Решение № 129 от 21.07.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 186/2022
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 21.07.2022
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев
Други актове по делото
- Протокол № 116 от 31.05.2022 · Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев
- Протокол № 148 от 29.06.2022 · Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500186 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от В. В. К. ЕГН ********** и от „Т.“ ООД, ЕИК ********* против решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. в частта, с която е уважен предявения на основание чл. 216, ал. 2 във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК иск на Д., чрез публичния изпълнител при ТД на НАП - П. срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* и В. В. К., ЕГН **********, като е прогласен за недействителен по отношение на Д. договора за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между Т.
ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ *********** и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор *************, срещу сумата от 624 000.00 лева, като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на Т. ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001 г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К. е заемател.
Жалбоподателят В. В. К. ЕГН ********** е починал на 27.11.2020 г. (справка л.
1669 от делото на ОС). С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на ОС) като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: ЕЛ. СЛ. К. ЕГН 1
**********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********. С молби вх. № 279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) и вх. № 281069/24.08.2021 г. те изрично заявяват, че поддържат въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от В. В. К. ЕГН ********** против решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П..
Въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от „Т.“ ООД, ЕИК ********* е върната с определение № 797/08.06.2020 г., което е влязло сила.
Следователно жалбоподатели по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. против решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. са: ЕЛ.
СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Ответник „Т.“ ООД, ЕИК ********* счита, че жалбата е основателна.
Ответник Д. счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В. К. ЕГН ********** и от „Т.“ ООД, ЕИК ********* против решение № 382/27.03.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П., с което са оставени без уважение молба вх. № 3637/04.02.2019 г. от Д. Н. СТ. ЕГН ********** и молба вх. № 3638/04.02.2019 г. от „Т.“ ООД и от В. В. К. ЕГН ********** за допълване на решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – П. с даване отговор на въпросите: коя е била причината и съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието на публичния изпълнител, респективно на органа по приходите при ТД на НАП - П., продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“, както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на длъжника и да се съберат установените с двата ревизионни акта публични вземания на Д..
Жалбоподателят В. В. К. ЕГН ********** е починал на 27.11.2020 г. (справка л.
1669 от делото на ОС). С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на ОС) като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********. С молба вх. № 279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) те изрично заявяват, че не поддържат въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В. К. ЕГН ********** против решение № 382/27.03.2019 г.
С определение № 260715/08.12.2020 г. (л. 1660 от делото на ОС) производството по делото по отношение на Д. Н. СТ. ЕГН ********** е прекратено.
Както вече беше посочено, ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН ********** са заявили, че не поддържат въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г., но не изразили ясно своята процесуална позиция.
Следователно ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В.
К. ЕГН ********** все още са формални жалбоподатели. Жалбоподател е и „Т.“ ООД, ЕИК 2
*********.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и да допусне исканото допълване. Претендират разноски.
Ответник Д. не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
І. по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г.:
Субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл. 216, ал. 2 във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Предявени от Д., чрез публичния изпълнител при ТД на НАП - П. срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* и В. В. К., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от ЕЛ. СЛ. К. ЕГН **********, В. В. К. ЕГН ********** и ЛЮБ. В. К. ЕГН **********.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен по отношение на Д. договор за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между Т.
ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ *********** и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор ***********.1, срещу сумата от 624 000.00 лева, като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К. е заемател. Претендира разноски.
Ответниците не признават иска. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2015 г., между „Т.“ ООД (цедент) и В. В.
К. (цесионер) е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ПИ *********** и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор ***********.1, срещу сумата от 624 000.00 лева, като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К. е заемател.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитирания договор (л. 199 – 202 от делото на ОС).
В исковата молба се твърди, че, към 02.03.2015 г. (датата на сключване на договора за цесия), „Т.“ ООД е имало установени публични задължения по ревизионен акт №********/22.02.2010, към 22.02.2010 г., с който са установени за довнасяне от „Т.“ ООД данъчни задължения в размер на общо 50 419.10 лева, от които: 37 326.67 лева - главници, съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2008 г. и вноски за ДОО, за здравно 3 осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/ всички за периода 01.01.2005 г. - 31.07.2009 г.; 13 092.43 лева - лихви за просрочия върху същите главници. Този РА е бил връчен на ответника, няма твърдения или данни за неговото обжалване. Същият е влязъл в сила на 12.03.2010 г., както и по ревизионен акт №*********/30.08.2011 г., към 30.08.2011 г., са установени за довнасяне от „Т.“ ООД данъчни задължения в размер на общо 35 694.14 лева, от които: 29 272.60 лева - главници, съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. и вноски за ДОО, за здравно осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/ всички за периода 01.08.2009 г. - 31.12.2010 г.; 6 421.54 лева - лихви за просрочия върху същите главници. Този РА е бил връчен на ответника, няма твърдения или данни за неговото обжалване. Същият е влязъл в сила на 22.09.2011 г.
Тези твърдения се доказват от представените копия от цитираните ревизионни актове.
Ответниците правят възражение, че „Т.“ ООД няма задължения към датата на сключване на договора за цесия от 02.03.2015 г., като се позовават на удостоверение изх. № 160201400241500/15.09.2014 г., издадено от ТД на НАП (л. 247 от делото на ОС) Това възражение е неоснователно.
Цитираното удостоверение е издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, въз основа на искане на задълженото лице от 12.09.2014 г., за да му послужи пред нотариус, банка. Такива удостоверения се издават по искане на всяко задължено лице, но в него не се отбелязват разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, съгласно чл. 87, ал. 6, изр. последно от ДОПК.
Видно от изпълнително дело № 4067/2009 г., водено от публичния изпълнител, „Т.“ ООД е имало и предходно искане за издаване на такова удостоверение, по повод което е издадена служебна бележка изх. № РД-42-3563/08.09.2014 г. за налични към тази дата негови задължения с източници, описани в същата, включително такива по РА от 22.02.2010 г. и по РА от 30.08.2011 г., както и за други вземания.
Ответникът е направил изявление до НАП, че във връзка със задълженията му в размер на 176 425.08 лева, в който се включват и сумите по процесните ревизионни актове, предлага като обезпечение шест броя машини, описани в това изявление, на обща балансова стойност от 177 254.61 лева (л. 694 от делото на ОС). На 12.09.2014 г., с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 4067/2009/000059/, публичният изпълнител е наложил запор върху предложените от длъжника „Т.“ ООД шест броя машини.
При това положение правилно в удостоверение изх.
№
160201400241500/15.09.2014 г., издадено по чл. 87, ал. 6 от ДОПК е посочено, че дружеството няма задължения, защото установените към този момент негови публични такива са били обезпечени, но съществуващи.
4
Следователно, към датата на сключване на процесния договор за цесия, „Т.“ ООД е имало непогасени публични задължения по цитираните ревизионни актове.
Ищецът твърди, че сключването на договорът за цесия е направено с цел да се увреди Д., поради което е недействителен, тъй като договорите за заем и анексите към тях нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, а с прехвърлянето на вземанията от цедента е била отнета възможността на публичния взискател да събере установените задължения на дружеството, тъй като проверките в АВ и КАТ посочили, че то не разполага с други имущества, от които Д. да се удовлетвори за вземанията си.
Както вече беше посочено, предмет на спора е договор за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между „Т.“ ООД (цедент) и В. В. К. (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Т.Б.“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, като вместо плащането страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001 г., с падеж след анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К. е заемател.
Видно от договор за заем от 08.01.2001 г. (л. 439 от делото на ОС), сключен между СД „Т.-К. и с. с.“, представлявано от В. К. и С. К. (съдружници) и В.К., В.К. е предоставил на дружеството заем в размер на 1 909 000.00 лева.
Съдружникът В. К., подписал договор за заем от 08.01.2001г. е починал на 25.07.2006 г.
Разпечатката съдържа 55 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/beb53593-d9d3-458b-b64c-7057b4979822