Определение № 26576 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26576 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110106890 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Т. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на договор за заем № .............. г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № .............. г., а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3 от договора за гаранция № .............. г., както и са предявени при кумулативно обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 17,87 евро /в левова равностойност от 34,96 лева/, представляваща недължимо платена сума над чистата стойност по кредита в размер на 1000 лв. по смисъла на чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от 16.03.2026 г. до окончателното плащане на задължението, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 108,93 евро /в левова равностойност от 213,04 лева/, представляваща недължимо платено възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № .............. г. ведно със законната лихва от 16.03.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 20.04.2022 г. е сключил договор за заем № ........... с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв., с 8 погасителни седмични вноски, всяка в размер на 66,15 евро, посоченият ГПР бил в размер на 45,63 %, а ГЛП в размер на 40 %. В договора за заем било предвидено задължение на заемателя да предостави обезпечение в тридневен срок при едно от описаните в договора условия. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който ищецът дължал и допълнителна сума към тази по основния договор за заем в размер на 108,93 евро, разсрочено на 8 вноски от по 13,62 евро всяка, платими на първия ответник.

Сочи, че при тези условия общото задължение за ищцата възлизало на 638,09 евро /1248 лева/, формирано като 1034,96 лева по договора за заем и 213,04 лева – възнаграждение по договора за гаранция. Твърди, че към настоящия момент е изпълнил изцяло задълженията си 1 по двата договора като е погасил всички дължими вноски по тях. Поддържа, че договорът за заем е недействителен, тъй като не са спазени законовите изисквания към съдържанието му, а именно същото да е ясно и разбираемо за потребителя, да има ясно очертана методика за изчисляване на референтния лихвен процент, както и посочване на действителния размер на годишния процент на разходите. По отношение на таксата за поръчителство сочи, че тя представлява скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит. Сочи, че едноличен собственик на капитала на втория ответник е първият ответник и печалбата от извършената търговска дейност като гарант/поръчител се разпределя в полза на кредитодателя. Сочи, че така на практика се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се уговаря възнаграждение, което се разпределя като печалба за първия ответник, и не се цели реално обезпечаване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България“ ЕООД, с която установителните искове се оспорват като недопустими, доколкото наред с тях се предявяват и осъдителни претенции, които изключват правния интерес от исковете по чл. 26 ЗЗД. По същество намира исковете за неоснователни, Поддържа, че са били спазени всички законови изисквания за валидност на процесния договор за кредит, както и че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция, е справедливо определено, и по отношение на него ищецът не е имал възражения при сключването на договорите.

Оспорва, че възнаграждението противоречи на разпоредбите на ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който исковете се оспорват като недопустими на идентични основания, с тези посочени в отговора на исковата молба на „Файненшъл България“ ЕООД.

По същество оспорва исковете и като неоснователни. Поддържа, че договорът за паричен заем е действителен, тъй като отговарял на залегналите в ЗПК изисквания, като била предоставена възможност на потребителя да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг потребител. Оспорва, че е налице заобикаляне на закона както и че ГПР, обективиран в договора за паричен заем, е неточно посочен. Излага доводи в посока, че ГПР е изчислен по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, като отразява общите разходи по кредита към момента на сключване на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че за да бъде отпуснат заем на последния е следвало да сключи договор за предоставяне на гаранция. Твърди, че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция, не представлява разход по смисъла на ЗПК и не следва да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем, тъй като е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, която услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване. Сочи, че клаузата за обезпечение е насочена към защита интересите на кредитора и е обичайна практика при кредитиране.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за заем № ........... с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция № .............. с „Файненшъл България“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 20.04.2022 г., се заобикаля изискването на чл. 19, 2 ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, евентуално – че клаузата, уреждаща дължимост на възнаграждение за поръчителство противоречи на императивни материалноправни разпоредби.

В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответниците, а ответниците следва да докажат, че сумите са платени на годно правно основание.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № .............. г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № .............. г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Файненшъл България“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

По доказателствата

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответниците на основание чл. 190 ГПК да представят описаните под т. 2 от доказателствените искания на исковата молба документи, доколкото същите касаят спора по същество относно предявените осъдителни претенции.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за недействителност, произтичаща пряко от правната сделка или от приложените по делото доказателства.

Възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба са неоснователни, тъй като на първо място, по делото е представено пълномощно към исковата молба, видно от което е налице валидно учредена представителна власт в полза на адв. К. за процесуално представителство по настоящото дело, и на следващо място, ищецът е представил платежно нареждане за заплатена държавна такса по сметка на съда.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като има предоставя 3 възможност, в срок до първото открито съдебно заседание, да изразят становище и да представят доказателства във връзка с твърденията си.

ЗАДЪЛЖАВА „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на определението, да представят описаните под т. 2 от доказателствените искания на исковата молба документи, а именно пълни счетоводни справки по процесните два договора, от които да са видни датата, размера и основанието на всяко извършено плащане, за погасяване на кое вземане по съответния договор е било отнесено всяко плащане; какви суми са били приети от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на овластен получател по договора за гаранция и какви суми са били отчетени, преведени и задържани в патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 161 ГПК, че при неизпълнение на указанията, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които са създали пречки за събиране на доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговорите на исковата молба с приложенията към тях.