Решение № 20 от 31.01.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Д.град, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20215610101619 по описа за 2021 година

В исковата молба ищецът твърди следното: Бях собственик на поземлен имот с идентификатор ***************,намиращ се в гр.Д.град,м."Г.",с площ 542 кв.м.до 2019 г.,когато го прехвърлих на А.И.М.,с която живея на съпружески начала.В периода около 2000 г.построик в този имот монолитна сграда на три етажа,с площ от 85 кв.м. за всеки етаж, и стопанска сграда с площ 22 кв.м.Имоrьт оградих с масивна ограда.Ползвах сградите за вилни нужди,като намерението ми бе да се преместя със семейството си да живея трайно там,след като окончателно завърша довършителните работи. В началото на 2021 год. имак остра нужда от финансови средства и започнах да rьрся заем.Чрез мой познат се свързах с Ж. А. М..С М. се договорихме да ми даде заем.Като обезпечение на заема се съгласихме с жена ми формално да му прехвърлим собственосrга само върху имота,без двете сгради,построени в него,като се договорихме след връщане на сумата и лихвата, обратно да си върне собстdеносrга на същия имот.Тази наша уговорка стана и пред други лица,които ми бяха допълнителна гаранция,че договореностите между нас ще се спазят. Подписахме предварителния договор на 19.04.21 г.,а на 20.04.21 г.изповядахме сделката пред нотариус Р.С..Не трябваше да имам проблем при посещаване на имота си и построените в него сгради.Действително,първите месеци ответникът спазваше договореностите между нас.След три месеца потърсих М.,за да му върна сумата и лихвите,но той ми отговори,че съм се 1 забавип и че имотът и сградите в него стават негови.Реагирах остро,че това е rpy6o нарушение на уговорките ни.По-късно разбрах.че е водил в имота геодеsист,за да узаконява сrрадите,противно на нашите уговорки.Тогава отидох до имота и установих,че не мога да вляза,rьй като М. е сменил бравата на масивната врата на имота.Така бе осуетен достъпът ми до имота от месец септември 2021 г,като с прекарал и СОТ.Уговорката ни бе да си полsвам сградите,когато поискам.В сградите имам обзавеждане,техника , строителни материали и документи. Направих опит за лична среща с него,но ми бе отказана такава.Тогава разговарях с лицето,което ме свърза с него и знаеше уговорките ни.И това не даде резултат,което обуславя и причината да поrьрся съдействие от съда за възстановяване на отнетото ми владение от имота и сградите в него.

Петитум:Моли съда да постанови решение на основание чл.76 от Закона за собственосrга,с което да осъди Ж. А. М.,ЕГН[1]**********, с постоянен адрес с.Малко Асеново, общ. Д.град, обл. Хасково, да ми предаде /възстанови/ владението върху сгради, построени в поземлен имот с идентификатор ***************, които имат идентификатори ***************.1 и ***************.2, представляващи самостоятелни сгради. Сградата с идентификатор ***************.1 е триетажна жилищна сграда с площ 85 кв.м. и сграда с идентификатор ***************.2 - самостоятелна сграда с площ 22 кв.м., разположена в северната част до имотната граница на този имот, намиращ се в гр. Д.град, местност „Г.“.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който твърди следното:

Видно от представените с исковата молба доказателства става ясно ,че ищеца Н. И. Л. не притежава характеристики нито на владелец нито на държател. В този ред на мисли ищеца по делото Л. няма законното основание за подобен иск. Той е имал пожизнено право на ползване на имота ,но се е отказал от това си право с нотариално заверена декларация още преди извършване на сделката, а собственик е била А.И.М. , която Обаче не е ищец по наст0ящото производство.Второто ми основание за недопостимост на иска е ,че покупкопродажбата на процесния имот е от 20.04.2021г , а исковата молба е заведена с дата 21.10.2021г ,което ще рече ,че са минали повече от 6 месеца и самата искова молба не би могла да се вмести в изискуемия от чл. 76 от ЗС ,6 2 месечен срок. Това са доводите ми за недопустимост на иска. Предвид предоставените с исковата молба доказателства ,считам ,че не са налице каквито и да са доказателства за използване на насилие или още по-малко скрит начин npu придобИ.ето на имота ,каквито са изискванията на чл.76 от ЗС. Сделката е станала според всички законови изискавания с нотариална заверка ,саморъчно подписани декларации и саморъчно излисани имена под подписите в присъствието на нотариус. Освен това в диспозитива на чл.76 от ЗС е записано ,че когато една вещ е отнета , а в случая става въпрос не за отнемане ,а за покупко-продажба ,както е изписано в нотариалния акт.Поради тези причини считам ,че иска е и неоснователен. Изразявайки своето становище по отношение обстоятелствата на които се основава иска считам ,че такива липсват ,представените доказателства с исковата молба сочат към една абсолютно легитимна покупко продажба на недвижим имот с включени всички изискуеми от закона атрибути ,за законността на които е следил нотариуса пред когото е изповядана сделката. В исковата молба се споменава за уговорки ,които са се спазвали и такива ,които не са се спазвали , но такива не са посочени и няма яснота кое е спазвано и кое не. Тук трябва да се постави въпроса ,ако в дейсгвителност е имало някакви уговорки ,защо не са упоменати в предварителния договор или в самия нотариален акт и изобщо легитимни ли са такъв вид уговорки при положение ,че има официални документи подписани от двете страни . В случая допускам ,че ищеца по делото Н. Л. няколко месеца след сделката е намерил евентуален купувач ,който му е обещал по-голяма сума от продажната цена ,която съм заплатил и вълреки ,че никога не е ставало въпрос за връщане на имота ,се опитва да ме съблазни с някакви лихви върху дадената от мен сума, като предполага,че това би ме изкушило да му препродам имота. Повечето хора в разговорен език биха определили действията на г-н Л. като : ,,...дай си ми куклите ,вземи си парцалите...". Начина на придобИ.е на имота е напълно законен и абсолютно прозрачен. Това е чрез договор за покупко[1]продажба с продавачката А.И.М.. Искането на Н. Л. на основание чл.76 от ЗС съда да му „ предаде /възстанови / владението върху поземлен имот..." не кореспондира с нито една законова норма в българското законодателство, не е допусгимо имот собственост на Анета Мишева ,продаден на Ж. М. да бъде върнат на Н.

Л..

В хода на производството, в съдебно заседание на 26.IX.2022 г. бяха 3 разпитани свидетелите, представени от ищеца: Й.Д.Й. и Г. П. А.. Св. Й. даде показания, че ползвал имота под наем, но от дата през 2021 г., която не помнел, не бил допускан там от ответника М.. Знаел от ищеца Л., че заложил имота за 20 000.00 лв.; бил виждал договор, с който имота бил заложен срещу изплащане на 1 000.00 лв. месечно.Св. А. установи, че през 2021 г. ищецът Л. споделил с него, че станала грешка и не го допускали до имота. Доколкото разбрал, били го елиминирали, сменили брави.

В съдебно заседание на 9.I.2023 г. бяха разпитани и свидетелите, представени от ответника: И. Г.ев И., Т. Ж. Т.ов и Г. А.а М.. Адв. И. уточни, че съгласно волята на страните изготвил предварителния договор за покупкопродажба на недвижимия имот, според който се прехвърля собственостга и на двете постройки. Г-н Т.ов потвърди, че свързал г-н Л. и г-н М. с цел осъществяване на покупко-продажба (в миналото пак бил посредничил на г-н Л. за продажба на др. имот); впоследствие по молба на г-н Л. изкарал от двора микробус. Св. М. заяви, че като служител на "Секюрити Хасково СОТ" през м. април 2021 г. присъствала на предаване на ключовете от имота на М.. По тяхно искане на старите собственици бил даден срок от няколко дни да си изнесат багажа, след което била монтирана охранителна техника. Ходила и два пъти да отключва, за да бъде изкаран микробус от св. Т.ов и др. лице.

Видно от представените писмени доказателства безспорно се установи, неоспорено от страните по делото, че с НА от 20.8.2019г. ищецът е продал на А.И.М. процесния поземлен имот, при условие че продавачът си запазва правото на ползване върху описаните в акта имоти пожизнено, като с НА за покупко-продажба на недвижим имот от 20.4.2021г. последната е продала на ответника М. процесния поземлен имот.Не се оспорва от страните по делото, че с нотариално заверена декларация от същата дата 20.4.2021г. ищецът Л. се е отказал от запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия имот.Не се оспорва от страните по делото, че сгради с идентификатори ***************.1 и ***************.2, съгласно приложените скици са построени и са съществували в поземлен имот с идентификатор ***************. Ирелевантно е обстоятелството дали се касае за законни строежи.

Предявеният иск намира правно основание в чл.76 от ЗС, а производството е по реда на чл.356 ГПК.

4

За да бъде успешно проведено доказването по иска с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, че е владелец или държател на имота, т.е., че е владял/държал имота към момента на отнемане на владението, че владението му е отнето от ответника, че отнемането е станало чрез насилие или по скрит начин. От изложеното се установява, че ищецът следва да докаже на първо място качеството си на владелец или държател на имота/построените сгради в ПИ/ и то към момента на отнемане на това владение. В тази връзка, е без значение наличието или не на собственост относно владяната вещ.

Твърди се в исковата молба, че владението е отнето три месеца след сключване на сделката на 20.4.2021г., т.е. в края на месец юли на 2021г., без ищецът да ангажира доказателства в тази насока. В този смисъл остана недоказан от ищеца факта, че едва след три месеца от 20.4.21г. владението му е отнето от ответника, като до този момент той е бил владелец. Видно от НА сделката за покупка-продажба на процесния имот е сключена на 20.4.21 г., от тогава ответникът е собственик и владее имота, а исковата молба е подадена на 21.10.2021г.08.12.2009 г., тоест извън шестмесечния преклузивен срок от твърдяното нарушение, поради което същата е недопустима.

От друга страна, съдът намира за недоказано обстоятелството, че ищецът е владял процесния имот към момента на отнемане на владението.

Това обстоятелство се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ищецът е владял имота преди датата на цитираната декларация от 20.4.2021г., но не и до месец юли на същата година, както се твърди в исковата молба.Останаха недоказани и твърдяните наемни отношения между св.Й. и ищеца продължили след тази дата, предвид и показанията на св.Й., тъй като последният не сочи нито дати, нито периоди в тази връзка, както и тези на св.Т.ов относно установеното, че в имота след сделката е имало движими вещи собственост на ищеца/микробус/, който се наложило да го изкарва от имота след 20.4.2021г., но отново не се конкретизира нито дата, нито период.

От свидетелските показания се установява единствено, че на ищеца му е даден срок за изнасяне на движимите вещи от имота и сградите, като не се уточнява период и дати, но това е след 20.4.2021г.Не се изнесоха данни, нито се представиха доказателства относно установено владение на имота от 5 ищеца след сключване на сделката на 20.4.21г., поради което съдът приема, предвид и свидетелските показания на св.М., че след закупуване на имота, купувачът е дал време на продавачите, визира и ответника да си изнесат движимото имущество, като “две седмици или 10 дни“ след този разговор, на който е била очевидец е била изградена охранителна система и е било прекъснато владението на имота от ищеца, тъй като имотът е бил заключен и с изградена охранителна система по молба на купувача, т.е. на ответника, което не е позволявало на други хора да влязат в имота.

Следващият елемент от фактическия състав на чл. 76 ЗС, който следва да е налице, е да има отнемане на владението и това отнемане е осъществено по скрит начин. С иска, предявен на основание чл. 76 от Закона за собствеността, са защитени правата на владелеца, на когото е било отнето чрез насилие или по скрит начин владението на недвижима вещ. Отнемането на владението от едно лице владелец или държател, както се твърди в исковата молба от ищеца, е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие, с което се отнема фактическата власт от владелеца или държателя на имота.