В последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Апелативният съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и след извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна проверка на правилността на присъдата, приема следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Крайният извод на Окръжен съд - Сливен за оправдаване на подсъдимия Д. С. е правилен. Въззивният съд обаче не споделя основните материалноправни съображения, с които първата инстанция е обосновала този резултат. Приетите по делото факти установяват формално осъществяване на признаците на престъпния състав по чл. 277а, ал. 4 НК, но конкретното деяние 6 не е престъпно поради приложението на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.

По оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила

Неоснователно е възражението, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав поради наличие на основание за отвод по чл.

29, ал. 2 НПК. Това оплакване се основава изцяло на твърдението в протеста, че непосредствено след обявяване на присъдата съдията-докладчик е дал негативна естетическа оценка на премахнатата конструкция и е заявил, че още при предходно свое посещение в Жеравна е счел, че тя няма място в двора на църквата. Сочените изявления не са отразени в протокола от съдебното заседание, в което е постановена присъдата. Съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда на НПК, са доказателствени средства за извършването на съответните процесуални действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Следователно именно съдебният протокол удостоверява съдържанието и последователността на извършените в заседанието процесуални действия и на направените от участниците изявления. Когато страна счита, че протоколът не отразява точно извършено действие или направено изявление, процесуалният закон предоставя специалния ред по чл. 312 НПК за искане на поправка или допълване. По делото не е направено такова искане. Не е представен и друг допустим процесуален източник, който да установява по несъмнен начин твърдените думи, техния точен контекст, момента и обстоятелствата, при които са били произнесени. Самото им възпроизвеждане в протеста представлява довод на страната, а не доказателствено средство за случилото се в съдебното заседание. При това положение въззивният съд не може да 7 приеме за установена фактическата основа, върху която е изградено искането за отвод. Абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК предполага делото действително да е разгледано от съдебен състав, за който е съществувала пречка по чл. 29 НПК. Подобна пречка не може да се извежда от непроверено твърдение, което не е удостоверено по предвидения в процесуалния закон ред.