Решение № 14885 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14885 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110100645 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А.Б.” ЕАД, уточнен с молба от 19.03.2026 г., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4,78 лв.

(2,44 евро) с вкл. ДДС, представляваща платени без основание такси по договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., обективирани във фактура № 463626384 от 02.03.2023 г. с период на фактуриране 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. за мобилни услуги с № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното плащане (искане, заявено с молба от 11.05.2026 г.). Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника. Сочи, че съгласно приложение № 1 от 03.12.2021 г. е договорил индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди, че с фактура № 463626384 ответникът начислил месечни абонаментни такси (МАТ) за период на фактуриране 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. за мобилна услуга № *** в размер на 17,63 лв. без ДДС. Твърди, че така начислените такси не отговарят по размер на сключения между страните договор, като посочва, че дължимата сума за този номер и период е 13,20 лв. без ДДС. Твърди, че ищцовото дружество заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което счита, че е заплатило без основание сумата в размер на 4,78 лв. с ДДС (разликата между договорените и заплатените размери на МАТ) и същата като платена без основание за това, подлежала на връщане от ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „А.Б.” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен 1 отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и че е издал процесната фактура № 463626384 за процесната мобилна услуга с № ***. Излага, че в Раздел 2, т. 2.1. от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. е посочено, че параметрите относно „SIM КАРТА, ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР, ТАРИФЕН ПЛАН“ се описват в Приложение № 2. Твърди, че в подписаното между страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № ***. Излага, че за процесния период, за така посочения номер, са действали и условията на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към Договор № 503554975 - Избор и условия на специален промоционален роуминг тарифен план Business Travel Unlimited от 14.10.2019 г., условията на който били заявени на 10.05.2022 г. от ползвателя на мобилната услуга през онлайн платформите на дружеството. В процесната фактура № 463626384 за мобилна услуга № *** всички суми били начислени правилно. Оспорва посочената във фактурата сума да е платена от ищеца, включително процесната сума. Излага, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора. Услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „М.“ ЕООД. Посочва, че ищецът не обявява финансови отчети, а последно през 2020 г. е декларирал, че считано от 2019 г. не е осъществявал дейност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото, в случая – че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв, както и че от ищеца са били избрани условия на специален промоционален роуминг тарифен план Business Travel Unlimited от 14.10.2019 г., условията на който били заявени на 10.05.2022 г. от ползвателя на мобилната услуга през онлайн платформите на дружеството.

Не е спорно по делото наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и че ищецът е издал процесната фактура № 463626384 за процесната мобилна услуга с № *** за посочената в нея сума.

Спорни между страните са въпросите имал ли е ответникът валидно договорно основание за начисляване на сумите за месечни такси, обективирани в процесната фактура, заплатена ли е процесната сума и разполага ли именно ищецът с активна материално правна легитимация да претендира връщане на заплатените в полза на ответника суми.

За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:

Установява се от приетите като писмени доказателства по делото 2 документи, че по силата на Договор № 503554975, Приложение № 1 от 03.12.2021 г. (л. 4-6) и Приложение № 2 от 03.12.2021 г. (л. 22-24), страните са договорили за GSM номер *** тарифен план ***, както и че за посочения номер не са уговорени допълнителни пакети. Видно от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. месечната абонаментна такса (МАТ) за договорения тарифен план *** с включена отстъпка възлиза на сумата от 13,20 лева без ДДС (л. 4).

Следователно, общият размер на МАТ за GSM номер *** възлиза на сумата от 13,20 лева без ДДС.

Установява се от процесната фактура № 463626384 от 02.03.2023 г. с период на фактуриране 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. (л. 29-31), че ответникът е начислил на ищеца за GSM номер *** следните месечни такси: МАТ за тарифен план A1 M клас VIP М в размер 13,64 лева без ДДС с включена отстъпка; месечна такса Business Travel Unlimited в размер 3,99 лева без ДДС.

Общо начислените месечни такси за посочения телефонен номер са в размер 17,63 лева без ДДС т.е. с 4,43 лева без ДДС повече от договорените между страните, съгласно представените приложения от 03.12.2021 г.

Ответникът се позовава на приетото като писмено доказателство по делото Допълнително приложение към Приложение № 1 от 14.10.2019 г. (л.

25-26) и излага, че от него се установявало, че сумите са начислени правилно.

Видно от посоченото приложение, дори да се приеме за действащо към процесния период, с него е уговорена услуга по тарифен план Business Travel Unlimited (дневен пакет) с дневна такса в размер 3,99 лева без ДДС за телефонни номера, съгласно Приложение 2. Ответникът е представил единствено посоченото по-горе Приложение № 2 от 03.12.2021 г. (л. 22-24), но видно от същото, освен че е от друга дата – 03.12.2021 г., за GSM номер *** е посочен тарифен план ***, като няма заявени допълнителни пакети .

По никакъв начин не може да се приеме, че в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. са посочени телефонните номера, за които е избран тарифен план Business Travel Unlimited (дневен пакет) с дневна такса в размер 3,99 лева без ДДС по силата на Приложение № 1 от 14.10.2019 г. Обстоятелството, че приложението е с № 2 само по себе си не може да доведе да извода, че имено това е визираното в Приложение № 1 от 14.10.2019 г. Приложение 2. Видно от Приложение № 2 от 03.12.2021 г. то съдържа тарифните планове и пакетите, активирани към тях, като за процесния номер, както беше изложено по-горе, е посочено единствено тарифен план – ***. Не на последно място, електронна услуга за роуминг – Business Travel Unlimited, се добавя към избрания от абоната основен роуминг тарифен план, видно от т. 5.11. от Приложение № 1 от 14.10.2019 г., като за целта, както ответникът сам сочи, е необходима заявка, каквато не се установява да е направена за процесния мобилен телефонен номер, нито да е избран основен роуминг тарифен план за посочения номер. Дори да се приеме, че от представената от ответника „справка от билинг системата на А1“, в която посочената услуга – Business Travel Unlimited, фигурира с начална дата 10.05.2022 г., крайна дата 26.10.2023 г. и периодично таксуване – 2,04, същата не доказва нито заявяването на услугата от ищеца, нито начисляването й имено за процесния период, а посоченият ID не се отнася към никой от индивидуализиращите белези на 3 правоотношението между страните. Не на последно място представеният документ (екранна снимка) няма материална доказателствена сила и предвид оспорването й от ищеца, не обвързва съда с отразено в нея, което впрочем няма как да бъде отнесено към процесната фактура.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установява наличието на валидно правно основание, по силата на което месечна такса Business Travel Unlimited в размер 3,99 лева без ДДС да е била дължима от ищеца, както и сумата от 0,44 лева, начислена над уговорения размер на МАТ за GSM номер *** от 13,20 лева без ДДС.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че Фактура №463626384/02.03.2023 г. е осчетоводена, като е включена в дневника за продажби за м. 03.2023 г. със следните данни: идентификационен номер на контрагента: ***; име на контрагента: М. ЕООД; вид на стоката/услугата: УСЛУГА; общ размер на ДО за облагане с ДДС: 222,31; всичко начислен ДДС: 44,46. В билинг системата на ответника, салдото по фактурата е 0,00 лв. и същата е със статус „затворена“. Сумата по фактурата е платена чрез три отделни плащания, както следва: 49,11 лв. на 03.03.2023 г. в А1, магазин Поморие, ул. Търговска 3; 20,88 лв. на 06.03.2023 г. в А1, магазин Поморие, ул. Търговска 3; 196,78 лв. на 21.03.2023 г. в офис на EasyPay. След плащанията от 03.03.2023 и 06.03.2023 г. статусът на фактурата е „отворена“, а след плащането от 21.03.2023 г. статусът е „затворена“. На оставаща сума е посочена нулева стойност. Не е налице остатък по фактурата и вземането по същата е погасено в цялост с горните плащания.

С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура № 463626384 от 02.03.2023 г., в това число и на претендираната с исковата молба сума. Осчетоводяването на фактурата от ответника по посочения по-горе начин представлява извънсъдебно признание на същия, че фактурата е заплатена от ищеца. Съдът намира, че ищецът доказва факта на плащане на процесната сума, а ответникът не доказва, че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото, поради което предявеният иск, заявен за сума в по-малък размер от платения без основание за това (5,32 лв. с ДДС), а именно 4,78 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 2,44 евро, е изцяло основателен.

По отношение на твърдението на ответника, че процесната сума не е заплатена от ищеца, съдът намира за необходимо да добави следното:

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (в този 4 смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. ).

В конкретния случай, се установява по делото, че сумата е платена при изначална липса на основание, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но е спорно дали именно ищецът е заплатил процесната сума. Разпоредбата на чл.

73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина.