Решение № 260251 от 28.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №164/2020г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.

Образувано е по предявен иск от АМБУЛАТОРИЯ –МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ -ОЧНА

КЛИНИКА „СВЕТА ПЕТКА” АД, ЕИК

*********, Варна срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, София чрез РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – Варна като поделение на НЗОК, за осъждане на ответника да заплати сумата от 34 920 лева, представляващи дължими, но незаплатени суми по осъществена болнична помощ, изразяваща се в 97 бр. амбулаторни процедури, всяка една по 36 лева, за цялата 2017г., разпределени по месеци и бройки, както следва: 17 бр. за месец май 2017г. на обща стойност от 6 120 лева; 13 бр. за месец юни 2017г., на стойност от 4 680 лева; 27 бр. за месец 10.2017г. на стойност от 9720 лева и 40 бр. за месец 11.2017г., на обща стойност от 14 400 лева, съгласно сключен Договор между страните №031890/23.05.2017г., явяващи се според НЗОК надлимитна дейност ведно със законни лихви върху претендираната сума, считано от завеждане на иска на 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба се излага, че на 23.05.2017г. бил сключен договор с НЗОК за извършване на амбулаторни процедури срещу възнаграждение от възложителя НЗОК, ишецът да извършва прегледи на пациенти. Твърди се изпълнение в цялост на договора прец цялата 2017г. Твърдят се осъществени през цялата година 1 343 бр. прегледи на обща стойност от 34 920 лева, които са били надлежно отчетени от ищеца, но не са били заплатени от ответника. Твърдят се осъществени амб.процедури №19, всяка от които възлиза на стойност от 360 лева. По общо отчетените пациенти за 2017г., ответникът е заплатил само за 1 246 пациента /т.е. с 97 пациента по-малко/ сумата от

448 560 лева, а незаплатена е останала разликата до 482 400 лева, което обуславя предявения иск.

В исковата молба се излага, че е настъпил падежът на претендираните плащания, тъй като съгласно договора същия е определен на 30 дни от издаването на фактурата. Ищецът твърди, че за цялата година е фактурирал и изпратил на ответната НЗОК фактурите за извършените дейности по амб.процедура 19.

Посочват се издадените през 2017г. фактури за извършените прегледи на пациенти.

Твърди се, че ответникът отказал заплащане на пълния обем извършена дейност с мотив, че същата надвишава определените лимити по клиничните пътеки.

Ищецът излага, че съгласно решение от 12.01.2018г. на ВАС по адм.дело №11702/2016г. лимитите по кл. пътеки са обявени за противоречащи на закона, а това решение действа със задна дата по отношение на всяка неплатена сума, надхвърляща лимита, поради което се твърди, че ответникът незаконно се е обогатил по неплатените дейности по клиничната пътека 131. Претендира се изрично ангажиране договорната отговорност на ответника посредством заплащане на извършените амб.процедури 19. Пациентите, за които не са изплатени сумите за лечение, са избрани на произволен принцип. Според ищеца, въвеждането на ограничителни клаузи в договорите противоречи на законовите разпоредби, регламентиращи болничната медицинска помощ на здравноосигурените лица, въз основа на които този и други договори са сключени – напр.чл.52 от КРБ и чл.5, чл.35 от ЗЗО. Твърди се поради това и нищожност на противоречащите на императивни правни норми, клаузи от договора. В тази връзка ищецът твърди, че ответникът не се е съобразил с императивни правни норми, едностранно е решавал кои прегледи и до каква сума следва да бъдат покрити, не се е съобразявал с договора, респ. ЗЗД.

Твърди, че всички неплатени от ответника дейности касаят процедура №19 – „оперативно отстраняване на катаракта”, всяка една от които е на стойност от 360 лева.

Претедира се сумата от общо 34 920 лева ведно със законната лихва.

В срока за отговор е постъпило становище на ответника НАЦИОНАЛНА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, чрез РЗОК-Варна, чрез ю.к.Й.Й., за неоснователност на иска. По същество оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че не дължи процесните суми, тъй като същите не са отчетени по надлежния ред в НЗОК, респ. РЗОК, на са удостоверени със съответни първични счетоводни документи – фактура, спецификация към нея и първи екземпляр от направленията за хоспитализация, т.е. не са спазени изискванията на чл.36, т.2 от договора. Прави се довод, че е налице отказ на ищеца да получи плащане на дейността, тъй като не е издал данъчни фактури за претендираните суми по съответни месеци и такива не са представени в РЗОК. Твърди се неспазване както на процедурата по чл.36 от договора, така и на срока по чл.46, ал.1 от договора. Твърди се, че представените с исковата молба фактури са неотносими към спора, тъй като същите са заплатени от ответника. По същество се обобщава, че тъй като за процесния период ищецът е извършил надлимитна дейност, която не е отчетена по съответния ред, то искът му се явява неоснователен.

Отделно от това, ответникът твърди, че съгласно чл.59 от ЗЗО договорите се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на мед.помощ в съответствие с НРД като са в сила до приемане на нов и/или промяна на действащия НРД /Национален рамков договор/.

Неразделна част от договорите са приложенията за мед.дейности за БМП, за мед.изделия и/или лекарствена терапия. Поради това, директорът на РЗОК Варна, в условия на обвързана компетентност е сключил договор с ищеца, а неразделна част от този договор са стойностите и обемите на БМП /болнична мед.помощ/ и стойностите на мед.изделия в БМП. Според ответника, с исковата молба се оспорва правилността на закупуване на мед.дейности за болнична помощ от НЗОК, но не и техните стойности в приложение №2 към договора. Съгласно приложението, част Б към договора, са определени месечни стойности съотв. за периода май-декември 2017г., в рамките на които лечебното заведение може да оказва БМП, която НЗОК е приела да финансира. Съгласно чл.41, изпълнителят не може поради това да отчита дейности, които надхвърлят стойностите по чл.40 от договора. Твърди се, че ищецът е бил наясно с тези ограничения още при сключване на договора. Цитира се в тази връзка и НРД за 2017г. – чл.357, ал.1 от същия. В аналогичен смисъл е уговорена и клаузата на чл.47, ал.2 от договора между страните.

Поддържа се, че тъй като НЗОК е орган на бюджетна издръжка, същият има определена платежоспособност и не може да бъде заставян да заплаща дейности извън уговорения обем, тъй като ще надхвърли бюджета на НЗОК. Поради това ответникът дължи заплащане само на отчетената по договорите дейност, до стойностите, определени в приложение №2 към сключените ИД /инд.договори/. Касае се за дейности по администриране на бюджет, представляващи дейност по целесъобразност.

На следващо място, при подписване на договора ответникът е поел задължение да отчита и заплаща процесните дейности съгласно ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, НРД за МД за 2017г. По-надолу в отговора ответникът цитира релевантни към спора разпоредби от нормативните актове, посочени по-горе – чл.4, т.2 от ЗБНЗОК за 2017г. ; чл.4 от ЗЗО; чл.52 от КРБ, чл.29 от ЗЗО и др.

В заключение се твърди, че касата е действала напълно законосъобразно като е отказала да заплати надлимитната дейност, спазвайки договора и Правилата както и бюджета на НЗОК за 2017г. Твърди се за неоснователно възражението срещу действителността на клаузите от договора, предвиждащи ограничено заплащане на извършената болнична помощ. Твърди се, че не е налице и нарушаване правата на пациентите на изпълнителите на болнична медицинска помощ, не се нарушава тяхно конституционно гарантирано право на здравеопазване. Касата осъществява дейността си по предварително зададена финансова рамка от отпуснати от републиканския бюджет средства.

На отделно основание ответникът прави възражение за недължимост на процесната сума и поради неспазване на процедурата по чл.43, ал.2 и ал.3 от договора, за увеличаване на определените месечни стойности в случаите на извършени и отчетени от изпълнителя на БМП стойности, надвишаващи определените месечни такива в приложение №2. Идентична процедура се твърди, че е договорена и в чл.15, ал.2 от Правилата, но ищецът не се е възползвал от тази възможност.

/тези Правила са разгледани в отговора по-детайлно относно възможността за извършване на промени в извършваната болнична помощ/. Твърди се, че ищецът не твърди, а и не сочи да е подписано такова споразумение за увеличаване обема на БП, не представя доказателства, че претенцията му се основава на такава именно дейност както че е спазил процедурата и срока за отчитането и.

Твърди се, че цит. от ищеца в исковата молба решение на ВАС по адм.дело №11702/2016г. на ВАС, е неотносимо към спора и подписаните индивидуални договори. На първо място се сочи, че същото е относимо към бюджета за 2015г. на НЗОК /не за 2017г./, а освен това се излага, че цит. Правила на НС на НЗОК не са отменени. Твърди се, че е налице дори увеличаване изплатените средства на изпълнителите съобразно бюджета на касата, спрямо определените прогнозни стойности за 2015г.

Не се оспорва претендираната сума като размер. Цитира се многобройна практика на съда по идентични казуси.

Претендира се отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски, вкл. ю.к.възнаграждение.

В срока за допълнителна искова молба не е постъпило становище на ищеца.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на вземания произтичащи от сключени договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за неизпълнение на задълженията, произтичащи от тях за заплащане стойността на проведените в изпълнението им лечения. Предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключени между страните договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Предмет на производството са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, а не такива по реда на ЗОДОВ, поради което компетентен да се произнесе по същите е именно сезираният съд.

По предварителните въпроси:

Една от страните по делото е търговец. Доколкото предявения иск е с предмет вземане на ищеца по сключен между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, претенцията представлява пряк иск по търговска сделка и следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове по глава XXXII от ГПК.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Е. поддържа исковете.

Ответната НЗОК, представлявана от ю.к.Й. оспорва исковете по изложени в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, съобразно приложимите нормативни актове и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правното основание на предявените искове е чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.59 ЗЗО.

Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни правоотношения между страните по повод на сключен договор №031890/23.05.2017г. за извършване на амбулаторни процедури, със срок на действие – срокът на НРД /Национален рамков договор/ за мед.дейности за 2017г. и е в сила до приемането на нов или промяна на действащия НРД. Твърдят се извършени дейности по предмета на договора в по-голям обем, които ответникът незаконосъобразно отказва да заплати на болничното заведение.

Предвид постъпилите отговори и направените в същия възражения съдът намира, че по делото са безспорни между страните следните факти:

1/ ищецът е регистрирано заведение за оказване на болнична помощ; страните по делото са в облигационни отношения по сключен договор №031890/23.05.2017г. за извършване на амбулаторни процедури за 2017г. 2/ за процесните периоди е заплатена стойността на проведената и отчетена медицинска дейност до утвърдената месечна стойност в Приложение №2 към договора.