Решение № 1024 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110110255 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба от К. Д. И., ЕГН **********, лично и като родител и законен представител на Д. К. Д., ЕГН ********** срещу А. И. К. (предишна фамилия **) ЕГН **, с която се иска да бъдат предоставени родителски права по отношение на детето Д. К. Д. на бащата, да бъде определено местоживеенето на детето при него и бъде определен режим на лични отношения с майката. Иска се и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез бащата К. И., в размер от 350 лева (178,95 евро), с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2025г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 4 200 лева (2 147,43 евро), представляваща издръжка за минал период, считано от 29.08.2024г. до подаване на исковата молба.

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът и ответницата са живяли на семейни начала и от съвместния им живот имат едно дете - Д. К. Д..

Сочи се, че в края на 2023г. ответницата е напуснала К. И. и техния дом и се прибрала в дома на своите родители в с. **. Детето било оставено на бащата, като ответницата идвала да го вижда от време на време. Месец по-късно К. И. разбрал, че А. заминала за **. До сега се е прибирала 2-3 пъти и виждала детето за 20-30 минути. Твърди се, че не проявява интерес и привързаност като майка към дете, не се грижи за него и не дава издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Беспорно е по делото, ч е К. Д. И. и А. И. Кашдаш са родители на Д. К.

Д..

От справка в НБД Население се установява, че ответникът А. е с променено име – А. К., предходно име А. ***.

Изготвен е социален доклад, според който след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д. К. И. са поети от бащата. Той отглежда детето при добри битови условия в жилище в с. **, общ. **, собственост на родителите му. Сочи се, че същият полага добри грижи за детето и задоволява базови му потребности. В грижите за детето бащата разчита на подкрепа от страна на майка си и баща си, с които живее в един двор.

Видно от постъпилото писмо от НОИ, К. И. не е получавал парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица, помощи от Държавно обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИ-Варна за периода 01.01.2023г. – 24.11.2025г. Същият, съгласно справка за банкови и платежни сметки от БНБ, притежава две сметки (спестовна и разплащателна) в Банка ***АД и две сметки в **АД.

Съгласно справка за превозни средства, собственост на страните, постъпила от МВР, К. И. притежава лек автомобил, Мерцедес **. Данни за притежавани от А. К. (***) МПС не са налице.

От приетото по делото удостоверение от Община *** се установява, че облагаемото имущество, което ищецът притежава е лек автомобил, а ответникът няма декларирано движимо или недвижимо имущество.

При изслушване на бащата, същият заявява, че са изминали три години от заминаването на А. в ***. Ищецът и родителите му заедно полагали грижи за отглеждането на детето. Всичко, което изработи ищецът и баща му, обяснява той, се отделяло за разходите на детето, които били около 600 евро на месец. Твърди се, че майката изобщо не търси детето, за да разбере в какво състояние е или да го види. Бащата имал телефон и връзка с майката, но тя не се обаждала. Детето щяло да започне да ходи на детска градина тази година в село ***. К. И. заявява, че работи на трудов договор към една подизпълнителна фирма, която работи за „Енерго-Про“. Когато е на работа, майка му гледала детето. Тя не била пенсионерка, доскоро работила, но след заминаването на А., е поела грижите за детето. Ищецът сочи, че постоянно излиза с детето из града, по детски площадки и на детски занимания. Изкарва го да играят футбол. Понякога му чете книги. Според обясненията на ищеца, когато А. си дошла в България за Нова година, му казала, че се е омъжила за **, който бил възрастен човек. Казала, че той не искал да се занимава с бащата К. и детето й.

Майката на детето не се явява пред съда, за да бъде изслушана.

В хода на производството се събраха гласни доказателствени средства на св.***И.а. От показанията на свидетеля, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че К. и А. са разделени. Свидетелката и съпругът й (родители на К.) се грижили за детето. Детето било около годинка, когато майка му заминала, а сега детето ще стане на четири години май месец.

М.И.а заявява, че си играе с детето, готви му и прави с него каквото детето пожелае, а баща му и дядо му са на работа. Според показанията, ответницата изобщо не идвала да си види детето. Свидетелката не знае дали майката е пращала пари за детето. Разговаряла е с майката на снахата (А.), но майка й й казвала, че тя няма да праща пари за детето и не иска детето си. К., след като се върнел от работа, играел с детето си. Когато детето искало нещо, заедно отивали до магазина и му го купувал. Според показанията, в една къща живеят 2 свидетелката, мъжът й, синът й и детето. Детето си имало стая, но понякога спяло с баща си или с баба си. Тази година април месец Д. щял да започне да ходи на детска градина.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 149 СК.

При решаване на въпроса на кого ще се предостави упражняването на родителските права следва да се прецени комплекс от фактори възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др, с оглед най-добрия интерес на детето. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г.

При преценката за родителския капацитет най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, обобщено определяна като родителски капацитет. От значение са полът и възрастта на детето с оглед неговите нужди, към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита. Висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. При оценка на родителския капацитет следва да се прецени как всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на детето, тъй като и двамата родители би трябвало да са участвали и да участват във възпитанието му. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях, показател са реално и самостоятелно полаганите конкретни грижи, а възможността да се разчита на подпомагане от трети лица в тези грижи не подменя преценката спрямо всеки от родителите по водещия критерий, свързан с личната им ангажираност и способност /Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 784/2021 г., III г. о., ГК/.

Съобразявайки установените по делото фактически положения и събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в най-добър интерес на малолетното дете Д. е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, при когото да бъде и местоживеенето му. Видно от приобщените писмени доказателства, бащата К. разполага с необходимите социално-битови условия за отглеждане на детето и е трудово зает. Установи 3 се, че той е подпомаган активно от своите родители в непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Същият е в състояние да полага адекватни грижи за него и д а съумее да задоволи основните му нужди и потребности. Желанието на бащата да упражнява родителските права е изразено не само лично от него в открито заседание, но и се потвържава от събраните свидетелски показания. Видно от приетия социален доклад, налице е емоционална привързаност между К. и Д.. Прави впечатление, че ответницата е споделила пред социалните работници, че няма претенции упражняването на родителските права на детето да се присъдят на неговия баща, тъй като възнамерява да отпътува за чужбина, където ще работи. Найсъществено значение при преценката кой родител следва да упражнява родителските права е интересът на детето. В случая, вземайки предвид отявлената дезинтересираност на ответницата, включително чрез процесуалното й поведение, закономерно се стига до извод, че в най-добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на неговия баща.

С оглед предоставяне на родителските права на бащата , при него следва да бъде определено и местоживеенето на детето в с. ***, общ. ***.

Предоставянето на родителските права на бащата налага съответно определяне на режим на лични отношения на майката с детето. Този режим се определя от съда по целесъобразност, с оглед особеностите на настоящия случай. При определяне на подходящ режим на лични отношения между майката и детето съдът съобрази възрастта и пола на детето, формираните му до момента обичайни ежедневни навици, продължителното отсъствие на майката от семейното жилище, както и от страната, периодичността и продължителността на срещите на А. с детето след раздялата й с К., липсата на намерение на майката да се върне в България или индикация, че желае да бъде част от живота на Д.. Следва да се вземе предвид, че упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения.

В тази връзка режимът на лични отношения на майката А. с детето Д. се определя, както следва: майката ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от събота в 10:00ч. до неделя в 10:00ч. с преспиване, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

За Коледните празници (24 и 25 декември) на всяка четна година от 10,00ч. на 24 декември до 10,00ч. на 25 декември детето ще бъде при бащата, а през нечетните години за този период ще бъде при майката.

За Новогодишните празници (31 декември и 01 януари) на всяка четна година от 10,00ч. на 31 декември до 10,00 часа на 01 януари детето ще бъде при бащата, а през същия период на нечетните години ще бъде при майката, независимо дали се пада първа или трета седмица от месеца.

За рождения ден на детето през четните години то да е при баща си от 09,00ч. до 16,00ч., а през нечетните години – от 16,00ч. до 20,00ч.

При необходимост или бъдещо искане на страните постановеният с 4 настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

Като последица от предоставяне родителските права на бащата, следва майката да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете ежемесечна парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и възможностите на родителите им – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде помалък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната (1 213 лева или 620,20 евро).