Решение № 4214 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100504100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 22312 от 09.12.2024г., постановено по гр. дело № 23184/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав е отхвърлен предявения от „Ялчънкая“ ЕООД против В. С. Д., член на Софийска адвокатска колегия, с личен № 1500569310, иск с правно основание чл. 51 ЗА вр. чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24449,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от виновно бездействие на ответника, в качеството й на адвокат, при осъществяване на правна помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1767/2021г. по описа на РС – Търговище. С решението е отхвърлен предявения от „Ялчънкая“ ЕООД против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 469, ал. 3 КЗ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 449,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от адвокат В. Д. във връзка с осъществяваната от нея дейност - правна помощ и съдействие на ищеца по ч.гр.д. № 1767/2021г. по описа на РС – Търговище. С решението е осъден на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Ялчънкая“ ЕООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвокат Н.И.Г., член на САК, с личен № 1300563110 сумата от 500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие в производството на ответника В. Д.. С решението е осъден на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Ялчънкая“ ЕООД да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Ялчънкая“ ЕООД. В жалбата е посочено, че решението е неправилно и необосновано, както и че е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че по делото било доказано, че поради недобросъвестните действия на адв. В. Д.- несвоевременно депозиране на възражение по заповедното производство по ч.гр. дело № 1767/2021г. по описа на РС- гр.

Търговище, дружеството било претърпяло вреди, изразяващи се в издаване на изпълнителен лист и последващо завеждане и образуване на изп. дело № 20227690400412 на ЧСИ А.З., по което било изплатена сумата от 28035 лева. Сочат, че обстоятелството, че пълномощното било изготвено и предоставено на управителя на следващия ден след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК не можело да бъде вменено в тяхна вина, тъй като едва на 01.03.2022г. адв. Д. била изпратила пълномощното за подписване от управителя на представляваното от него дружество. Сочат, че между страните бил сключен неформален договор, параметрите, на който били уговорени в проведената кореспонденция.

Неоснователно било и заключението на съда, че адв. Д. била представлявала дружеството и по други съдебни производства пред РС- гр. Търговище. Твърдят, че в решението не били коментирани разпечатки от приложенията на телефона, в които ясно се виждало, че през цялото време ответницата била заблуждавала клиента си относно срока на възражението, с което се доказвало и наличието на неформален договор за правна защита. Считат, че дори да бъде прието, че дружеството било неизправна страна и не било заплатило дължимия адвокатски хонорар, то задължение на адв. Д. било да уведоми клиента си, че поради неизправност няма да продължи да го представлява и че счита, че адвокатските пълномощия били прекратени. Твърдят, че адв. Д. постоянно поддържала заблудата, че всичко ще бъде наред и в срок ще депозира възражение в края на календарния ден. Сочат, че от показанията на св. Й. се потвърждавало, че адв. Д. била подала възражение, с което чрез конклудентни действия същата била приела сключения неформален договор за валиден, но била изпуснала без основателна причина срока като възражението било депозирано със закъснение, с което възможността за депозирането му била преклудирана. Поддържат, че по делото не били ангажирани никакви доказателства, които да оправдават бездействието или закъснялото действие на адвоката. Не били представени и такива, които да докажат изпълнение и добросъвестност от нейна страна, предвид което намират че искът бил доказан. Твърдят, че адв. Д. умишлено заблуждавала Т.Н., че от нейна страна били предприети всички необходими действия по възразяване срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, че срокът за входиране на възражението в съда не бил пропуснат и че възражението било входирано своевременно по делото. Поддържат, че след като ответницата била разбрала, че срокът бил пропуснат от страна на адв. Д. не били предприети действия нито по уведомяване на дружеството, нито за възстановяване на пропуснатия срок по чл. 423 ГПК.

Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. В. Д., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението било правилно и 2 законосъобразно, както и мотивирано на основание събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че по делото било присъединено ч.гр. дело № 1767/2021г. по описа на РС- гр. Търговище, от което се установявало, че „Ялчънкая“ ЕООД се било задължило да заплати ремонт на покрива по гаранция съгласно ЗУТ и незаплатени такси за етажна собственост, относими към множеството самостоятелни обекти, които дружеството притежавало. Дружеството не било изпълнило законовите си задължения, което обективирало и факта, че представителят му бил под угроза да бъде осъден, защото задължението му било установено и същият го бил приел на 06.07.2020г., но в последствие бил проявил пасивност и не го бил изпълнил. Тези факти обуславяли и колебанията на Т.Н., която за да не плащала адвокатски хонорар и за да не отлагала заплащането на дължимото към Етажната собственост, шиканирала всячески лична консултация с адвоката и заплащане на адвокатска услуга, упълномощаване на адвокат, ако иска да работи с него, а в последствие насочвала исковата претенцията за дължими от търговското дружество суми към адвоката като претърпени вреди. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, с която се оспорва същата. Оспорват наличието на сключен договор за адвокатска помощ за процесния период между ищцовото дружество и предпочитания ответник. Твърдят, че по делото не били представени доказателства, че изп. дело № 412/2022г. по описа на ЧСИ А.З. било образувано във връзка с ч.гр. дело № 1767/2021г. по описа на РС- гр. Търговище. Считат, че по делото не било установено настъпването на застрахователно събитие през срока на покритие по застрахователната полица, както и застрахователното събитие да е настъпило по време действието на застрахователния договор. Оспорват фактическите твърдения за настъпил застрахователен риск, покрит по процесната полица, като намират, че били налице основанията на чл. 1, б.

„а“, б. „и“ и б. „н“ от Раздел III „Общи изключения“ от ОУ по застраховка „Професионална отговорност на адвоката“. Следвало да бъде взет предвид и договорения лимит на отговорност на застрахователя- 20 000 лева. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

Досежно правилността обжалваното решение намира следното:

Предявен е иск по чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД срещу предпочитания ответник В. С.

Д., както и иск с правно основание чл. 469, ал. 3 КЗ срещу евентуален ответник „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че на 14.12.2021г.

3 е било образувано ч.гр. дело № 1767/2021г. по описа на РС- гр. Търговище срещу „Ялчънкая“ ЕООД, по което на 15.12.2021г. е била издадена Заповед № 840 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която дружеството е осъдено да заплати на кредитора Етажна собственост на сграда с адрес: гр. Търговище, ул. ***, общ. Търговище, сумата от 15 000 лева, представляваща неизплатени разходи за ремонт на покрив съгласно решение на Общото събрание на ЕС от 23.12.2019г.; сумата от 3008,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху месечните дължими разходи за периода 23.12.2019г. до 13.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г. до окончателното плащане на главницата, държавна такса в размер от 360,17 лева и сумата от 1500 лева, адвокатско възнаграждение; както и че управителят на дружеството- Т.Н., е получила съобщение за издадената заповед на 31.01.2022г.; както и че на 01.03.2022г. в 23:15 часа адв. В. С. Д. е подала чрез Системата за сигурно електронно връчване възражение по чл. 414 ГПК; както и че на 01.03.2022г. Т.Н. е изпратила на адв. В. Д. пълномощно и договор за правна защита /чрез имейл на П.П. /баща на Т.Н./- [email protected]/.

По горецитираното ч.гр. дело по описа на РС- гр. Търговище е приложено пълномощно от 01.03.2022г., с което Т.П.Н., управител на „Ялчънкая“ ЕООД, е упълномощила адв. В. Д. да извършва всички необходими правни и фактически действия, да извършва процесуално представителство на дружеството пред всички съдилища по образувани дела срещу дружеството по подсъдност и компетентност като заяви електронен достъп до всички дела, съществуващи към „Ялчънкая“ ЕООД и подписва, заявява с електронен подпис в качеството си на адвокат всички документи до съдилища в страната на всички инстанции. Посочено е, че всяко едно дело ще бъде предмет на отделно сключване на договор за правна помощ. Приложен е и договор за правна защита от 01.03.2022г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и депозиране на възражение по ч.гр. дело № 1767/2021г. на РС- гр. Търговище. С разпореждане от 02.03.2022г. РС- гр. Търговище е дал указания по чл. 415 ГПК на заявителя Етажна собственост на сграда: гр. Търговище, ул. *** да предяви иск за установяване на вземанията си, както и да довнесе държавна такса за предявяване на исковете си. На 09.03.2022г. е постъпила молба от заявителя с искане на основание чл. 253 ГПК разпореждането да бъде отменено и да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от 10.03.2022г. е отменено разпореждане № 445 от 02.03.2022г., с което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за присъдените суми. С разпореждането е върнато възражението като подадено извън срока по чл. 414 ГПК. Видно от отбелязването върху самата заповед за изпълнение на 11.03.2022г. е издаден изпълнителен лист за присъдените с нея суми.

Приета е и кореспонденция чрез мобилно приложение, която не е оспорена от страните, видно от която управителят на дружеството-въззивник е изпратил снимка на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2021г. на адв. Д., както и електронна поща. Впоследствие е поискано от ответника да бъде направена 4 справка по ЕИК на дружеството за всичките му дела, като Т.Н. е изпратила снимки от документи по ч.гр. дело № 1767/2021г. по описа на РС- гр. Търговище и гр. дело № 149/2018г., както и определение по чл. 390 ГПК, постановено по ч.гр. дело № 1764/2021г. по описа на РС- гр. Търговище. Видно от самата кореспонденция на 24.02 Т.Н. е изпратила съобщение, в което е попитала кога ще се пускат възражения. На този въпрос не е изпратен отговор. Впоследствие на 28.02. е изпратено ново съобщение от Т.Н., в което е поискано да й бъде пуснато пълномощно да го подпише, на което е отговорено от адв. Д., че ще върне обаждане. На 01.03. е изпратено ново съобщение от Т.Н., в което е посочено, че „ще изтървем срока за възражения, 3 е почивен ден. На 31.01.2022г. съм го получила“. На това съобщение ответникът е поискал да бъде извършена нова проверка и Т.Н. е посочила, че е тогава, това бил последният ден за получаване. Ответникът е посочил, че праща пълномощно и че пуска възражението, както и че е звъняла в съда и „днес /01.03/ изтича срока в 12 часа през нощта“. Т.Н. е попитала дали ще успеят и й е отговорено „Да.