Решение № 50 от 01.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201706 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. П. И. с ЕГН **********, с адрес *****, подадена чрез адв. П. Г. от ВТАК, против наказателно постановление № 231739-000522 от 02.11.2023 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново към ОД на МВР - В. Търново, с което на жалбоподателя за допуснати от него нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от3 (три) месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. В жалбата се излагат твърдения, че НП било незаконосъобразно и необосновано, като при съставянето му били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи в тази насока

Ответник жалба – Началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В.

Търново, редовно призован - не се представлява и не представя становище.

1

Жалбоподателя – редовно призован – не се явява, представлява се от адв.

П. Г. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Г. прави доказателствени искания в предишно съдебно заседание за събиране на писмени доказателства, които съдът уважи. По същество процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено като такова. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН Серия GA № 945532 на 21.10.2023 год. от полицай И. П.

И. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР – В. Търново, в присъствието на свидетеля Р. Н. П. и в присъствието на И. П. И. с ЕГН **********, с адрес *****, срещу последния, затова, че на 18.08.2023 г., в 16:07 часа обл. Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, с. Раданово на Първокласен Път І-5 км.

72+000, до отбивка за ресторант "Ашкъм" в посока гр. Русе, управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. номер *****, черен/тъмно зелен на цвят, със скорост 105 км./ч. при ограничение за населено място 50 км./ч. въведено с пътен знак Д-11 „Начало на населено място“. Наказуема скорост след приспаднат толеранс -3% - 102 км./ч..

Нарушението е установено с ATCC TFR1-M с фабричен номер 649/14. И. се самопосочва като водач в декларация по чл. 188 от ЗДвП към датата и часа на нарушението, като му е връчена покана номер 11-18.08.2023г./24358/649 на дата 21.10.2023 г. на която се явява лично и АУАН е съставен в негово присъствие. При извършена проверка и справка в масивите на МВР се установи, че водача И. е управлявал горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС 283681622, издадено от МВР - Велико Търново, валидно до 01.08.2023 година.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с ATCC (автоматизирано техническо средство) „TFR1-M“ с фабричен номер 649/14. Същата е била позиционирана на Път І-5 км. 72+000, до отбивка за 2 ресторант "Ашкъм". Установката е оборудвана с камера, която заснема МПС, което се движи с превишена скорост. Ограничението на скоростта на движение в този участък от пътя е 50 км/ч – в населено място, обозначено с пътен знак (табела) „Д 11”.

След проверка на направените записи от системата, било установено, че от радарната установка е засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил, който на 18.08.2023 год. в 16:07:07 ч. часа се е движил в района, засичан от установката, в посока гр. Русе, със скорост от 105 км/час. От изготвения от установката снимков материал е установено, че въпросното МПС е л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *****. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости над 100 км/ч, то контролния орган е определил, че превишението е от 52 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 102 км/ч в полза на водача), над въведеното за този участък от 50 км/час.

След като снимковия материал от радарната система е бил снет, и след извършена проверка в информационната система на КАТ, се е установило, че въпросния автомобил е собственост на жалбоподателя И. П. И. с ЕГН **********, с адрес *****. Поради това И. И. е бил поканен в полицейски участък П. Тръмбеш, като му е била предоставена декларация за предоставяне на информация съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, който на 21.10.2023 год. е попълнил и подписал лично Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че на описаната дата и час – 18.08.2023 год. в 16.07 ч., автомобила е бил управляван от него. На същата дата след попълването на декларацията, св. И. И. в присъствието на св. Р. Н. П. и в присъствието на самия И. П. И. съставил на последния описания по -горе АУАН Серия GA № 945532. АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал доброволно и без възражения.

В законоустановения тридневен срок не са били депозирани допълнителни писмени възражения от И. пред наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН, на 02.11.2023 год. от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР – В.Търново, е издадено и процесното НП № 23-1739-000522, с което на жалбоподателя И. П. И. с ЕГН **********, от *****, за допуснати от него нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две 3 административни наказания – на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от3 (три) месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. НП е връчено лично на И. И. на 15.11.2023 год., който го е обжалвал в законоустановения срок по реда на чл.

59 от ЗАНН.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а така също и от показанията на разпитаните като свидетели И. И. (актосъставител) и Р. П.

(свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта), които потвърждават в съдебно заседание напълно съдържащите се в издадения АУАН констатации относно извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви.

В производството по делото жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават направените в АУАН и издаденото въз основа на него НП констатации, както и такива в подкрепа на направеното искане за отмяна на НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът обективира следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок съгласно чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация. Същата е подадена и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен 4 това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

При служебна проверка за законосъобразност на НП, включително и такава относно акта, въз основа на който последното е издадено, в съответствие и с възраженията на защитата, съдът обсъди актовете първо от процесуално правна страна. В резултат на това не се констатираха нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

Настоящият състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неизпълнение императивните предписания, произтичащи от чл. 34, ал. 1, б. „в” изречение първо от ЗАНН. Съдът намира, че в конкретния случай наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Не са налице предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие- съставяне на АУАН.

Когато нарушителят е известен, акт за установяване на административно нарушение трябва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Втората хипотеза на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да се прилага само при липса на данни и информация за конкретен нарушител. По тази причина, вторият срок може да бъде приложен тогава, когато нарушителят е открит едва след изтичането на тримесечния срок. Ето защо когато нарушителят е известен, то задължение на административния орган е да изготви АУАН срещу него в рамките на три месеца от установяването му. Ако този срок не е спазен се преклудира възможността за 5 реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя.

За да бъде установен извършителя и започне изчисляване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН е необходимо да има яснота по въпроса кое е лицето, управлявало превозното средство. Нарушителят, в хипотезата на заснето превозно средство от автоматизирано техническо средство или система (АТСС), ще бъде открит едва в момента на явяване на собственика на автомобила пред органите на МВР и деклариране на горните обстоятелства в декларация по чл. 188 от ЗДвП, дотогава службата за пътен контрол ще има данни единствено за преминаване на конкретно МПС, в конкретен пътен участък с превишена скорост.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай точно е изпълнена процедурата в съответствие с посочените изисквания. Нито актосъставителя И. И., нито свидетеля по акта Р. П. са присъствали при извършването на нарушението, като същото е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство без участие на човешки фактор. И точно поради това обстоятелство акта е съставен в присъствието на свидетеля Р. П., като в самия акт е отбелязано, че същия е свидетел при съставяне на акта.