Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19937 от 04.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34174/2025
Вид
Решение № 19937
Подписан
04.11.2025
В сила
27.07.2026
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19937 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. И. като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110134174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част трета, глава двадесет и пета “бързо производство” ГПК.

Предмет на делото е предявените от Ц. И. Л.[1]О. срещу Е. В. М., Е. Е.

М., В. В. Д. и Н. И. П. искове с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД за опразване на нает имот, находящ се в гр. София, (адрес).

Ищецът твърди, че е сключил договор за наем с В. Н. Д. на 15.11.2024 г., по силата на който е предоставила на В. Н. Д., Е. В. М. и малолетната им дъщеря В. В. Д. за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, (адрес). Излагат се доводи, че впоследствие в процесния имот наемателите са пуснали и останалите две ответници – майката на Е. М. и другата дъщеря на Е. М.. Ишцата релевира твърдения, че с оглед нарушаване на чл. 18 от договора за наем на 02.02.2025 г. е връчила на В. Д. уведомление за прекратяване на процесния договор за наем, като на 01.03.2025 г. ищцата установила, че жилището не е освободено от наемателите и прочела на Е. М. и Н. П. уведомлението за прекратяване на договора за наем, за което последните твърдели, че не са уведомени от В. Д.. Посочва, че жилището било в зенамерен вид и неподдържано от наемателите. Ищцата подробно аргументира наличието на скандали в процесното жилище между 1 наемателите, сигнали за домашно насилие, във връзка с което е бил задържан В. Д.. Твърди, че към настоящия момент в процесното жилище без правно основание продължават да живеят четирите ответници.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв е депозиран от ответницата Е. В. М., чрез назначения й от съда адвокат за осъществяване на правна помощ. Ответницата оспорва иска. Признава, че живее в процесния имот заедно с двете си деца и майка си, като твърди, че го прави на годно правно основание – договор за наем. Обосновава, че ищцата е била съгласна майката на ответницата и другата й дъщеря да живеят в процесното жилище, като искала да й се заплаща допълнителен наем. Твърди, че не е уведомена писмено за прекратяване на договора за наем. Оспорва договора за наем да е нарушен от нея. Релевира доводи, че е изправна страна и заплаща дължимите консумативи по договора. Оспорва да не поддържа апартамента в добро състояние. Аргументира, че устното прочитане на уведомлението пред нея и майка й не влече правни последици.

Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1-во ЗЗД, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е предоставил ползването на процесния имот на ответника, както и че действието на правоотношението е прекратено.

Ответниците следва да докажат възраженията си.

Страните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ищцата е сключила договор за наем с В. Н. Д. на 15.11.2024 г., по силата на който е предоставила на В. Н. Д., Е. В. М. и малолетната им дъщеря В. В. Д. за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр.

София, (адрес). Впоследствие в процесния имот заживели и майката и другата дъщеря на на Е. М. – Е. Е. М. и Н. И. П.. На 01.03.2025 г. ищцата посетила 2 процесния апартамент и прочела на Е. М. и Н. И. П. уведомление от 02.02.2025 г., приложено към исковата молба. Подавани са сигнали за скандали и домашно насилие в процесния имот, въз основа на които В. Д. е бил задържан. Същияте освободил процесното жилище. Ответниците продължават да ползват процесния апартамент 13.

Разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД предвижда, че наемателят е длъжен да върне на наемодателя вещта. По делото се установи, че между ищцата и ответниците е бил валидно сключен договор за наем, който е бил срочен. Съдът намира, че макар договорът за наем в писмена форма да е подписан само от ищцата и В. Д., който е бил във фактическо съжителство с едната ответница и е баща на друга от ответниците, то и ответнците са обвързани от облигационното правоотношение по договор за наем с ищцата.

Договорът за наем е неформален договор, така че може да се сключи и в устна форма, от една страна, и от друга самите страни признават, че съгласно писменият договор за наем сключен с В. Д. наемната вещ – процесния апартамент, е следвало да се ползва от семейството на В. Д., което безспорно включва жената, с която е във фактическо съжителство – Е. М. и дъщеря им – В. Д.. Съдът намира, че именно по силата на този договор за наем жилището се ползва и от другите две ответници – непълнолетно дете на ответницата Е.

М. от предишен брак и майката на ответницата Е. М.. Съдът намира, че договорът за наем е прекратен по силата на едностранно писмено предизвестие, от страна на ищцата, връчено на В. Д. на 02.02.2025 г. Съгласно клаузата на чл. 24, т. 3 от договора за наем, същият се прекратява с едностранно писмено предизвестие, направено в 14-дневен срок преди прекратяването. Настоящият съдебен състав счита, че уведомявайки наемателят В. Д., наемодател е прекратил процесния договор за наем по отношение на всички наематели. Дори да се приеме, че наемодателят е следвало изрично да уведоми и останалите наематели за прекратяването, то страните признават, че на 01.03.2025 г. ищцата е уведомила устно отвениците Е. М., представляваща и непълнолетните си деца, и нейната майка Н. И. П..

Целта на писменото предизвестие за прекратяване на писмен договор е неговото установяване по безспорен начин. Видно от материалите по делото писмен договор за наем е сключен само с В. Д. и последният е уведомен писмено за прекратяването на договора за наем. Останалите наематели ползват наетата вещ като близки на В. Д. и прекратяване на договора по 3 отношение на него, безспорно влече прекратяване на договора и по отношение на тях. Дори да се приеме, че с останалите наематели е сключен устен договор за наем, то той е прекратен устно от наемодателката на 01.03.2025 г. с прочитане на уведомлението за прекратяване на двете пълнолетни ответници, едната от които представлява и непълнолетните ответници по делото. Целта на закона е изпълнена – ответниците са уведомени за прекратяването на договора за наем и са имали достатъчно време да освободят и върнат наетата вещ, каквото задължение имат по 233, ал.1, изр. 1во ЗЗД, Без правно значение са личните взаимоотношения между наемодателите, извеждането на В. Д. от жилището и изискването от ответницата Е. М. В. Д. да подсигури жилище, в което последната да се премести заедно с останалите ответници.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на: 80,00 лв. за заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД във вр с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК Е. В. М., ЕГН **********, Е. Е. М., ЕГН **********, В. В. Д., ЕГН ********** и Н. И. П., ЕГН ********** да опразни наето помещение недвижим имот, находящ се в гр. София, (адрес), предмет на договор за наем от 15.11.2024 г., и да предаде държането върху имота на Ц. И. Л., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН **********, Е. Е. М., ЕГН **********, В. В. Д.,

ЕГН ********** и Н. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Ц. И. Л., ЕГН ********** сумата в размер от 80,00 лв., представляваща разноски за бързото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от днес – 04.11.2025 г., на основание чл. 315, 4 ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5