Решение № 924 от 19.05.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№

924 гр.

Пловдив, 19.05.2023 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 144 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от

Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на П.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Г., срещу заповед № РД-684/27.07.2022 г., издадена от кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово и административен адрес: ул. „***“ № 6, с извършител на строежа – г-н П.П.П..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не установил времето на построяване на строежа, характерът, предназначението и разположението му.

Поддържа се, че строежът е изпълнен от оспорващия през 1987г., поради което следва да се определи като „търпим“. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Ц., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. По силата на доброволна дела, с нотариален акт № 188, том III, рег. № 4530, дело № 497 от 2018г. и нотариален акт № 106, том IV, рег. № 5292, дело № 634 от 2019 г. П.П.П. е придобил собственост върху УПИ X-617, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово, одобрен със заповед № 187/1979г. и заповед № 325/2018г. с площ 967 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна полумасивна стопанска постройка и всички други строителни подобрения, с адрес: ул. „***“ № 6.

7. На 14.12.2021г. длъжностни лица при община Карлово в присъствието на П.П. извършили проверка на строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв.

47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово.

В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 19/14.12.2021 г., в които е отразено, че строежът са собственост на П.П., за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като два навес с размери: 4,45м на 3,15 м и 4,45 м на 3,80 м, разположени между плевня и лятна кухня в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите установили, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

8. П.П. подал възражение вх. №

94-00-6894/20.12.2021 г. до кмета на община Карлово, в което заявил, че е извършил строежа през 1978г., поради което същият като търпим и годен за ползване не подлежи на премахване.

9. Със Заповед № РД-684/27.07.2022 г. кметът на община Карлово, наредил да се премахне незаконен строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово като в мотивите си посочил, че строежът не е търпим, въпреки декларираната година на строителство. Контролният орган не е установил категорията на строежа, нито е посочил спрямо кои строителни правила и нормативи е установил несъответствие.

Като единствено основание за премахването му е отразена липса на разрешение за строеж и строителни книжа.

10. По делото бе допусната

Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че процесният строеж е шеста категория, представляващ допълващо застрояване, което към настоящия момент се явява разположено на страничната регулационна граница на УПИ X-617, покриващо съществуваща плътна ограда в съседния УПИ VII-605, която е с височина 1,80 м. По действащия застроителен план, одобрен със заповед № 325/16.04.2018г. на кмета на община Карлово, в имота не е предвидено допълващо застрояване.

Двата навеса попадат в зона от 5 метра, определена като свободна от застрояване между страничната регулационна граница към съседния УПИ. Имотът е отреден за ниско жилищно застрояване. По застроителния и регулационен план от 1979г. строежът е бил разположен на имотната граница, но отдалечен от регулационната граница, т.е. представлявал е постройка на свободно застрояване. Разположението на строежа по страничната регулационна граница към момента се дължи на неприложена регулация, която е предвиждала придаваеми части към имота на жалбоподателя. Застроената площ на обекта е 28,33 кв.м. При билото височината му е 3,20 м, а при стрехата – на 1,93 м от терена. Постройките имат обща покривна конструкция. Единият навес се ползва за домакински – складови нужди, а другият е обособен като къщичка за куче. Не могат да бъдат квалифицирани като селскостопански постройки по смисъла на чл. 44 от ЗУТ. Съобразно техническото състояние на строежа вещото лице установява съответствие с декларирания от жалбоподателя период на изграждане. Значителното овехтяване на дървените елементи сочи на строителство от преди 40 години. На място вещото лице установява фактическа обстановка, която е еднаква с даденото в заповедта описание на строежа. Налице са незначителни отклонения в измерените размери, които не са пречка за индивидуализиране на строежа. Демонтирането на навесите може да се извърши без да бъдат засегнати други сгради и обекти в имота или в съседни имоти.

11. По делото се събраха показанията на свидетеля Д.

В. М. – в роднинска връзка с оспорващия.

Свидетелят твърди, че познава имота на П.,***. Сочи, че жилищната сграда в имота било построена преди 1978 г., а обслужващите постройки през 1978г.

ІV. От правна страна:

12. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.

Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

Според чл. 147, ал. 1 ЗУТ за изграждане на постройки на допълващото застрояване се изисква издаване на разрешение за строеж, без необходимост от одобряване на инвестиционен проект.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява стопанска постройка, обект на допълващото застрояване, VI-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено като същият не отрича обстоятелството, че ползва постройката. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Разпечатката съдържа 49 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/beac7dc0-bcf1-4206-b789-17309f0d4f62