Решение № 2839 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20251100504533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПОЛМОС“ЕООД срещу постановление от 21.03.2025 г. за отказ да се прекрати изп.д.№ 607/2024 г. по молба от жалбоподателя с вх. № 96844/11.10.2022 г. В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния, като в тази връзка оспорва по изпълнителното дело да се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, незаплащането на която е послужило като мотив за постановяване на атакувания отказ. В тази връзка излага, че делото е последващо на публично изпълнително дело и за публичното задължение не е събрана такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Излага твърдения, че дружеството жалбоподател е изплатило всички свои публични задължения по публичното изпълнително дело в размер на 1 378 142.44 лв. и на основание на което това дело е прекратено на 02.12.2024 г. Освен това, излага, че в хода на производството по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия и не са събирани суми за вземанията на НАП, поради което и на това основание такса не се дължи. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.

По делото е постъпило становище по частната жалба от взискателя по изпълнителното дело – „ТАЙМ АРХ“ООД, в което оспорва нейната основателност, като излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното постановление.

В тази връзка излага, че в искането на длъжника не е посочено и обосновано наличието на основание за прекратяване на изпълнителното производство в някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК. Оспорва твърденията в жалбата, че не са били предприети действия по изпълнението, като в тази връзка излага, че са били наложени последователно запори върху наличностите по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД и „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД. Твърди, че плащането директно по сметка на НАП за погасяване на публичните задължения е извършено след образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Л. и след предприемане по него на посочените 1 изпълнителни действия.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ В.Л., в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, като излага доводи, че дължимите пропорционални такси по т. 26 Тарифата към ЗЧСИ представляват неразделна част от задълженията по делото и след начисляването на които е направено преизчисление на дълга, за което са изпратени уточнителни писма до обслужващите банки. Счита жалбата за неоснователна, съобразно изложеното в мотивите на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по изп.д.№ 607/2024 г. по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ е образувано по молба на „ТАЙМ АРХ“ООД въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 58835/2024 г. по описа на СРС, 148 състав, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните суми – 86 541.65 лв. – вземане по споразумение за доброволно уреждане на дълг, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 5 530.83 лв. – съдебни разноски.

Видно от материалите в преписката по изпълнителното дело, изпратено е Уведомление по ДОПК изх. № 4166/24.10.2024 г., адресирано до НАП. На същата дата до длъжника „ПОЛМОС“ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, върху разписката към която е удостоверено получаването й от адресата на 30.10.2024 г.

Изпратени са запорни съобщения на 24.10.2014г. за налагането на запор върху вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД и „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД, върху които е удостоверено получаването им на дата – 28.10.2024 г.

В поканата за доброволно изпълнение и запорните съобщения са включени вземания по издадения изпълнителен лист срещу длъжника, както и разноските по изпълнителното дело – в размер на 4300 лв., от които 4100 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. - такса за образуване на изпълнителното дело, както и сумата от 6 287.35 лв. – такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Приложени са - писмо изх. № 4168/24.10.2024 г. от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД и писмо изх. № 17-10-153486/1 от 29.10.2024 г. от „Банка ДСК“ЕАД за наложен запор на 28.10.2024 г. върху наличностите по сметка на „ПОЛМОС“ЕООД по изп.д. № 607/2024 г. по описа на ЧСИ В.Л..

Приложено е Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП, ТД - София с изходящ номер от 05.11.2024 г., в което е посочен общ размер на публичните задължения на „ПОЛМОС“ЕООД, възлизащ на 1 209 108.46 лв.

Приложени са запорни съобщения, съответно с изх. № 4523/26.11.2024 г. до „Банка ДСК“ЕАД, и с изх. № 4524/26.11.2024 г. до „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД за налагането на запор върху сметките на„ПОЛМОС“ЕООД до размера на сумата от 1 341 272.41 лв., изчислена към 10.12.2024 г., от които размерът на присъединените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК, възлизащ на 1 209 124.36 лв. и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ от 33 038.99 лв.

С молба вх. № 4061/20.12.2021 г. от длъжника „ПОЛМОС“ЕООД е приложено удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изходящ номер от 19.12.2024 г., видно от което дружеството няма задължения по данни на ТД София, НАП.

Приложено е Уточнение с изх. № 4641/23.12.2024 г., адресирано от ЧСИ Л. по изпълнителното дело до „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД, в което се сочи, че актуалният 2 размер на задължението по изпълнението възлиза на 39 286.81 лв. – такса по Тарифата към ЗЧСИ. Уточнение със същото съдържание е изпратено и до „Банка ДСК“ЕАД, с оглед наложения запор върху банковите сметки на длъжника и актуалния размер на непогасеното задължение.

Приложено е преводно нареждане от 05.03.2025 г. за сумата от 6498.53 лв., платена с основание – такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ по сметка на ЧСИ – Л..

Депозирана е молба от длъжника „ПОЛМОС“ЕООД с вх. № 652/12.03.2025 г., в която е заявено искане за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори, поради пълното изплащане на задълженията.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока за това, от надлежна страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Прекратяването на изпълнителното производство при извършено пълно погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство и връчване на поканата за доброволно изпълнение се дължи от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. При наличието на висящо производство по принудително изпълнение на задължения, които не са погасени доброволно към момента на образуването му, като плащането по тях е извършено в хода на изпълнението, прекратяването на изпълнителното производство се дължи на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, каквато се твърди да е хипотезата в настоящия случая.

Видно от материалите в преписката по изпълнителното дело, безспорно е в производството извършване на парични преводи на сумите за погасяване на задълженията на първоначалния взискател - „ТАЙМ АРХ“ООД, инициирал образуване на изпълнителното производство. Въз основа на постъпило удостоверение от ТД – София, НАП, в което е посочен размерът на публичните задължения на „ПОЛМОС“ЕООД, възлизащи в общ размер на 1 209 108.46 лв. и в приложение разпоредбата на чл. 458 ГПК, държавата, чрез НАП, се счита за присъединен взискател по изпълнителното дело. Съгласно текста на разпоредбата, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният. При това положение и доколкото предмет на изпълнителното производство са вземанията на двама последователно встъпили взискатели, макар и да бъде установено освобождаването от дълга към първоначалния взискател, това не се явява предпоставка за прекратяване на производството и по отношение на последващо присъединения такъв. Макар и присъединен по право в приложение на процесуалната норма, взискателят като носител на публични вземания спрямо лицето длъжник в производството, разполага с правото да участва в изпълнителните действия, с цел постигане удовлетворяването на дълга, наравно с останалите взискатели по изпълнителното дело. В тази връзка и за събиране на публичните вземания са били изпратени от съдебния изпълнител писма до банките, в които е уточнен размерът на сумата, до която да бъде наложен запорът върху банковите сметки на длъжника. От материалите по делото се установи наложен запор на наличностите по сметките в размер на сумите по задълженията на „ПОЛМОС“ЕООД към първоначалния взискател, като са изпратени последващи запорни съобщения, съответно с изх. № 4523/26.11.2024 3 г. до „Банка ДСК“ЕАД, и с изх. № 4524/26.11.2024 г. до „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД за наложени запори съобразно актуалния размер на задълженията при прибавените публични такива. В хронологията на фактическа обстановка се установи извършеното плащане за погасяване на публичните задължения в пълния им общ размер след налагането на запорите, а именно към 19.12.2024 г. – видно от удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК. По изпълнителното дело не се съдържат доказателства за извършеното плащане към държавата чрез съдебния изпълнител, като безспорно е, че сумата по удовлетворяване на публичните вземания е постъпила директно по сметка на кредитора – държавата чрез НАП. При така установените факти и доколкото безспорно се установи присъединяване към предмета на принудителното изпълнение на публичните задължения на дружеството – длъжник, за събирането на които е бил наложен запор върху наличностите по банковите му сметки, следва да бъде прието, че за удовлетворяване на присъединения взискател са били предприети действия по изпълнението. Макар и погасяването на публичните задължения да е било извършено пряко на кредитора, това не изключва начисляване на таксите съобразно действащата тарифа за извършените изпълнителни действия.

В разпоредбата на чл. 79 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако не е налице някое от посочените в разпоредбата изключения. В чл. 78 ЗЧСИ е предвидено, че таксите за изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия по принудителното изпълнение и се определят съобразно Тарифата към ЗЧСИ. При това положение, извършеното плащане при висящо изпълнително производство директно по сметка на взискателя не изключва отговорността на длъжника за разноски. Освобожаването му от отговорност е предвидено в общата разпоредба на чл. 79 ГПК в хипотезите на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ГПК, сред които не попада плащането след образуване на делото, както и при изоставяване на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда. В случая плащането на публичните задължения е извършено след присъединяването на държавата чрез НАП като взискател по изпълнителното дело, поради което и предвид извършеното плащане след това, дължи таксата по т. 26 ТЗЧСИ, в размера, определен върху приетото за принудително изпълнение вземане.

Предвид гореизложеното и доколкото не се твърди, а и не се и установява да е било извършено плащане на таксата по т. 26 ТЗЧСИ в размера върху сумата на публичните задължения, не са налице предпоставките за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, съобразно текста на която необходимо е да са събрани и разноските по изпълнението.