Определение № 36190 от 12.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36190 гр. София, 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20231110131583 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от В. А. В. срещу „.................“ АД осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по разплащателната клиентска сметка на ищеца, открита в търговската банка и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 889,55 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на ищеца без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът В. В. твърди, че през 2017 г. между него и ответната търговска банка е възникнало облигационно правоотношение във връзка с открита от ищеца клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществяваната от него дейност като адвокат. Заявява, че до 2019 г. използвал активно сметката си чрез приемане и извършване на банкови преводи. Посочва, че през 2019 г. В. открил нова клиентска сметка при трето за процеса лице „...........“ ЕАД и прехвърлил наличните си парични суми по сметката, открита при „.................“ АД в новата сметка. Посочва, че въпреки отправеното искане до ответника за закрИ.е на клиентската сметка до такова не се стигнало, поради което сметката продължава да е активна и между страните да съществува договорна обвързаност. В исковата молба се излага, че ищецът отказал да заплати поискана от ответното дружество такса за закрИ.е на сметката, поради неравноправния характер на клаузата, въз основа на която последната се начислява. Изяснява, че при посещение на място в банков клон на „.................“ АД през 2020 г. същият получил информация от служители на търговската банка, че сметката му е закрита. Твърди се, че по молба на В. В. и за събиране на присъдени в негова полза суми за адвокатско възнаграждение, съответно по гр. дело № 27732/2019 г. по описа на Софийски районен съд и в. гр. дело № 4131/2021 г. по описа на Софийски градски съд, на 13.04.2023 г. било образувано изп. дело № 44656/2023 г. по описа на ЧСИ М. П.срещу длъжника М. И.ова Д.-Г.. Поддържа се, че дължимите суми в размер на 596,23 лева и на 600 лева или в общ размер от 1 196,32 лева били заплатени от длъжника в полза на ищеца по сметката му, открита при „.................“ АД. Въз основа на издадено извлечение от сметката за периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2023 г. В. установил, че на 14.02.2023 г. именно по тази сметка е постъпила сумата от 596,32 лева с посочено основание за превода: „адв. възн. по гр.

1 дело № 27732/2019 г., СРС, 30 състав“, а на 28.03.2023 г. и сумата от 600 лева с посочено основание за превода: „адв. възн. по в. гр. дело № 4131/2021 г., СГС“. Ищецът изяснява, че след постъпване на сумите ответната търговска банка е удържала в своя полза сума в общ размер от 889,55 лева за такси, от която: 430,68 лева с основание такса поддръжка на разплащателна сметка - ЮЛ; 258,87 лева с основание такса за поддръжка на специална разплащателна сметка на адвокати и 200 лева с основание такса за хартиено извлечение. В. оспорва наличието на основание за тези удръжки с довод, че с тази сума ответникът се е обогатил за негова сметка. Счита, че клиентската сметка не е част от имуществото на адвоката и не подлежи на запор. На следващо място посочва, че така определените такси са прекомерно завишени спрямо нормативно определените, не са уговорени индивидуално и представляват прекомерна тежест за потребителя. Начислени са вследствие от неправомерен отказ от страна на „.................“ АД да закрие сметката на ищеца, въпреки изпълнение от негова страна на необходимите за това действия. Поддържа се, че начисляването на такса за хартиено извлечение е в противоречие и с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗПУПС, а и е във връзка с непоискана услуга. По отношение на останалата част от наличната сума по сметката си в размер от 306,77 лева В. излага твърдения за неоснователно задържане от ответната страна вследствие от неизпълнение на договорно задължение за предоставянето й на клиента при искане за това. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати: 1). сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по разплащателната клиентска сметка на ищеца, открита в търговската банка и непредоставена на същия вследствие от неизпълнение на договорно задължение и 2). сумата от 889,55 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на ищеца, без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.................“ АД, чрез пълномощника си юрк.

Н.К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Намира исковата молба за нередовна поради липсата на надлежна индивидуализация на вземанията по основание, размер и период. Не става ясно нищожността на кои клаузи твърди ищеца и на какво основание. Не оспорва, че между „.................“ АД и ищеца В. В. са сключени при общи условия: договор от 04.01.2019 г. за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата и договор от 04.01.2019 г. за разплащателна сметка, както и договор от 04.01.2019 г. за предоставяне и ползване на услугата електронно банково обслужване „интернет банкиране“. Не оспорва, че на 14.02.2023 г. по специалната клиентска сметка на ищеца е постъпила внесената в брой на каса сума от 596,32 лева с основание за плащане „адв. възн. РД 27732/2019, СРС, 30 състав“ и вносител М. И.ова Д.-Г., както и че на 28.03.2023 г. е внесена в брой на каса сумата от 600 лева от същия вносител с основание „ГД 4131 – 2021, СГС, ГО ВЪЗЗ. IV – E”. Посочва се също, че ответната търговска банка е удържала от така постъпилите парични суми от специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв на ищеца сума в общ размер на 889,55 лева, предназначени за такса за обслужване на двете платежни сметки и за изготвяне на хартиено извлечение от сметки., от които: 430,68 лева под формата на такса за обслужване на разплащателна сметка; 258,87 лева под формата на такса за обслужване на специална клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв и 200 лева като такса за изготвяне на хартиено извлечение.

С отговора се оспорва, че ответникът е отказал да изплати на ищеца останалата част от сумата в размер от 306,77 лева. „.................“ АД оспорва ищецът да притежава качеството потребител, тъй като двете му собствени сметки са използвани във връзка с неговата професионална дейност като адвокат, поради което в случая последният не се ползва от потребителската защита, предвидена в ЗПУПС и в ЗЗП. Оспорва твърдението на ищеца, че е използвал специалната клиентска сметка активно до 2019 г., доколкото по същата са регистрирани входящи/кредитни и изходящи/дебитни платежни операции на 30.10.2020 г., 2 на 23.02.2021 г., на 14.04.2021 г., на 22.04.2021 г. и на 27.04.2021 г., поради което счита за невярно твърдението, че още през 2019 г. е имал намерение да закрие клиентската си сметка.

Няма данни за отправени искания от В. за закрИ.е на сметката му. Поддържа се, че дейността на ответната търговска банка като кредитна институция и доставчик на платежни услуги е строго регулирана и формална, поради което при наличие на оплакване от страна на ищеца е следвало същият да го обективира в писмен вид, което в настоящия случай не било сторено. В отговора се посочва, че възможността за закрИ.е на платежна сметка е законоворегламентирана в чл. 118, ал. 1 ЗПУПС, чл. 121, ал. 2 – ал. 4 ЗПУПС, чл. 63 ЦПУПС и в чл. 7 от Наредба № 3 на БНБ, като се извършва по искане на титуляра или по едностранно решение на кредитната институция при конкретно и детайлно описани в закона хипотези. Оспорва се в настоящия случай да е налице заявено изрично искане от ищеца за закрИ.е на двете платежни сметки по надлежния ред, нито да е налице хипотеза на едностранно закрИ.е на последните, чието прилагане зависи от преценката на доставчика на услугите. Уточнява, че забраната на основание чл. 63, ал. 2 ЗПУПС е свързана с начисляване на такси и неустойки, касаещи прекратяването на рамков договор за платежни услуги, а не недължимост на таксата за закрИ.е на сметка. Оспорва, че в случая се касае за налагане на запор на вземане по банкова сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗАдв и излага, че това е свързано със събиране на банкови такси, които обуславят самото съществуване на платежната сметка и в този смисъл са извън приложното поле на чл. 39, ал. 1 ЗАдв. Намира, че търговската банка има правото да начислява и събира процесните такси, което произтича от разпоредбите на чл. 121 и сл. ЗПУПС и чл. 34 и сл. от Наредба № 3 на БНБ за открИ.ето, поддържането, обслужването и закрИ.ето на платежна сметка. Конкретно посочва, че дължимостта на таксите за обслужване и за изготвяне на хартиено извлечение от ищеца, в качеството му на ползвател на платежни услуги, е уговорено и в клаузите на чл. 12 от договора за специална клиентска сметка и чл. V.5 от приложимите Общи условия, където е посочен и техният размер. С подписване на договора за открИ.е на платежна сметка, ищецът е бил информиран за приложимите такси, за начина и тяхното изчисление, с оглед на което е приел да бъде обвързан от Тарифата за таксите на банката, в която те са уредени и с която той предварително се е запознал за да вземе своето решение да сключи договор за платежна сметка. Излага, че таксата за обслужване е предвидена в т. 2, раздел II „Продуктови пакети“ от Тарифата за таксите и е дължима за конкретно предоставени услуги по администриране и поддържане на платежната сметка и осигуряване на възможността на титуляря да използва паричните си средства. Таксата за изготвяне на извлечение по сметка на хартиен носител е установена в чл. VII.1.2 от Общите условия и т. 8, раздел I.А Разплащателни сметки от Тарифата за таксите и е насочена към възмездяване на разходите на търговската банка по изготвяне, разпечатване и изпращане на цялостно месечно извлечение за всички извършени дебитни и кредитни операции по съответната платежна сметка. В случая, в искането си за открИ.е на специална клиентска сметка ищецът В. изрично е отбелязал, че желае да получава извлечението по електронна поща и на седмична база. В изпълнение на договорните си задължения, „.................“ АД е изготвяла и изпращала на ищеца ежеседмично подробни извлечения от платежните сметки, срещу които последният не е възразил, като за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. е начислена такса за това в общ размер от 200 лева. По отношение на сумата от 306,77 лева ответникът посочва, че последната е на разположение на ищеца и последният има възможност да я получи при изпълнение на договорните и нормативни изисквания. В случая не е налице твърдяното договорно неизпълнение от „.................“ АД, тъй като липсва искане от страна на титуляря на сметката за извършване на тази платежна операция, което прави исковата претенция неоснователна. Твърди, че и към настоящия момент ищецът използва двете открити сметки по два напълно валидни договора за специална клиентска платежна сметка по чл. 39 ЗАдв и за стандартна разплащателна сметка, поради което не е налице хипотеза на недължимо платени такси, нито неизпълнение на договорно задължение от ответната търговска банка. С 3 тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността на исковата молба, предвид и изричното оспорване от ответника, съдът намира, че в исковата молба и депозираната уточнителна такава ищецът е изложил твърдения относно основанието на исковите си претенции, посочвайки, че се касае за постъпила по разплащателната му сметка парична сума, част от която ответната търговска банка е удържала без основание за това – за погасяване на конкретни по размер такси, начислени неоснователно на ищеца, а друга част отказва неправомерно да преведе на ищеца в нарушение на договорните си задължения. В исковата молба са посочени вземанията по размер, както и основанието на което ищецът претендира заплащането им от ответната страна. Изложени са съображения, поради които ищецът намира, че неоснователно са му начислени такси в общ размер от 889,55 лева – поради неоснователно поддържане на сметката от търговската банка въпреки направено искане за закрИ.е на сметката, поради прекомерността им, нарушаване на забраната за налагане на запор върху суми по клиентска сметка в т.ч. по реда на директния дебит, поради начисляване на такси за непоискани услуги.