Определение № 240 от 29.05.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Сливен, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20242200600329 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.270 ал.4 във връзка с чл.341 и сл. от НПК т.е. за проверка по частна жалба на определение по чл.270 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С. Н. от АК – Варна, защитник на Д. Р. Е.-Х., подсъдим по нохд № 487/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, против определение от 14.05.2024 г. постановено по посоченото дело, с което са оставени без уважение като неоснователни исканията на подсъдимия и неговия защитник, направени в хода на производството по цитираното по-горе дело за изменение на взетата по отношение на подсъдимия Е.-Х. мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, депозирана в посочения от съда и указан в закона срок за атакуване, се настоява за отмяна на така обжалваното определение на СлРС, както и за вземане на по-лека мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия Е.-Х.. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че няма промяна на обстоятелствата, макар искането за изменение на мярката за неотклонение да се основава на твърдения за влошаване здравословното състояние на подсъдимия и в тази връзка е било поискано събиране на доказателства вкл. и назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Заявява се, че в хода на изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение подсъдимият има ограничени правни средства за представяне на доказателства за влошеното си здравословно състояние, поради което именно съдът следва да защити правата му, поради което е следвало да изиска от Затвора в Бургас да отговори на въпроси за състоянието му, да се изиска медицинска информация, както и такава за получаването на инсулин, както и че е следвало да допусне СМЕ с оглед установяване на реалното здравословно състояние на подсъдимия. В тази връзка се обосновава извод, че след като съдът изцяло е игнорирал, не е взел под внимание, не е обсъдил в акта си всяко едно от оплакванията, е постановил акт без мотиви, поради 1 което освен, че е неправилен и незаконосъобразен, същият е и нищожен. Прави се позоваване на определение № 328/13.09.2022 г. по ВЧНД № 390/2022 г. на СлОС, постановено при разглеждане на мярката за неотклонение, в което съдът е изследвал и се е произнесъл по относими въпроси, свързани с приемането на инсулин от подсъдимия. С оглед установяване на реалното състояние в Затвора в Бургас, здравословното състояние на подсъдимия, изпълнението на задължението на затворническата администрация по осигуряване и предоставяне на инсулин на подсъдимия и всички други релевантни обстоятелства се правят следните доказателствени искания: 1. Да се изиска от Затвора в Бургас медицинското досие на подсъдимия; 2. Да се изиска от Затвора в Бургас информация дали на подсъдимия се осигурява необходимия инсулин, трикратно наблюдение на поставяне на дозата инсулин в работно време и предварително зареждане на дозата в почивни дни и национални празници; 3. Да се назначи съдебно- медицинска експертиза, при която да се възложи на експерт лекар ендокринолог да извърши личен преглед и въз основа на медицинските данни за здравословното състояние на подсъдимия да даде отговор на въпросите относно актуалното здравословно състояние на подсъдимия и съвместимо ли е то при продължаване на изпълняване на най-тежката мярка за неотклонение в условията на Затвора в Бургас.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбата, намери последната за допустима т.е. за подадена в срок и от лице имащо правен интерес да атакува посоченото по-горе определение.

Разгледана по същество, въззивният съд прецени жалбата като неоснователна.

Първоинстанционният съд с атакуваното определение от 14.05.2024 г. е оставил без уважение исканията на подсъдимия Д. Р. Е.-Х. и на неговия защитник за изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение “Задържане под стража” в полека с мотив, че към момента не са отпаднали основанията за вземането на най-тежката мярка за неотклонение респ. че не е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи отношение към преценката за законосъобразността на взетата мярка за неотклонение след последното произнасяне на съда по такова искане, което е станало на 22.02.2024 г. от друг съдебен състав.

Освен липсата на нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо подсъдимия Е.-Х. най-тежка мярка „Задържане под стража“ в по-лека, съдът е направил констатация, че няма обективни данни за влошено здравословно състояние, което да представлява пряка и непосредствена опасност за живота на подсъдимия, доколкото са налице доказателства за давано разрешение от съда за извеждането на подсъдимия за преглед от външен лекар извън затвора. В тази връзка е направен извод, че затворническата администрация и медицинския център в затвора изпълняват задължението си да полагат необходимите грижи за здравето на подсъдимия и при необходимост съществува възможност по съответния законов ред той да бъде привеждан и в болнично заведение за лечение. Това е мотивирало съда на приеме, че мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия е адекватна и не следва да бъде изменяна, като следва да се отхвърли и 2 искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза.

Тези изводи на районния съд настоящата инстанция изцяло възприема и споделя.

Действително, към момента на произнасянето на районния съд по искането за изменение на взетата по отношение на подсъдимия Е.-Х. мярка за неотклонение не е налице промяна на обстоятелствата, наложили вземането на най-тежката мярка за неотклонение.

Видно от материалите по приложеното дело, с определение от 12.08.2022 г. по чнд № 936/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен по отношение Д. Е. Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 1179/22 г. на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 4082/22 г. на Районна прокуратура – Сливен, във връзка с повдигнатото спрямо него обвинение за деяния по чл.157 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.157 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

Това определение е потвърдено с определение № 328/13.09.2022 г. по вчнд № 390/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

На 06.04.2023 г. Районна прокуратура - Сливен е внесла в Районен съд – Сливен обвинителен акт против Д. Е. Х. във връзка с деянията, за което той е бил привлечен в качеството на обвиняем и е било образувано нохд № 487/2023 г. по описа на СлРС.

С протоколно определение № 326/22.02.2024 г., постановено в разпоредително заседание проведено на същата дата, състав на Сливенския районен съд се е произнесъл по направеното искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия Х. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като я е потвърдил. В мотивите си съдът е коментирал направените пред него възражения за влошено здравословно състояние и е приел, че същото следва да бъде проследявано от затворническата администрация.

С оглед на тези обстоятелства свързани с привличането на Д. Е. Х. в качеството му на обвиняем, вземането по отношение на него на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, внасянето на обвинителен акт и насрочването и разглеждането на делото от страна на СлРС, изводите в атакуваното определение за липса на промяна на обстоятелствата, наложили вземането на най-тежката мярка за неотклонение се явяват обосновани и законосъобразни.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за промяна на обстоятелствата имащи отношение към преценката за законосъобразност на взетата мярка за неотклонение, като тази промяна се свързва единствено с твърдения за влошено здравословно състояние.

Вярно е, че първата инстанция се е произнесла без да събере доказателства във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние, но такива бяха събрани в производството пред въззивния съд.

С разпореждане на съдията-докладчик от 22.05.2024 г. по настоящото дело, от администрацията на Затвора – Бургас бяха изискани копие от медицинското досие на подсъдимия Д. Р. Е.-Х., както и писмена информация за здравословното състояние на подсъдимия Д. Р. Е.-Х., оказваната му медицинска помощ /когато това е било необходимо/ 3 вкл. дали на същия се осигурява необходимия инсулин.

В изпълнение на разпореждането на съда по делото постъпиха медицинска справка относно здравословното състояние на подсъдимия Е.-Х., копия от амбулаторните листи с проведени медицински прегледи, копия от амбулаторния журнал с проведени медицински прегледи и копия от проведени лабораторни изследвания.

В представената медицинска справка за подсъдимия Е.-Х., подписана от началника на Затвора – Бургас, изрично е посочено, че към момента на изготвянето й /23.05.2024 г./ няма нищо притеснително в здравословното му състояние, което да налага медицински преглед, както и че той получава редовно медикаментите необходими за поддържаща терапия във връзка със заболяването му от захарен диабет.

От представените други медицински документи се установява, че подсъдимият редовно е воден на медицински прегледи вкл. и при специалисти от здравни заведения, които са извън територията на затвора, редовно му се изписват медикаментите във връзка с неговото заболяване и редовно се назначават и провеждат необходимите за проследяване на заболяването му медицински изследвания. Видно е, че последно на 21.05.2024 г. от СлРС е дадено разрешение подсъдимият да бъде изведен от затвора на преглед при специалист, този преглед е бил извършен и е съставен съответния амбулаторен лист, като са му изписани съответните лекарства във връзка със заболяването му. Последните медицински изследвания са били извършени на 19.04.2024 г.

С оглед на представените медицински документи и становище за здравословното състояние на подсъдимия, настоящият съд намира, че не е необходимо т.е. не се налага назначаване на претендираната съдебно-медицинска експертиза, доколкото липсват доказателства здравословното състояние на подсъдимия да е влошено към настоящия момент. Очевидно е, че в условията на затвора се провежда лечение на заболяването на подсъдимия и на същия се осигуряват нужните лекарства, както и своевременна медицинска помощ.

И настоящият съд намира за необходимо да посочи, че при здравословни проблеми или влошаване на здравословното състояние на обвиняемия, могат да се предприемат адекватни медицински мерки, включително настаняването му в съответно болнично заведение, при необходимост, съгласно предвиденото в нормативните актове, касаещи местата за лишаване от свобода.

Коментираните по-горе доказателства касаят констатирано заболяване на обвиняемия, което не е новонастъпило, а е с давност от 2021 г. и за което се провежда необходимата терапия и не се установява влошаване на здравословното състояние на подсъдимия.

Поради липсата на новонастъпили обстоятелства, не се налага преоценка на констатациите относно законосъобразността на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.

При това положение определението на първоинстанционния съд, с което е отказано 4 изменение на взетата по отношение на подсъдимия Д. Р. Е.-Х. мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.2024 г. постановено по нохд № 487/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което са оставени без уважение като неоснователни исканията на подсъдимия Д. Р. Е.-Х. и неговия защитник, направени в хода на производството по цитираното по-горе дело за изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________