Решение № 7889 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7889 гр. С, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110103114 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф, ул.“Д“ №..., чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, ж.к.М Л бл......, вх.А, ет.2, офис 11, против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ №..., ет.7, представлявано от Н П П, с която е предявен иск за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит №..., сключен между страните на 27.08.2022 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.08.2022 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №..., по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 1100 лв., платима на 37 седмични вноски, при годишен процент на разходите малко под 50%.

Сочи, че в процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поради непредставяне на обезпечението, още със сключване на договора, на ищеца се начислява неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона размер на ГПР. Ищецът се позовава на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в случая процесната неустойка е следвало, но не е включена в ГПР. С оглед на това се обосновава становище, че неустойката по съществото си представлява скрита лихва и изключването й от ГПР цели заобикаляне на закона с цел спазване на изискването за максимален размер на ГПР.

Отделно от това се навеждат доводи, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и сакнкционна функции, както и че противоречи на добрите нрави.

Прави се оплакване, че е налице заобикаляне на закона и в частност на предвиденото в чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право да иска само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл предвидената неустойка по съществото си е допълнително обезщетение за неизпълнението 1 на акцесорно задължение - недадено обезпечение.

Освен това се навеждат доводи и за нищожност на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗПК, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск. Ответникът прави признание на иска, като отбелязва, че процесната клауза, която е нищожна не влече нищожност на целия договор за кредит.

Иска се разноските по делото да бъдат поставени в тежест на ищеца, доколкото се аргументира становище, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В тази насока отбелязва, че не е претендирал извънсъдебно заплащане на процесната неустойка, а в същото време не е налице и доброволно плащане на това задължение от страна на ищеца.

Претендира присъждане на направените от него разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище по същестовото на спора.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявене установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка чл.26 ЗЗД, чл.146 от ЗЗП за прогласяване за нищожна на клауза от договор за кредит.

По делото не спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 27.08.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем №..., по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1100.00 лв., която следвало да бъде върната на 37 броя седмични вноски, всяка по 61.00 лв. с неустойка и 36.95 лв. без неустойка. Посочен е ГЛП от 40,05 %, ГПР от 48,98 % и обща дължима сума по кредита от 1282.01 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.

В чл.11, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че потребителят непредстави договореното в чл.5 обезпечение, а именно 1/ безусловна банкова гаранция от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане по договора, включваща главница и лихва, или 2/ поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на подробно изброени изисквания /относно месечен доход, условия, при които полагат труд, наличие на други задължения и т.н./ или 2/ банкова гаранция от одобрена от кредитора банка,съгласно списък, публикуван на интеренет страницата на кредитора, в 3-дневен срок от датата на сключване на договора или то не отговаря на посочените изисквания, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 974.99 лв. В исковата молба, както вече се посочи са изложени подробни съображения за недължимост на тази неустойка. Въпреки това, ищецът претендира да се обяви за нищожна клаузата на чл.6, ал.2 от договора /изявлението, направено на стр.5 от исковата молба, втори абзац отгоре надолу/, която предвижда възможност за кредитора при забава в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора, да предприеме действия по извънсъдебно събиране на вземането, като разноските за това са за кредитополучателя.

Към момента на депозиране на исковата молба не е бил представен договор за заем, 2 за да се установи това несъответствие, а дори и съдът да е констатирал същото, не може да дава указания на страната за привеждане в съотвествие на твърденията й със събраните доказателства, доколкото това би противоречало на принципа за равенство на страните, установен в чл.9 от ГПК. Ето защо съдът намира, че от една страна не се ангажираха доказателства в оспорената от ищеца клауза на чл.6, ал.2 от процесния договор да е въведено изискване за заплащане на неустойка, а от друга страна съдържанието на материализираната там договорка между страните не може да обоснове извод за нищожността й като неравноправна.

В случая е без значение направеното с отговора на исковата молба признание, доколкото същото се опровергава от събраните по делото доказателства.

По така изложените съображение съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото право на разноски има само ответника, каквото искане обаче не е направил, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Ф, ул.“Д“ №..., против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С“ №..., ет.7, представлявано от Н П П, за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит №..., сключен между страните на 27.08.2022 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3