Решение № 1541 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2964/2024
- Вид
- Решение № 1541
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1541 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502964 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Б. К. чрез пълномощника му адвокат А. П. против Решение № 420 от 08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 978/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта с която е изнесен на публична продан следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Асеновград, общ.
Асеновград, обл. Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-552/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АКГГ, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.05.2023 г., с адрес на имота: гр.
***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 98 кв.м., прилежащи части: 1/2 идеална част от таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта:
***, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: за Р. Б. К., ЕГН ********** от гр. *** – 1/2 идеална част и за Г. Б. К., ЕГН ********** от 1 гр. *** – 1/2 идеална част, отхвърлена е предявената от Г. Б. К. претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в негов дял на делбения/съсобствения имот, подробно описан по-горе, осъден е Г. Б. К. да заплати на Р. Б. К. сумата 2 555 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваната 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, подробно описан по-горе.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и постановяване в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ответникът не отговаря на изискването да е живял с наследодателя към смъртта му, като в тази насока се счита, че съдът е възприел абсолютно превратно събраните гласни доказателства, като е кредитирал показанията на заинтересованата свидетелка на ищцата, нейна дъщеря, вместо да кредитира показанията на свидетеля на ответника, който живее в същата къща и има ежедневни наблюдения върху събитията в нея. Оспорва се и изводът, че ответникът не е представил декларация за семейно и имуществено състояние, като се сочи, че по делото е представено удостоверение за декларирани данни от Община Асеновград, от което е видно, че ответникът няма друг жилищен имот. По отношение на осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване, се излагат доводи, че в процесния период в жилището е живял и дядото на страните, по силата на запазено право на ползване върху една стая от жилището и ако претенцията е основателна, съдът е следвало да обсъди вариант втори на експертизата, приета по делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което процесният имот да бъде възложен в дял на въззивника и същият да бъде осъден да уравни дела на въззиваемата страна в пари.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. Б. К..
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
С влязло в сила решение по гр.д. № 978/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 22.05.2023 г., е адрес на имота: гр. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 2
***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 98 кв.м., прилежащи части:
1/2 идеална част от таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта:
***, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Р. Б. К. и 1/2 ид.ч. за Г. Б. К..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата Р. Б. К. е заявила претенция за заплащане на сумата от 2 725 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/2 идеална част от допуснатия до делба имот за периода от 10.05.2023 г. – датата на получаване на писменото поискване, до 25.03.2024 г. – датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата, ведно със законната лихва от 30.05.2024 г.
Писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване е връчена на ответника на 11.05.2023 г., за което по делото е представена нотариална покана.
Месечният пазарен наем за процесното жилище е 408 лева, а без стаята, ползвана от ползвателя Г. К., т.е. като за жилище с една спалня – 343 лева съгласно приетото в първата фаза на делбата заключение на съдебнотехническата експертиза. Средният пазарен месечен наем за 1/2 идеална част от имота за периода от 10.05.2023 г. до 25.03.2024 г. е в размер на 2 563 лева според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието във втората фаза на делбата.
Ответникът Г. Б. К. е направил искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, тъй като е живял в него към датата на откриване на наследството.
Същият съгласно представените по делото писмени доказателства – справка за вписвания, отбелязвания и заличаване в Служба по вписванията – Асеновград и удостоверение от Община Асеновград, притежава 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ по документи 97,000 кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение – за търговска дейност, площ по документи – 13,380 кв.м., както и 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
По делото са разпитани свидетелите Й. Е. А., дъщеря на ищцата, и Р. И.
К., първи братовчед на страните.
Свидетелката А. установява, че дядо й Б. е починал на *** г. Когато той починал, никой не живеел при него. До месец октомври 2022 г. ответникът живеел с него, а след това се преместил на квартира с жена си и детето. На 12ия ден след смъртта на дядо й той се върнал в жилището. Дядо й обяснявал, че не се разбира с него, много мрънкал и затова ответникът се изнесъл на квартира. На Бъдни вечер 2022 г. той поканил семейството на гости в квартирата. Тя се намирала в жилищен блок и се състояла от една спалня, 3 баня, тоалетна, коридор и кухня. Дядо й Б. бил на легло последните една-две седмици преди да почине. За него се грижили майка й и брат й. Последният се преместил да живее при дядо й шест месеца преди той да почине. Прадядо й Г., който живеел в с. ***, също се преместил да живее в апартамента преди да почине дядо й.
Свидетелят Р. К. установява, че живее на третия етаж в жилищната сграда на ул. ***. На първия етаж живеел вуйчото на Б., а на втория етаж в момента живеел ответникът. Последният живеел там от 41 години. Само за два месеца живял извън апартамента заради дразги с баща му. Малко преди Коледа ответникът, заедно с жена му и детето се преместили да живеят на ул.
***. Стояли там два месеца, колкото да поуталожат напрежението. Малко преди смъртта на Б., стоплили отношенията си и ответникът се върнал при него. Когато се влошило здравословното състояние на Б., баща му Г. се преместил при него и живял там до смъртта си през месец юли 2023 г. Ищцата и нейният син се грижили за Б., но не живеели там. Синът й оставал да спи в апартамента. През 2015-2016 г. на апартамента бил направен основен ремонт от Г. и Б.. Когато Б. починал, го намерила ищцата, когато отишла да го навести. Към датата на смъртта му – *** г., Г., жена му и детето се били върнали в жилището на Б. и всички живеели там. Г. никога не се изнесъл от жилището, багаж не бил събирал.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Правилността на същото съгласно чл. 269 от ГПК следва да се провери с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Производството е по съдебна делба – II фаза.
Допусната е съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение – жилище, апартамент, ведно с 1/2 идеална част от таванско помещение. Съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на наследодателите им – Б. Г. К., починал на *** г., и съпругата му, починала преди него.
От съделителката Р. Б. К. е заявена претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот след писмена покана, а от съделителя Г. Б.
К. – искане за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Относно претенцията на Р. Б. К. по чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. За да е основателна претенцията следва да бъде установено от ищците при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период, ответникът е ползвал този имот 4 лично, като е възпрепятствал или ограничил ищците да го ползват и че ищците са отправили писмена покана до него за предоставяне на ползването на имота или за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване.
Хипотезата е приложима, когато един съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на друг съсобственик и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение.
Между страните няма спор, че през периода от 10.05.2023 г. до 25.03.2024 г. съсобственият имот е бил ползван единствено от ответника Г. Б.
К. като негово семейно жилище (в тази насока няма възражения във въззивната жалба), а от писмените доказателства по делото се установява, че на 11.05.2023 г. на същия е връчена нотариална покана за заплащане на обезщетение на ищцата за лишаването й от ползване на имота.
Спорен по делото с оглед възраженията на въззивника е въпросът за размера на дължимото обезщетение с оглед учреденото вещно право на ползване върху имота в полза на трето за съсобствеността лице.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. се установява, че при продажбата на процесния имот продавачите Р. Б. К. и Г. Й. К. са запазили правото да ползват и обитават една стая от жилищния етаж и сервизните помещения до края на живота си. По този въпрос няма и спор между страните по делото.
От признанието на ищцата в исковата молба и от гласните доказателства по делото се установява, че прехвърлителят Г. Й. К. е живял в процесния апартамент около един месец преди смъртта на наследодателя Б. К. на *** г. до собствената си смърт през месец юли 2023 г.