Решение № 22303 от 09.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24357/2022
- Вид
- Решение № 22303
- Подписан
- 09.12.2024
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133,ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.140а · Закон за енергетиката
- чл.143 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150,ал.2,изр.2 · Закон за енергетиката
- чл.150,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 22303 гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110124357 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 14.07.2022г. , ищецът „Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на ответницата да му заплати следните суми :
1 250,77 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № *** по договорно правоотношение между ищцовото дружество и наследодателката на ответницата –
Б.
И.
Ц. през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 230,45 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 19.01.2022г.; 13,24 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,77 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.01.2019г. до 19.01.2022г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата на предявяването на исковата молба- 10.05.2022г. до окончателното плащане, разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение.
В хода на съдебното производство представителите на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответниицата М. Т. Н. (според уточнението, допуснато с разпореждането № 68327/27.07.2022г. – б.с.) не представя отговор на исковата молба, не изразява становище по предявените искове и не сочи доказателства.
С определение № 14097/18.04.2023г. е назначена за ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ по смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на ответницата адвокат С. Ц. С., предложена от САК с уведомителното писмо, изх. № 2544/22.03.2023г. на председателя на САК.
Назначеният особен представител по смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на ответника - адвокат С. Ц. С. е депозирала на 08.06.2023г. отговор на исковата молба в едномесечния срок след връчването на преписите по чл.131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и по размер.Обосновава се становище за недоказаност качеството „потребител на топлинна енергия” на наследодателката на ответницата , доколкото няма доказателства да е била открита партида на нейно име по подаденото от нея заявлуение , както и тя да е живяла в процесния имот
Оспорва се валидността на договора за извършване на дялово разпределение , сключен между фирмата за дялово разпределение и етажните собственици.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представителят на ответницата , но с писмена молба от 07.11.2024г. същият е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „ТООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото , но с писмена молба от 19.10.2023г. представя писмена доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Видно от твърденията в исковата молба и в уточняващата молба от 14.07.2022г. исковете са предявени против ответницата М. Т. Н. в качеството й на единствена наследница по закон на Б. И. Цекова , която през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е била „битов клиент” на топлинна енергия за процесния имот. Възраженията на ответната страна за нередоност на исковете поради липса на посочено основание за предявяването на исковете против ответницата М. Т. Н. са неоснователни.
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.02.1985г. процесния апартамент е бил закупен от И.К.Ц. и М И. Ц., които са били негови съобственици. Според посоченото в писмото , изх. № КО-700059/1/01.12.2011г. на кмета на райо „Надежда” при Столична община (представено с исковата молба – б.с.) М Николова Ц. е починала на 10.06.2009г. и нейни наследници по закон са били : И.К.Ц. (съпруг), К И. Д. (дъщеря) и Б. И. Ц. (дъщеря). От представеното по делото удостоверение, изх. № 863/28.07.2011г. за наследниците на И.К.Ц. , издадено от район „Надежда” при Столична община се установява , че И.К.Ц. е починал на 13.02.2011г. и 2 негови наследници по закон са били : К И. Д. (дъщеря) и Б. И. Ц. (дъщеря).
След 13.02.2011г. съсобственици на процесния имот са били К И. Д. (дъщеря) и Б. И.
Ц. (дъщеря). Но със Заявление – деклрация , вх. № ОП-1639/10.08.2011г. съсобственичката Б.
И. Ц. е поискала партидата на процесния имот в ищцовото дружество да бъде заведена на нейно име. Това е изпълнено и всички счетоводни документи– фактури, изравнителни сметки, отчети на измервателните уреди (представени по делото) , удостоверяващи задължения относно доставката на топлинна енергия са издавани на името на Б. И. Ц..
Според посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и всички други ползватели на облигационно основание , които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие. Това означава , че при наличие на няколко съсобственици или титляри на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за целия имот (а не само за притежаваната от него идеална част), удостоверен с документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.
С оглед посочените в цитираното тълкувателено решение на ВКС правни изводи следва да се приеме , че в конкретния случай с подаването на изрично заявление–декларация за откриване на партида за имота съсобственичката Б. И. Цекова е сключила договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за целия процесен имот , по който тя е купувачът , т.е. „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ и следователно тя като съсобственик е задълженото лице за плащане на цялата цена на доставената топлинна енергия .
Видно от представеното по насотящото дело удостоверение, изх. № РНД 22-УФ01773/3 от 16.06.2022г. за наследниците на Б. И. Ц., издадено от район „Надежда” при Столична община, Б. И. Ц. е починала на 20.11.2021г. (т.е. след края на процесния период , който е 30.04.2020г.-б.с.) и нейна единствена наследница по закон е дщеря й М. Т. Н.
(ответницата по настоящото дело-б.с.).
Следователно по настоящото дело е доказано , че през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и наследододателката на ответницата - Б. И.
Ц . като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на
ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр.
3
107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответната страна нито твърди, нито представя доказателства за предложени от съсобствениците на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.
Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период в процесния имот за наследододателката на ответницата - Б. И. Ц. са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от
„ТООД въз основа на договор от
25.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание от 18.09.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици не е било оспорено по законово установения ред , като без правно значение е дали конкретно наследодател на ответницата е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му. Поради тези причини възраженията на ответната страа за недействителност на посочения договор са неоснователни.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Възражението на ответника е неоснователно.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период 4 собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД и пред „ТООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 08.11.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. Според приетото в заседанието на 08.11.2024г. заключение по съдебносчетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.
Следователно и тези възражения на ответната страна са неоснователни.
Разпечатката съдържа 46 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/beae4339-39cb-4684-bd43-3e0fa847ab14