Определение № 2423 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2423 гр. Бургас, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Диана Янкова Вълчева от БАК в качеството й на пълномощник на М. К. Р., ЕГН: ********** от **** против определение № 440/11.07.2024г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 561/2023г. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на Р. с вх.№ 3046/31.05.2024г. за изменение на решение № 130/16.05.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 319/09.07.2019г. на ІV ГО по ч. гр. д. № 2186/2019г. и определение № 28/21.01.2022г. на ІІ ТО по ч. т. д. № 2347/2021г. Процесуалният представител на Р. посочва, че е мотивирала искането за изменение на решението с фактическата и правна сложност на спора, с проведените седем открити съдебни заседания и събирането на гласни доказателства – разпит на свидетели и изслушване на експертиза. Адвокат Вълчева подчертава, че в хипотезата на чл.38 от ЗА не се изисква списък на разноските, адвокатското възнаграждение се определя от съда и се присъжда в полза на процесуалният представител, а не на страната.

Адвокат Вълчева заявява, че възнаграждението, което й се следва е в общ размер на 1 185 лева, от които 435 лева по иска за имуществени вреди и 750 лева по иска за неимуществени вреди. Поради това, тя иска от съда да й определи възнаграждение в този размер. При условията на евентуалност, адвокат В. претендира възнаграждение в размер на 885 лева, определено върху общия размер на претенцията за вреди – имуществени и неимуществени.

В частната жалба е инкорпорирано искане за изменение на определението в частта, в която е оставено без уважение искането за намаляване на разноските, присъдени в полза на „ЗК Лев Инс“ АД. Адвокат В. подчертава, че искът за имуществени вреди е уважен изцяло, поради което разноски за него не трябва да се присъждат в тежест на ищеца. Искът за неимуществени вреди е уважен частично (62,5 %), поради което за него се дължат разноски в посоченото съотношение върху половината от адвокатското възнаграждение.

Ответната страна „ЗК Лев Инс“ АД представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на частната жалба, а при условията на евентуалност – за 1 неоснователност на същата.

След като прецени твърденията на страните и относимите към молбата доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на М. К. Р., с която са предявени два обективно съединени иска против „ЗК Лев Инс“ АД – иск за обезщетяване на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждащото събитие – 03.08.2022г. и иск за обезщетяване на ищеца за претърпени от него имуществени вреди в размер на 1 350 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022г.

Вторият иск първоначално е предявен за сумата от 3 000 лева, но след изменение на иска сумата е намалена на 1 350 лева. В производството пред Районен съд – Бургас Р. е представляван от адвокат Д. Вълчева от БАК, която на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.ІІ от ЗА е предоставила безплатна правна помощ. Ответната страна „ЗК Лев Инс“ АД е представлявана в процеса от Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ и е извършила разноски в производството в размер на 1 470 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и други разноски в размер на 470 лева.

С решение № 130/29.05.2024г., Районен съд – Айтос осъжда „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на М. К. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 03.08.2022г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 350 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 03.08.2022г. С решението, съдът отхвърля иска на Р. за неимуществени вреди за разликата над 4 500 лева до претендирания размер от 12 000 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът осъжда „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на М. Р. съдебни разноски в размер на 200 лева. Едновременно с това, съдът осъжда Р. да заплати на застрахователното дружество съдебни разноски в размер на 8 5 0 лева. За да постанови това решение в частта за разноските, съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 650 лева, от които присъжда 200 лева съобразно с уважената част от иска. На застрахователното дружество, съдът присъжда разноски в размер на 850 лева съразмерно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

В срока за обжалване на решението, адвокат В. подава молба за изменение на решението в частта за разноските и за поправка на явна фактическа грешка. Адвокат Вълчева твърди, че на основание чл.38, ал.1 от ЗА трябва да й бъде определено възнаграждение по реда на Наредба № 1/2004г. в размер на 1 185 лева, от които 435 лева за защита по иска за имуществени вреди, който е уважен изцяло и 750 лева, изчислени по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за защита по иска за неимуществени вреди, който е уважен частично. При условията на евентуалност, адвокат В. прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 885 лева, изчислено върху общата стойност на присъдените имуществени и неимуществени вреди.

Едновременно с това, адвокат Вълчева прави искане за изменение на решението в частта, в която на ответното дружество са присъдени съдебни разноски в размер на 850 лева.

Адвокат Вълчева уточнява, че в производството по делото са предявени и разгледани два отделни иска – за имуществени вреди в размер на 1 350 лева и за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева. Първият иск е уважен изцяло и дължимите разноски за него възлизат на 735 лева. Вторият иск е отхвърлен с 62,5%, поради което ищецът следва да плати разноски в размер на 460 лева, представляващи 62,5% от 735 лева. Адвокат Вълчева твърди още, че ищецът не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е заплатено за защита по гр. дело на Районен съд – Ямбол. Поради това, адвокат Вълчева иска от районния съд да намали размера на разноските, които ищецът е осъден да заплати само до разноските за експертизи и само до размера на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Ответната страна „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД представя писмено становище, в което оспорва правото на ищеца да иска изменение на решението в частта за 2 разноските, тъй като същият не е представил списък по чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност, дружеството оспорва размера на разноските, които ищеца претендира и подчертава, че съдът няма задължение да присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение, в който смисъл е решението на СЕС по дело С - 438/22. Ответникът оспорва и твърдението, че искът за неимуществени вреди е уважен изцяло и напомня, че същият е бил предявен за сумата от 3 000 лева, а впоследствие е намален на 1 350 лева.

Застрахователното дружество оспорва и искането за намаляване на разноските, които ищецът е осъден да му заплати и подчертава, че изписването на РС – Ямбол в договора за правна помощ е техническа грешка.

По изложените съображения, „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иска от съда да остави молбата за изменение на решението в частта за разноските и за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение.

С определение № 440/11.07.2024г., Районен съд – Айтос оставя без уважение молбата на М. К. Р. за изменение на решение № 130/16.05.2024г. в частта за разноските. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е представил списък на разноските, поради което няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В допълнение към това, съдът е посочил, че съгласно решение на СЕС по дело С-438/22, съдът трябва да определи адвокатското възнаграждение по справедливост и не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004г. Поради това, съдът намира, че присъденото възнаграждение в размер на 200 лева е справедливо.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие производството по изменение на решението в частта за разноските.

В процесния казус искането на ищеца е за изменение на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл. ІI от ГПК и на изследване подлежат своевременното му заявяване, наличието на списък на разноските и предпоставките по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК.

В конкретния случай, решението на районния съд е постановено на 29.05.2024г., а молбата за неговото изменение е подадена на 31.05.2024г. - в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

3

Поради това, искането е заявено своевременно.

Спорният въпрос по делото, който е въведен от ответната страна с отговора на молбата по чл.248 от ГПК и който е пренесен пред настоящата инстанция с частната жалба и с отговора по чл.276, ал.1 от ГПК, е допустимо ли е произнасянето на съда при липсата на списък по чл.80 от ГПК в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Отговорът на този въпроси е положителен и се извежда от практиката на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, обективирана в определение № 319/09.07.2019г., постановено от ІV ГО по ч. гр. д. № 2186/2019г. и определение № 4098/14.12.2023г., постановено от І ГО по ч. гр. д.

№ 2743/2023г. С първия от цитираните съдебни актове е отречена приложимостта на т.9 от ТР № 6/06.11.2013г. в случаите, в които е оказана безплатна правна помощ на страната по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК не е необходимо, тъй като този списък се отнася за разноските, които се дължат на страната, а в хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката, който е предоставил безплатна правна помощ. Поради това, за да упражни правото си на изменение на решението в частта за разноските, страната е достатъчно да представи само договор за правна помощ, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията, предвидени в чл.38, ал.1, т.1 . 3 от ЗА. В конкретния случай, ищецът в първоинстанционното производство е изпълнил това условие, поради което искането му е процесуално допустимо. Районният съд е разгледал искането, но в отклонение от мотивите по т.9 на ТР № 6/06.11.2023г., е оставил същото без уважение (вместо без разглеждане). Доколкото обаче, крайният резултат на определението е правилен (по съображенията, изложени по-горе), настоящата съдебна инстанция следва да разгледа искането по същество.