Протоколно определение № 56 от 10.02.2026, Окръжен съд - Добрич

ПРОТОКОЛ

№ 56 гр. гр. Д., 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20243200100639 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Л. Я. - редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично и с адв. С. А. адв. А. Т., редовно упълномощени от преди;

ОТВЕТНИКЪТ „Г. АГРО 2007“ ЕООД – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен от преди.

СВИДЕТЕЛЯТ М. Г. Д. – редовно призована, явява се.

Адв. Д.: В съдебно заседание като представител на едноличния собственик на капитала се явява Г. Т. Г. – син на едноличния собственик на капитала. Представям пълномощно.

Адв. Т.: Синът може да представлява майката като физическо лице.

Считам, че няма как да бъде представител.

Адв. Д.: Г. Г. се явява в качеството на син на едноличния собственик на капитала. Няма проблем затова да го представлява, не е необходимо нотариално заверено пълномощно.

Адв. Т.: Ако лицето няма юридическа правоспособност на адвокат, няма как да представлява едноличния собственик на капитала.

Съдът към ответната страна: Съобразно разпоредбата на чл. 30 от ГПК юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Страна по делото е юридическото лице, не едноличния собственик на капитала.

Адв. Д.: Така е, но управителят, който представлява юридическото лице е също Д. Г.а и това е нейният син. Освен едноличния собственик имаме управител, който представлява търговското дружество.

Съдът към ответната страна: Управителят не е страна, той е само представител.

1

Адв. Д.: Предоставям на съда.

Съдът намира, че не са налице условията на чл. 30 от ГПК търговското дружество да бъде представлявано от сина на неговия управител и едноличен собственик на капитала, за което и доказателства не са представени, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА участието като представител на ответника Г. Т. Г..

Дружеството се представлява от адв. Д..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: По хода на делото считам, че има пречки в следния смисъл: В проведеното на 26.06.2025 г. съдебно заседание съдът с протоколно определение е дал конкретни указания на ответната страна в частност да посочи всички факти, с които свързва задължението на „Г. Агро“ да й върне сумата, като конкретизира кога, в какъв размер и под каква форма – в брой, по банков път, в изпълнение на чуждо задължение, на дружеството са били предоставени паричните средства, които да са набрани по време на брака и по какъв начин, и кое е имуществото, което е увеличено без основание.

Уважаеми председател, с молба от 16.07.2025 г., която е входирана на електронната поща и регистрирана на следващия ден, няма изпълнение на това указание, т.е. с тази молба ищцата по никакъв начин не е изпълнила така даденото ясно и подробно указание. Срокът за изпълнение на това указание е 3 седмици от момента на провеждане на съдебното заседание, като до момента на подаване на молбата нито от ищцата, нито от нейните процесуални представители е налице молба, с която да се поиска евентуално продължаване на срока или да се изпълнят тези указания.

От друга страна така дадените указания до голяма степен покриват въведените от нас възражения, тъй като и до този момент довереното ми лице, в случая юридическото лице „Г. Агро 2007“ ЕООД, не е наясно тези 200000 лв., които се претендират, сбор от какви самостоятелни суми са, тъй като се претендира основание за връщане на тази сума на няколко отделни основания, които сами по себе си представляват отделни фактически твърдения, съответно обема на търсената защита се предопределя именно от тези твърдения по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 2 от ГПК, а именно:

Твърди се, че част от тези пари били послужили за закупуването на поземления имот и съответно на склада. На следващо място се твърди, че с останалата част от тези пари са били извършени СМР и подобрения върху поземления имот, както и по отношение на склада. От друга страна в отговора ние сме въвели редица възражения, едно от които е възражение за изтекла давност така, както те са заявили в исковата молба на стр. 3 най-долу, че СМР са извършени от 2014 г. В тази връзка, след като не са изпълнени указанията да се посочи по какъв начин са предоставени тези средства, кой ги е предоставил, например Г. Г. ли ги е предоставил търговското дружество, 2 правото на защита на довереното ми лице се нарушава и при липсата на тези изпълнения считам, че след като има изрично отправено предупреждение от страна на съда, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено, считам, че са налице тези основания. Нещо повече. Моля да съобразите, че с молба от 14.09.2025 г. ищцата чрез нейните процесуални представители е взела становище по повод на нашите възражения срещу така направеното уточнение и видите ли по т. 2.2 са изпълнени част от указанията, които съдът е дал с определението си от проведеното на 26-и юни съдебно заседание, а именно, обяснявайки каква е причинно-следствената връзка и на следващо място какво представляват по своето правно естество необходимите разноски. Тази молба следва да се съобрази, че е подадена септември месец, т.е. след изтичане на повече от 3 месеца от дадения срок. Нещо повече, защо съдът е бил прав в даденото указание да се посочи по какъв начин тази сума е разпределена, как е формирана и как е дадена? В цитираното от нас възражение ние изрично сме поискали да има такава разбивка на сумата и то не заради друго, а защото сме запознати със съдебна практика, не само със закона като тълкувание и сме го посочили на стр. 20 от нашето възражение, а именно това е решение на Апелативен съд – Варна по в.гр.д. № 350/2012 г., според което в подобни искове следва да се присъдят само сторените разноски.

В тази връзка действително ние опираме към настоящия момент като предмет на делото до ситуацията, че се претендират едни суми от довереното ми дружество, като нямаме яснота тези суми как са формирани като обща сума, т.е. сбор от какви суми представлява.

В тази връзка считам, че ход на делото не следва да бъде даден, а производството да бъде прекратено поради неизпълнение на указанията в срок и в цялост, като съответно на това в нашите становища, които сме подали на 27.08.2025 г. от страна на юридическото лице в случай, че съдът намери искането ни за прекратяване на производството и за присъждане на разноски, тъй като във връзка с по-раншното определение за прекратяване на производството по отношение на физическото лице Г. Г., което сме получили в предвидения от закона срок сме поискали и за него присъждане на разноски предвид прекратяването.

Ако съдът приеме, че въпреки че срокът е изтекъл, ищцата следва да направи в днешно съдебно заседание уточнение, въпреки преклузията, която е изтекла, след направеното уточнение аз ще направя последващо възражение за недопустимост на иска, ако съдът им предостави такава възможност.

Адв. Т.: Считам, че предметът на делото е изяснен. Посочили сме точно кои СМР претендираме, посочили сме, че те са изпълнени със семейни средства, посочили сме годините на изпълнение с оглед възможността да бъдат оценени. Не можем да кажем всяко едно от отделните СМР по пера на каква точно стойност е, защото доверителката ми, освен че има принос, тя не е участвала. Моля да съобразите разпоредбата по чл. 162 от ГПК. В рамките на общо заявена претенция за СМР отделните пера може да не бъдат точно посочвани.

3

Съдът към ищцовата страна: Каква сума твърдите да е дадена по конкретен повод, която да е със семеен произход?

Адв. Т.: Твърдим, че тези претендирани от нас СМР, макар и да са осчетоводени като разходи на дружеството, са в същност изпълнени със семейни средства, които са спестявани.

Съдът към ищцовата страна: По какъв начин – по банков път, в брой?

Адв. Т.: Най-вероятно в брой, няма да е по банков път. Ако беше по банков път, щеше да е много лесно.

Съдът към ищцовата страна: Претендирате ли Ваше участие в извършването на тези СМР?

Адв. Т.: Наш принос по-скоро – участие в дейността на фирмата, гледане на децата. Участие като физическо действие няма как, защото тя е жена. Що се отнася до стойностите на отделните СМР, сме поискали експертиза.

Съдът намира, че ход на делото не следва да бъде даден.

С искова молба рег.№ 6737/25.10.2024 год. е заявена осъдителна претенция на М. Л. Я., ЕГН **********, от гр.Б., *** срещу “Г.-АГРО 2007“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.К., общ.Генерал Тошево, ***, представлявано от Д. С. Т.а и Г. Т. Г., ЕГН **********, от гр.Д., *** за сумата от 200 000 лв.

Претенцията е основана на твърдения, че М. Л. Я. и Г. Т. Г. са сключили граждански брак на дата *** год., прекратен с развод на дата *** год. По време на брака Г. Т. Г. извършвал търговска дейност чрез “Г.-АГРО 2007 “ЕООД, на което бил едноличен собственик на капитала и управител, като в хода на бракоразводното дело с договор от дата 12.07.2023 год. прехвърлил дружествените си дялове на своята майка Д. С. Т.а, понастоящем едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество.

Търговската дейност на Г. ангажирала усилията на семейството, като в тази си дейност той бил подпомаган от ищцата, като освен това се грижела за отглеждането и възпитанието на децата, а всички спестявания на семейството се влагали в активи на дружеството и по специално в недвижими имоти, придобити по договори от дати 03.09.2014 год. и 02.04.2015 год. и извън официално осчетоводените парични потоци (приходи и разходи). Семейни средства в общ размер от 400 000 лв. били вложени като инвестиции в периода от средата на 2014 год. до развода за изграждане и подобряване на закупена складова база - двор, склад и трафопост: реконструкция на сглобяем метален навес в модерен селскостопански склад довела до повторното му изграждане, реконструкция на трафопост, възстановяване на ел.захранване на складовата база с изграждане на нови трансформатор, кабелни трасета и ел.мрежа.

Разходите били в значителни размери и не били осчетоводени в размер на реалната им направа, именно защото не били покрити с приходи на дружеството, а със семейни спестявания, общи на съпрузите –ищцата и втория 4 ответник. Ако се приемело, че дружеството било получило паричните средства, то това получаване било без правно основание и бил осъществен фактическия състав на чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД. Ако се приемело, че дружеството на практика не се било обогатило с пари в брой, а със стойността на изпълнените СМР, обогатяването му било без основание и в този случай бил осъществен фактическият състав на чл.59 от ЗЗД. В случай, че претенцията не подлежала на реализиране по реда на неоснователното обогатяване, при съобразяване, че по време на брака били извършени вложения в търговско дружество, капитала на което се притежавал само от единия съпруг, то осъществен бил фактическият състав на разпоредбата на чл.30 от СК.

Ищцата не била участвала лично в организацията и управлението на строителния процес и изпълнението на отделните СМР, поради което не разполагала с документи за изпълнение и стойността на строителството.

В условията на евентуалност са отправени три искания с идентична формулировка и посочена различна правна квалификация: за осъждането на “Г.-АГРО 2007 “ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Генерал Тошево, *** да заплати на М. Л. Я., ЕГН **********, от гр.Б., *** на основанието по чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД сумата от 200 000 лв., съставляваща вложени в недвижимото имущество на дружеството парични средства, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане; за осъждането на “Г.-АГРО 2007 “ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Генерал Тошево, *** да заплати на М. Л. Я., ЕГН **********, от гр.Б.

,*** на основанието по чл.59 от ЗЗД сумата от 200 000 лв., съставляваща вложени в недвижимото имущество на дружеството парични средства, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане; за осъждането на Г. Т. Г., ЕГН **********, от гр.Д., *** да заплати на М. Л. Я., ЕГН **********, от гр.Б., *** на основанието по чл.30 от СК сумата от 200 000 лв., съставляваща вложени в недвижимото имущество на дружеството парични средства, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.