Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1213 от 17.12.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3990/2020
Вид
Решение № 1213
Подписан
17.12.2020
В сила
17.12.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Русе , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Станка С. Иванова

Тихомира Г. Казасова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20204520103990 по описа за 2020 година

К. А. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че представляваното от него дружество сключило със собственика на лек автомобил „БМВ 520“ с рег...................... договор за застраховка „Гражданска отговорност“, под формата на застрахователна полица №22117001126268 със срок на валидност от 12.04.2017г. до 12.04.2018г.

На 12.07.2017г. около 16.40 часа, управлявайки лек автомобил „БМВ 520“ с рег...................... в гр.Русе по бул.“Липник“, З. М. Н. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие което ударил лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№..................обственост на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“. Според съставения протокол за ПТП №1584095 от същата дата, ответникът не притежавал съответната правоспособност за управление на МПС, като е констатирано наличие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Собственикът на увредения автомобил депозирал уведомление за щета, във връзка с което ищецът образувал ликвидационна преписка по щета, заведена под №0017-5060-17304051. След извършени огледи и оценка на вредите, ЗД „Лев инс“ АД изплатило на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“ застрахователно обезщетение в размер на 5879.99 лева и 20 лева – ликвидационни разходи.

Позовавайки се на чл.500 КЗ, ЗД „Бул Инс“ АД приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП – З. М. Н..

1

За събиране на вземането, дружеството депозирало заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №1339/2020г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Златан Николов по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Предвид дадените от заповедния съд указания, К. А. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че З. М. Н., ЕГН ********** дължи на ЗК „Лев инс”, ЕИК 121130788 сумата 5899.99 лева – изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0017-5060-17-304051, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът З. М. Н. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 12.04.2017г., между ЗК „Лев инс“ АД и К.М.Н. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, под формата на застрахователна полица №BG/22/117001126168 със срок от 12.04.2017г. до 12.04.2018г., за лек автомобил „БМВ 520“ с рег.......................

В протокол за ПТП №1584095/12.07.2017г., се съдържат данни за инцидент, настъпил на същата дата в гр.Русе, по бул.“Липник“ непосредствено преди кръстовището с ул.“Иван Ведър“. Според изнесеното в документа, З. М. Н., управлявал лек „БМВ 520“ с рег......................, собственост на К.М.Н. и се „блъснал в изчакващите в кръговото кръстовище“ автомобили, между които лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№..................обственост на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“. Отразено е, че ответникът не притежава свидетелство за управление на МПС и е констатирано наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила.

С приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че във връзка с инцидента, по заявление на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“ – собственик на увреденото МПС е образувана преписка и извършен опис на щетите.

На 07.12.2017г. ЗД „Лев инс“ АД изплатило на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“, по щета №0017-5060-17-304051, сумата 5899.99 лева.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №603/10.03.2020г., издадена по ЧГД №1339/2020г. по описа на РРС срещу З. М. Н. за сумите: 5899.99 лева – изплатено, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа застрахователна полица №22117001126268 със срок от 12.04.2017г.

2 до 12.04.2018г., във връзка с настъпило ПТП, съгласно протокол за ПТП №1584095/12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и 117.99 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността в едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 5899.99 лева – изплатено, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователно обезщетение по застраховка

„Гражданска отговорност“, въз основа застрахователна полица

№22117001126268 със срок от 12.04.2017г. до 12.04.2018г., във връзка с настъпило ПТП, съгласно протокол за ПТП №1584095/12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното й изплащане , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №603/10.03.2020г. по ЧГД №1339/2020г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че на 14.08.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.09.2020г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №1339/2020г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

3

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 217.99 лева – разноски по ЧГД №1339/2020г. по описа на РРС и 417.99 лева – разноски по ГД №3990/2020г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че З. М. Н., ЕГН ********** дължи на ЗК „Лев инс”, ЕИК 121130788 сумата 5899.99 лева – изплатено, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователно обезщетение по щета №0017-5060-17-304051 във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица №22117001126268 със срок от 12.04.2017г. до 12.04.2018г., вследствие настъпило ПТП, съгласно протокол за ПТП №1584095/12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното й изплащане , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №603/10.03.2020г. по ЧГД №1339/2020г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА З. М. Н., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс”, ЕИК 121130788 сумата 217.99 лева – разноски по ЧГД №1339/2020г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА З. М. Н., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс”, ЕИК 121130788 сумата 417.99 лева – разноски по ГД №3990/2020г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4