Определение № 2763 от 09.10.2023, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2763

Варна, 09.10.2023 г.

Административният съд – Варна - ІІІ състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА РАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА

РАЧЕВА административно дело № 174 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане от Н.А.Н. срещу инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна да бъде прието за установено, че не дължи изпълнение по издадената от органа Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-2005/02.07.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква а) от Закона за движението по пътищата му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

В иска се твърди, че заповедта била обоснована с наличието на психично заболяване, установено със съдебно-психиатрична и психологична експертиза по ЧНД № 1332/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Заповедта не била обжалвана и влязла в сила. Според ищеца са налице новонастъпили обстоятелства, а именно, че съгласно друго медицинско заключение той няма заболяването, на което се основава заповедта. Твърди, че не дължи изпълнение по заповедта и иска това да бъде прието за установено от съда.

След запознаване с исковата молба и доказателствата по делото, събрани до разпределяне на делото на настоящия докладчик, съдът констатира, че исковата молба е подадена от лице, срещу което е издадена и влязла в сила заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Исковата молба обаче е недопустима поради липса на предпоставката по чл. 292 от АПК, а именно лицето да е длъжник в производство за принудително изпълнение на тази заповед.

Защитата по чл. 292 от АПК е предоставена на длъжниците в изпълнителното производство, тоест при наличие на висящо производство за принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт.

В случая е безспорно, че е налице влязъл в сила административен акт, който обаче не е предмет на принудително изпълнение. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП и разпоредбите в Глава трета, раздел трети от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина налагането на принудителните административни мерки се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 от същия закон от титуляра. Според данните в делото издаденото на името на Н. свидетелство за управление на МПС е отнето при връчване на заповедта за прилагане на ПАМ на 02.10.2020 г. Тоест разпореждането в заповедта за прилагане на ПАМ е изпълнено и няма данни за образувано изпълнително производство за принудителното му изпълнение. Ето защо Н. няма качеството длъжник по изпълнението и не е процесуално легитимиран да се ползва от исковата защита по чл. 292 от АПК. Това обуславя недопустимостта на исковата молба и е основание за прекратяване на производството.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Връща исковата молба на Н.А.Н. срещу инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 292 от АПК се иска да бъде прието за установено, че Н. не дължи изпълнение по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0819-2005/02.07.2020 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.

Прекратява производството по адм.д. № 174/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: