Решение № 22 от 17.02.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Девня, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20213120101445 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 5430/30.11.2021г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, срещу А. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. “ Х. “ бл.**, вх. Б, ет.*, ап.*, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 376,34 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит, сключен с „ Провидент Файненшъл България „ ООД на 15.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава за периода 15.03.2018г. – 13.03.2020г в размер на 76,32 лв. и в размер на 3,52 лв. за периода 14.07.2020г. – 12.03.2021г., за които вземания, прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. на ищеца по делото, по ч. гр. д. № 627 по описа на ДРС за 2021 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, са :

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2015г. между „ Провидент Файненшъл България „ ООД като заемодател и А. Р. С. като заемател е сключен договор за потребителски кредит №592630508, в изпълнение на който заемодателя предоставя на заемателя сумата от 500 лева, а кредитополучателя се задължава да я върне ведно с уговорените лихви и такси на 60 месечни погасителни вноски, ведно с утоворените лихви и такси. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено чрез полагането на подпис върху 1 договора, че е получил заеманата сума по посочената в договора банкова сметка. Длъжникът преустановил обслужването на заема и изпаднал в забава, считано от 27.09.2015г. – деня на падежа на първата неплатена вноска по договора. Падежът на цялото задължение по кредита е настъпил на 08.07.2016 г., с което е станало изискуемо целия неизплатен остатък от задълженията по договора.

С Договор от 28.07.2016 година кредиторът „ Провидент Файненшъл България „ ООД прехвърля изискуемото си вземане на заявителя “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: 200644029, като и след извършената цесия няма последвало изпълнение.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорените му задължения е предявена претенцията по съдебен ред по реда на чл.410 т.1 ГПК. По образуваното ч.гр.д.

№ 627/2021 година на РС Девня е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника по реда на чл.47 ГПК

С оглед на изложеното се моли за уважаване на исковете.

Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

Назначеният на ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вноски за главница с падеж преди 01.06.2016г. и на вземането на лихва за забава за периода 27.09.2015г. до 01.06.2016г. за сумата от 609,12 лв. Твърди, че ответника не е бил надлежно уведомен за извършената цесия на вземания. Излага, че не е ясно как се формира посочения в договора ГПР и че същия е нищожен поради противоречие с добрите нрави, всички елементи от договора са с шрифт по – малък от 12, което води до недействителност на договора.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушани и приети по делото са експертно заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно –счетоводна експертиза и експертно заключение на вещото лице Ц. Ц. по назначената от съда съдебно – криминалистическа експертиза за техническо изследване на документи.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото Договор за потребителски кредит от 15.05.2015 г. се установява, че кредиторът - “Провидент файненшъл България“ ООД е предоставил на длъжника ответник в настоящото производство потребителски кредит в размер на 500 лв. Договорена била такса за оценка на досие в размер на 25 лв.; фиксирана лихва в общ размер на 98,62 лв., както и такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 391,49 лв. Срокът на договора бил 60 седмични плащания, всяко в размер на 16,92 лв. / без последното плащане/ Представен по делото е Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД /в качеството на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на цесионер/, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, които вземания са описани в Приложение № 1 към договора, съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените вземания. Приложение 2

№1 към договора не е представено до датата на приключаване устните състезания пред първата инстанция и на съда не е известно неговото съдържание, като предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на делото. Представено е удостоверение от 22.11.2021 г., изд ател Силвия Попова като упълномощено лице на " Файненшъл България" ЕО О Д / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД /, че вземането на цедента по процесния договор за кредит е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016 г. С пълномощно от 19.06.2019 г. цедентът "Провидент Файненшъл България" ООД, чрез управителя и законен представител Петър Благовестов Дамянов е упълномощил "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, да уведомява длъжниците за сключения Договор за цесия от 28.07.2016 г. Към исковата молба е приложено Уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на вземания, невръчено, тъй като от приложената обратна разписка по делото се установява, че пратката е била върната на подателя като непотърсена.

От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят удостоверява получаването на сумата по главницата от 500 лв. В процесния договор е вписан ГПР в размер на 48 %. Този лихвен процент не превишава петкратния размер на законната лихва към 15.05.2015г. , освен ако в размера на погасителната вноска се включи и услуга “ кредит у дома “ , като тогава размера на ГПР би се променил на 301,08 лв. От проверените документи при “Провидент Файненшъл България“ ООД са установени плащания по процесния договор в общ размер на 308,50 лв, като последното плащане е извършено на 15.11.2015г. Общото задължение към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК в съда е в размер на главница 376,29 лв. и лихва за забава за период 15.03.2018г. – 12.03.2012 г. – 101,59 лв. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност от назначения на съда особен представител по реда на чл.47 ГПК размерът на дължимата главница е 376,29 лв. и лихва за забава за период 18.06.2019г. – 12.03.2021 г. – 53,51 лв.

От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата съдебно – криминалистическа експертиза за техническо изследване на документи се установява, че машинните текстове на 1 , 2 , 3 и 4 страница от договора са изпълнени с шрифт “ Times New Roman “, размер 12

Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете с правно основание чл. 422 ГПК са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК Съдът намира, че ищецът не се легитимира надлежно като цесионер и поради това не е налице интерес да установи дълга по процесния договор за кредит по отношение на 3 оспорващия г о ответник. С процесния договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 страните по него “Провидент Файненшъл България“ ООД и „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се споразумяват, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания от договори за кредит, които цедентът е отпускал на свои клиенти, като тези вземания ще се индивидуализират в списък, представлящ Приложение №1 към договора за цесия. Въпреки изричните указания на съда, дадени с проекто – доклада на делото, обективиран в определение №615/04.10.2022г., и при доклада на делото в първо по делото о.с.з. на 02.11.2022г., Приложение №1 към договора за цесия от 28.07.2016г. не е представено до датата на приключаване устните състезания пред първата инстанция и на съда не е известно неговото съдържание, като предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на делото. Към исковата молба е приложено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по процесния договор, изходящо от трето упълномощено лице Силвия Попова.

Пълномощно от представляващия “Провидент Файненшъл България“ ООД и л и " Файненшъл България" ЕО О Д / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / към датата на документа – 22.11.2021г. – Петър Благовестов Дамянов съгласно ТР на РБ, за Силвия Попова да прави изявления от името на дружеството “Провидент Файненшъл България“ ООД или " Файненшъл България" ЕООД във връзка с извършеното прехвърляне на вземания с договора за цесия от 28.07.2016г. обаче по делото не са представени от ищеца. Съдът намира, че за ищеца не е съществувала никаква обективна пречка да представи съгласно указанията на съда до преключване устните състезания по делото пред настоящата инстанция нито Приложение № 1 към процесния договор за цесия, нито извлечение от него посредством разпечатка от електронен носител, което доказателство би установило в пълнота твърдяното обстоятелство, а именно, че вземането на “Провидент Файненшъл България“ ООД , респ. " Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / към А. Р. С. по процесния Договор за потребителски кредит от 15.05.2015г., е било цедирано на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. Така представеното по делото производно доказателство – потвърждение за извършената цесия по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изходящо от Силвия Попова ., действаща като упълномощено лице на " Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за издателя си факти относно съдържанието на процесния договор за цесия от 28.07.2016 г. и няма задължителна за съда доказателствена сила Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато един факт може да бъде установен чрез първични доказателства /в конкретния случай посредством представянето на Приложение № 1 към договора/, е недопустимо този факт да се доказва чрез производни такива. Съгласно Решение №32 от 09.09.2010г. по т.д.№438/2009г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или 4 определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Дори да не се приеме разрешението в по -горепосочените решения, че процесния договор за цесия е недействителен поради неопределеност на прехвърлените вземания, то липсата на доказателства за упълномощаване на Силвия Попова от представляващия цедента " Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / да прави изявления във връзка със съдържанието на Приложение №1 към договора за цесия от 28.07.2016г. и относно индивидуализация на конкретното вземане от ответника, препятства възможността да се провери дали цесионера по договора е носител на правото да го реализира. Следва да се приеме, че изявлението на Силвия Попова в удостоверение от 22.11.2021г. няма удостоверителна функция между страните по договора за цесия, тъй като същото е изявление на физическото лице Силвия Попова, а не обективира изявление на юридическото лице " Файненшъл България" ЕООД / с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД / в качеството му ан страна по договора за цесия и Приложение №1 към него. Следователно, налага се извода, че договора за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., сключен между “Провидент Файненшъл България“ ООД и „ФРОНТЕКС