Решение № 4320 от 15.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4320

Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА канд № 20267180700486 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „М. – Ф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. **, представлявано от управителя П. Н. К., чрез пълномощник адв. Н. Я., против Решение № 1522/30.12.2025 г., постановено по АНД № 3926/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), Х н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 16-2500141/01.07.2025 г., издадено от инж. А. А. Ч., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на дружеството, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 89, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендират се сторените разноски за настоящата инстанция. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото молба.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], чрез процесуален представител юриск. Т., оспорва касационната жалба и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение (на касатора) в минимален размер.

Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е било НП № 16-2500141/01.07.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на касатора на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 89, т. 1б от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт № 16-2500141 за установяване на административно нарушение от 12.06.2025 г. (АУАН), съставен от Н. И. Б. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, в който е констатирано, че в периода 10.04.2025 г. – 24.04.2025 г. е извършена проверка на „М. – Ф“ ЕООД, като на 10.04.2025 г. е извършен оглед на строителен обект в [населено място] в [УПИ] по плана на ЦГЧ [населено място] (ПИ с ид. ***************по КК на [населено място]), която проверка е извършена по повод станала на строежа злополука с Б. Г. С.. От направения оглед на обекта, от дадените на актосъставителя устно и в писмен вид обяснения от К. К. К. и Л. И. Е., работници на „М. – Ф“ ЕООД, от представените в ДИТ – Пловдив допълнително документи е установено, че съгласно сключен на 10.01.2025 г. Договор № 1001ПА25 между „М. – Ф“ ЕООД и „ДТ СИСТЕМ“ ООД – подизпълнител на „ГЕРТ ГРУП“ ЕООД, е възложено на „М. – Ф“ ЕООД извършването на монтаж на алуминиев композитен панел. На 10.04.2025 г. К. К. К. и Л. И. Е., заедно с Б. С. са извършвали дейностите по монтаж на алуминиев композитен панел на фасадата на строящата се сграда, качили са се до третия етаж на сградата с помощта на електрическа платформа за хора, до която е монтирано скеле, с помощта на което са извършвали строително-монтажните работи по монтаж на алуминиев композитен панел, като в процеса на работа Б. С. пада от четвъртото ниво на скелето. При огледа на скелето е установено, че откъм северната и южната страна на всяко от нивата има монтирани по едно перило (парапет) за ръце, но липсват защитни бордови дъски за крака и второ перило за ръце. В чл. 6.3. от Техническото описание и инструкция за използване на скеле със сглобяеми рамки, тип: Portale, [Марка] (използваното скеле) е посочено, че е записано, че на всички нива на скелето трябва да има странична предпазна дъска (бордова дъска), междинен парапет и горен парапет, т.е. два парапета (перила), като от извършената проверка е установено, че от страна на работодателя „М. – Ф“ ЕООД не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като е допуснато при монтажа на алуминиев композитен панел да се използва на скеле с липсващи елементи на всички нива, а именно защитни бордови дъски за крака и по два парапета (перила) на всяко ниво. Нарушението е посочено, че е извършено на 10.04.2024 г. на строителен обект в [населено място], [УПИ] по плана на ЦГЧ [населено място] (ПИ с ид. ************** по КК на [населено място]). С горното е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 89, т. 1б от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП, като извършеното нарушението е прието, че е на дата 10.04.2025 г. Допълнително е посочено от административнонаказващия орган, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, както и че отговорността на юридическото лице се ангажира чрез налагане на имуществена санкция съгласно разпоредбата на чл. 412а, т. 2 от КТ, „М. – Ф“ ЕООД има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, а размерът на наложената санкция е в рамките на предвиденото за „работодател“ в чл. 413, ал. 2 от КТ. При определяне размер на наказанието е посочено, че следва да се имат предвид характерът и тежестта на нарушението, с оглед важността на засегнатите от него обществени отношения. Работодателят в случая е прието, че е допуснал да се извършва работа, като се използва скеле с липсващи обезопасителни елементи и по този начин не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като при определяне размера на имуществената санкция следва да се вземе предвид и това, че е настъпила злополука, поради което и при определяне размера на наказанието, при съобразяване тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, както и останалите обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, от значение за определяне на наказанието дружеството следва да се санкционира по-строго, в тази връзка и е определен размер на санкцията от 5 000 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от „М. – Ф“ ЕООД нарушение. Прието е също така и че правилно е приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба, а размерът на санкцията - правилно индивидуализиран, особено имайки предвид, че поради допуснатото нарушение, е пострадал работник, а и размерът е посочено, че е в предвидените от закона граници и под средния размер, с което в пълна степен ще съдейства за поправителното и превъзпитателно действие на административното наказание. Мотивирано е също така и че нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид и не представлява маловажен случай.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вменява задължение на юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Едно от тези изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е определено в чл. 89, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, според който текст не се допуска използване на скелета, платформи и люлки, когато имат деформирани, пукнати, корозирали, загнили или липсващи елементи. В случая касаторът е адресат на вмененото му задължение в цитираните норми, поради което и наведените в тази връзка възражения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Все в тази насока и следва да се посочи, че изпълнението на поставеното от закона изискване за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд налага постоянен контрол върху състоянието на рисковите съоръжения и полагане на съответна грижа за тяхната техническа изправност, каквото в случая се констатира, че не е било сторено от страна на „М. – Ф“ ЕООД.

Неоснователни са и следващите възражения, които са в насока, че касаторът не е бил собственик на скелето, нито негов наемател, доколкото, видно от приложеното към административнонаказателната преписка Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, сключено между „Д. С.“ ЕООД – възложител и „М. – Ф“ ЕООД – изпълнител, „М. – Ф“ ЕООД се е задължил да не допуска работа с неизправни или нерегистрирани по съответния ред, машини, механизми, съоръжения, ръчни инструменти, съобразно характера на работа, както и се е задължил да организира постоянен надзор за безопасна работа със стълби, подемници и най-сетне - да организира така своята работа, за да осигури безопасността на персонала си. В случая липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че „М. - Ф“ ЕООД не е било задължено да осигури здравословни и безопасни условия на труд на своите работници и в случай на констатирани неизправни машини, механизми, съоръжения, ръчни инструменти, да не предприеме съответните действия, а и от него не се твърди и не се представят доказателства на 10.04.2025 г. въпросното скеле да е било изправно.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.