Решение № 580 от 18.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Горна Оряховица, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103409 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.127а СК, вр. чл. 45 и чл. 79, т. 9 от ЗБДЛ от Д. Н. Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Н. И. Б. срещу И. Б. – пакистански гражданин. Иска от съда да даде заместващо съгласие на бащата, с което да се разреши да подаде документи за издаване на задграничен паспорт за детето, с който да пътува извън пределите на страната – държавите членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Румъния. Република Албания, Република Черна гора и Република Турция. Мотивира искането си с възможността на детето да пътува. Посочва, че бащата на детето е пакистански гражданин, който е с неустановено към момента местожителство.

Демонстрирал е трайна незаинтересованост към детето си. Ищцата правила многократни опити да се свържи с ответника, но безрезултатно. Претендира разноски.

В писмения отговор на исковата молба, който е изготвен от особения представител назначен на ответника се взема становище, че с оглед трайната незаинтересованост на бащата от детето му, то следва да се постанови решение, което да е изцяло в интерес на детето, т.е. да му се разреши да пътува. Счита, че искането на майката за предоставяне на възможност на детето да пътува в чужбина с цел отдих, обучение и културно развитие 1 съответстват на неговия интерес, като това допринася за разширяване мирогледа и социалния опит на детето. Иска от съда да уважи молбата на ищцата.

СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните и събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето Н. И. Б., родена на 25.07.2017 г. в гр. Плевен, по време на брака им. С влязло в сила решение по гр. д.

№296/2020 г. по описа на РС – Горна Оряховица, бракът между страните бил прекратен с развод, а родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.

От социалния доклад на Д”СП” - С. се установява, че от раждането на детето насам то се отглежда от майката, подпомагана от нейните родители и новият й съжител. Ответникът никога не е сътрудничил или подпомагал майката в отглеждането на детето. От раждането на детето насам не е посещавал Република България, не е контактувал с детето, не изплаща издръжка, не е участвал в отглеждането и възпитанието му. Към момента е с неизвестен адрес.

От показанията на разпитания свидетел – С. Д., който живее във фактическо съпружеско съжителство с ищцата се установява, че живеят заедно от шест години и половина. Бащата на детето никога не го бил потърсвал и не е идвал в Република България. Помагал на ищцата да отглежда детето Н., като го водел на училище и го вземал от там. През изминалите години вземали детето с тях на почивки в чужбина, но паспортът и разрешението му изтекли. Детето обичало да пътува. Счита, че ще е в интерес на детето да му се издаде разрешение да пътува без съгласието на неговия баща, както и валиден международен паспорт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова – спорът се решава от съда.

2

Съдът намира, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от други държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т. д. 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл.

127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което съдът да постанови заместване на липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето за период от пет години, считано от влизане на решението в сила (арг. и от чл. 36, ал. 1 ЗБЛД ). В интерес на детето е да може да пътува в чужбина с цел почивка, спорт, туризъм и образование.

Искът е основателен и следва да бъде уважена претенцията за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето.

На основание чл. 127а, ал.4 от СК съдът следва да допусне предварително изпълнение на постановеното решение, доколкото от това за ответната страна не биха настъпили вредни последици, а на детето ще бъде предоставена възможност да осъществи пътуване извън страната, ако има възможност за такова и в срока преди влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Предварително изпълнение на решението следва да се допусне на основание чл. 127а, ал.4, вр. ал. 2 от СК и чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По разноските: Следва да се посочи, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по исковете по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. В този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2, вр. ал. 1 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата И. Б., роден на ********** г. в Д., пакистански гражданин, за пътувания на детето Н. И. Б., ЕГН**********, адрес: гр. С., ул.

***, в извън пределите на Република България – в страните членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Румъния, Република Албания, Република Черна гора и Република Турция, само със съгласието на майката Д. Н. Р., ЕГН **********, и придружавано от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Н. И. Б., ЕГН**********, адрес: гр. С., ул. *** , по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката Д. Н. Р., ЕГН **********.

Допуска, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението по предявения иск с правно основание чл. 127а от СК.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Горна Оряховица, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103409 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.127а СК, вр. чл. 45 и чл. 79, т. 9 от ЗБДЛ от Д. Н. Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Н. И. Б. срещу И. Б. – пакистански гражданин. Иска от съда да даде заместващо съгласие на бащата, с което да се разреши да подаде документи за издаване на задграничен паспорт за детето, с който да пътува извън пределите на страната – държавите членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Румъния. Република Албания, Република Черна гора и Република Турция. Мотивира искането си с възможността на детето да пътува. Посочва, че бащата на детето е пакистански гражданин, който е с неустановено към момента местожителство.

Демонстрирал е трайна незаинтересованост към детето си. Ищцата правила многократни опити да се свържи с ответника, но безрезултатно. Претендира разноски.

В писмения отговор на исковата молба, който е изготвен от особения представител назначен на ответника се взема становище, че с оглед трайната незаинтересованост на бащата от детето му, то следва да се постанови решение, което да е изцяло в интерес на детето, т.е. да му се разреши да пътува. Счита, че искането на майката за предоставяне на възможност на детето да пътува в чужбина с цел отдих, обучение и културно развитие 1 съответстват на неговия интерес, като това допринася за разширяване мирогледа и социалния опит на детето. Иска от съда да уважи молбата на ищцата.

СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните и събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето Н. И. Б., родена на 25.07.2017 г. в гр. Плевен, по време на брака им. С влязло в сила решение по гр. д.

№296/2020 г. по описа на РС – Горна Оряховица, бракът между страните бил прекратен с развод, а родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.

От социалния доклад на Д”СП” - С. се установява, че от раждането на детето насам то се отглежда от майката, подпомагана от нейните родители и новият й съжител. Ответникът никога не е сътрудничил или подпомагал майката в отглеждането на детето. От раждането на детето насам не е посещавал Република България, не е контактувал с детето, не изплаща издръжка, не е участвал в отглеждането и възпитанието му. Към момента е с неизвестен адрес.

От показанията на разпитания свидетел – С. Д., който живее във фактическо съпружеско съжителство с ищцата се установява, че живеят заедно от шест години и половина. Бащата на детето никога не го бил потърсвал и не е идвал в Република България. Помагал на ищцата да отглежда детето Н., като го водел на училище и го вземал от там. През изминалите години вземали детето с тях на почивки в чужбина, но паспортът и разрешението му изтекли. Детето обичало да пътува. Счита, че ще е в интерес на детето да му се издаде разрешение да пътува без съгласието на неговия баща, както и валиден международен паспорт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова – спорът се решава от съда.

2

Съдът намира, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от други държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т. д. 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл.

127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което съдът да постанови заместване на липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето за период от пет години, считано от влизане на решението в сила (арг. и от чл. 36, ал. 1 ЗБЛД ). В интерес на детето е да може да пътува в чужбина с цел почивка, спорт, туризъм и образование.