Решение № 330 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. П., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500430 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №254 от 10.03.2023г, постановено по гр.д.№2640/2022г. по описа на Районен съд –П. е отхвърлени предявените от „А. Т. Т.-2016“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул.“О. " №**, представлявано от управителя Т. Г.

С. срещу ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., бул.“С. ш." №***, представлявано от М. С. М. - Г. искове с правно основание чл.419 от КЗ във вр. с чл.67 от ЗАП и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 118лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка „ Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва в размер на 2 242.52лв. , считано от 16.08.2021г / датата на настъпване на застрахователното събитие / до датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „А. Т. Т.2016“ЕООД с ЕИК *********, в която са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.

Поддържа се в жалбата , че неправилно и в разрез с трайната съдебна практика решаващият състав на съда е възприел становището , че след като причинените вреди на превозвания товар не се дължат на грешка или виновно поведение на превозвача, то не следва да се ангажира отговорността и на застрахователя по застраховка „Отговорност на 1 превозвача“№**************.Съгласно чл.419 от КЗ застрахователният договор при сухопътни превози покрива всички рискове ,на които е изложен превозния товар, освен ако е уговорено друго. Законодателят е предвидил, че застрахователният договор влиза в сила с предаване на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително и при претоварване и складиране , освен ако е уговорено друго. На основание чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Право да предяви претенция към застрахователя при настъпване на застрахователно събитие принадлежи на превозвача.

На следващо място се сочи, че неправилно районният съд е приел, че ответникът има законово право да се позовава на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като Конвенцията урежда отношенията между изпращач, превозвач и товарополучател във връзка с международния автомобилен превоз на товари при доставяне на товара, както и отговорност на изпращача за вреди от непълното ,неправилното или неточно посочване на товара и неговото естество, от липсата , непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатъка на опаковката. Ответното дружество в нарочно писмо се е позовало на чл.17, ал.2 от Конвенцията като е твърдяло, че липсата на стока се дължи на обективни обстоятелства , които не е могъл да избегне и последиците , които не е могъл да преодолее.

Правото да се позове на тази разпоредба има ищеца в качеството на превозвач, а не и ответника, тъй като същият няма качество на изпращач на товара , нито на превозвач, нито на товарополучател. Това обстоятелство според жалбоподателят не е било взето предвид от районния съд, поради което съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

В жалбата се поддържа, че неправилно районният съд се е позовал в решението си на Общите условия на договора за застраховка „ Отговорност на превозвача“, тъй като тези условия не са били представени и съответно подписани от ищцовото дружество. В хода на производството пред районният съд ответникът не е представил доказателства, които да установят, че Общите условия са подписани от застрахования.От представените от ответника доказателство е видно, че Общите условия не само не са подписани от ищеца, но и не са подписани и от страна застрахователя , поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че същите своевременно са сведени до знанието на застрахования. Счита се, че не е в компетентността на районния съд да дава насоки какви мерки шофьорът на товара би могъл да предприеме, за да се предпази от злонамерени действия, като да избере и друг маршрут, друг паркинг със засилена защита или да предприеме индивидуални мерки относно начина на заключване на каросерията на превозното средство, процесният превоз да бъде възложен не на един шофьор , а на двама, което е щяло да елиминира нуждата от продължително паркиране на превозното средство за задължителни почивки.

Оспорват се изводите на районния съд, че за да се ангажира отговорността на застрахователя е следвало превозвачът да е изплатил обезщетението на застрахованото лице. Цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика/ решение №22 от 2

04.08.2014г. по т.д.№1727/2013г. на ВКС била неотносима към процесния случай, тъй като касаела друг вид застраховка „Гражданска отговорност“ , различна от „Отговорност на превозвача“.

Според жалбоподателят районният съд не се е бил произнесъл по възражението му в исковата молба за липса на произнасяне от страна на застрахователя по заведената пред него щета от „А. Т. Т. 2016“ЕООД, тъй като с уведомлението от 15.10.2021г. ищцовото дружество е уведомило ответника за настъпилите събития и е образувана щета №1205-130821-7132. Получена е писмо изх.№10602/25.11.2021г., с което е отказано изплащане на исканото от ищеца обезщетение като в това писмо е посочен номер на друга застрахователна полица №13082110000031, която няма отношение към сключената полица „Отговорност на превозвача“№**************.Посочено е, че застрахователното събитие е станало на 06.12.2019г., което не е вярно. Точната дата на процесното застрахователно събитие е 16.08.2021г. Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че експерт на застрахователя е разгледал уведомление от 02.03.2020г, тъй като уведомлението е от 15.10.2021г.

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна по спора ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ********* е подаден писмен отговор, с който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна.Решаващият съд обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни фактически и правни изводи. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните състезания. Ответникът по жалбата не изпраща представител.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, с която е сезиран, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от „А. Т. Т.2016“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул.“О. " №**, представлявано от управителя Т. Г. С. срещу ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ********* със седалище и 3 адрес на управление град С., бул.“С. ш." №***, представлявано от М. С. М. - Г. , в обстоятелствената част на която се твърди, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“№************** със срок на валидност от 12.02.2021г. до 11.02.2022г. Съобразно тази застраховка отговорността на застрахования е като превозвач на товари по шосе, превозвани с МПС „М. ТГМ“ с рег.№ ********, рама №*****************. През време на действието на застрахователната полица е настъпили следното вредоносно събитие- на 16.08.2021г. на А-1 Западна автомагистрала , посока Линц км 78.800, Австрия около 14:00 часа при извършена рутинна проверка на товарен автомобил „М. ТГМ“ с рег.№ ********, в камиона, натоварен със стока Sopp Industrie GmbH са открити четири души бежанци, които са увредили сериозно част от превозваната стока. За установеното е съставен протокол от компетентните власти с №RL2006/22/ЕG. Твърди се, че шофьорът на товарният автомобил няма отношение по проникването в карусерията от страна на бежанците. Стоката е достигнала до получателя Sopp Industrie GmbH, от когото е съставен Авариен протокол от 17.08.2021г. , в който протокол е констатирано, че поради престоя на четирима души в товарни отсек на камиона са налице значителни щети на стоката- 36 картонени кашона от артикул 11328 са квалифицирани като неизползваеми, тъй като стоката е била дефектна или силно замърсена , че не може да се използва поради съображения за хигиена. Други 16 кашона – 8 с артикул 11328, четири с артикул 13500 и четири с артикул 35771 са били леко повредени и трябвало да се проверят за наличие на чужди тела. Съобразно експертно становище №21.08-1968 за щета №492140007005- щета при транспортиране на частичен товар от декоративни ленти в резултат от неправомерно навлизане на имигранти в товарния отсек на камиона, при превоз на товар с подател „Ф. Г.

2003“ЕООД ,спедитор „А. Т. Т.-2016“ЕООД и получател Sopp Industrie GmbH, нанесената частична щета се изчислява в размер на 11 308.96евро. Твърди се, че в началото на месец октомври 2021г на електронната поща на ищеца е получено искане за обезщетение в размер на 11308.96евро за нанесени щети по превозвания товар вследствие злонамерени действия на имигранти, която сума съгласно фиксираните валутни курсове на Българска народна банка е с левова равностойност от 22 118 лв.С уведомление от 15.10.2021г ищецът уведомил ответното дружество да настъпилото застрахователно събитие и била образувана щета №1205-1308-00-21-7132. Получено е писмо с изх.№10602/25.11.2021г. , с което е отказано изплащане на исканото обезщетение на ищеца. Твърди се , че в това писмо е посочен номер на застрахователна полица №13082110000031, която полица е друга и е различна от полица“ Отговорност на превозвача“№**************. В писмото било посочено, че експерт е разгледал уведомление от 02.03.2020г, което не е процесното уведомление от 15.10.2021г.

По- нататък в писмото се посочвало, че застрахователното събитие е станало на 16.12.2019г.

– отново не отговаря на истината, а точната дата е 16.08.2021г. В същото това писмо се посочвало, че съгласно правилата на т.1.4 във вр.с т.2 от раздел IX „Основни задължения на страните по договора“ от Общите условия застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение , ако застрахованият не е изпълнил задължението си в срок до 7 дни да уведоми за настъпилото събитие. Сочи се обаче, че застрахователното дружество не е изпълнило задължението си да представи на ищеца Общите условия по договора за 4 застраховка „Отговорност на превозвача“. Въпреки това още на 16.08.2021г е осъществен телефонен разговор между управителя на ищцовото дружество и застрахователя, в който разговор застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. От страна на ищеца е направено искане за повторно разглеждане на щетата като с писмо ответното дружество отново е отказало изплащане на обезщетение. Ищецът счита, че е налице непроизнасяне по предявената претенция от страна на застрахователя. Сочи се в исковата молба, че съгласно чл.419 от КЗ застрахователният договор при сухопътни превозни средства покрива всички рискове , на които е изложен превозвания товар, освен ако е уговорено друго. Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. На основание чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.Право да предяви претенция към застрахователя при настъпването на застрахователно събитие принадлежи на превозвача. Застрахователят по транспортната застраховка покрива риска от настъпване на застрахователно събитие по време на превоза.