Решение № 159 от 06.11.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свищов, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100034 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл.79 и чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 248836, сключен на 20.12.2018г. между П. В. Д. и „С.К.” ООД, ответникът е получил сумата в размер на 1000 лв., която се съгласил да върне на 15 - месечни вноски по 201 лева, в срок до 21.03.2020г., съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,24%. Сочи, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 248836 на 20.12.2018г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно 1 условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К.“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *******************. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със СМС на посочения от него телефон. За посочената сума от 1000,00 лева /хиляда лева/-главница; 344,73 лева /триста четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/- договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 21.03.2020г.; 172,47 лева /сто седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до 15.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 551/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 315 / 19.09.2023 г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.

Представят доказателства и прави доказателствени искания.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответника П. В., чрез назначения за особен представител адв. К. К. не е подал писмен отговор.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, 2 становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 315/19.09.2023г. по ч.гр.д. 551/2023г. на РС Свищов, П. В. Д. следва да заплати на кредитора „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата 1000,00 лева /хиляда лева/-главница; 344,73 лева /триста четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/- договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 21.03.2020г.;

172,47 лева /сто седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до 15.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 30,34 лв.

/тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ - направени разноски за държавна такса и сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, след което което е депозиран и настоящия иск за установяване само на вземане за главница, договорна лихва, законна лихва за забава.

Приложен по делото договор за паричен заем № 248836 от 20.12.2018 г. , сключен между „С.К.“ ООД и ответника, по силата на който „С.К.“ ООД се е задължил да предостави на кредитополучателя П. В. Д. потребителски кредит, в размер и при условия посочени в договора, в случай, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от „С.К.“ ООД. Посочено в чл. 2 от ОУ(общи условия) е, че същите са неразделна част от сключваните от „С.К.“ ООД договори за предоставяне на заеми „Кредирект“ и определят начина на кандидатстване, разглеждане, отпускане и погасяване на заемите, както и всички останали съпътстващи права и задължения на страните. Описано в т.8 на договора е, че Договора за заем се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва електронно в съответствие с процедурата, предвидена в ОУ на Договора за заем. Описано в т.7 на Договора за заем е че настоящите индивидуални условия, както и приложените Общи условия, представляват договор за заем сключен между страните, и уреждат и определят техните взаимоотношения.

.От договора е видно че общият размер на предоставения кредит е 1000 лева, за срок 15 месеца, при размер на погасителна вноска – 110,11 лева, лихвен процент по кредита 40,05 %, ГПР – 48.24 %, общ размер на всички плащания – 1344.73 лева.

В приложените Общи условия за предоставяне на кредити са уредени правилата, при които „С.К.“ ООД извършва дейност по предоставяне на кредити на физически лица- кредитни продукти, годишен процент на разходите, права и задължения на страните.

Приложен по делото е и Договор за продабжа и прехвърляне на вземания/цесия/ от 13.01.2022г. между „С.К.“ ООД като цедент и „А.Б.Б.“ЕООД , като цесионер, по силата на който цедента продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедента като кредитодател и физически лица, в качеството им на 3 кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважат предявените искове дружеството - ищец следва да докаже валидно облигационно отношение с ответника, уведомяване за прехвърляне на вземането, както и неизпълнението на договора.

По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между „С.К.“ ООД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. В конкретния случай договорът за потребителският кредит с № 248836/20.12.2018 г. представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

По отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ с оглед електронната среда, в която се твърди да е сключен процесният договор. В конкретния случай ответникът не оспорва да е сключвал със „С.К.“ ООД процесният договор за кредит, като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че има изразено изявление от същия за сключването на договора. Не се спори по делото, че на 20.12.2018г. между „С.К.“ ООД АД /кредитодател/ и ответника /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит № 248836. Съдържанието на договора за кредит е подробно регламентирано в представените договор за потребителски кредит № 248836, погасителен план, и Общите условия за предоставяне на кредити. Както се посочи, претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „С.К.“ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Безспорно използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на цитирания нормативен акт. Според разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени документи - договор за потребителски кредит № 248836 от 20.12.2018 г., и 4 общи условия към него, които не се спорят. С оглед и липсата на оспорване на ответника на тези твърдения, съдът приема, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления. Или по делото се доказа сключването на договора за потребителски кредит между „С.К.“ ООД и ответника, който договор е породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството е отпуснало на ответника кредит в размер на 1000 лв., който последният е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. В случая не са представени доказателства от ищеца относно размера на непогасения остатък на дължимите от ответника вноски, както и по отношение на извършени плащания от негова страна, като се претендира цялата дължима сума по договора, което не се спори от ответника.