Решение № 84 от 17.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Плевен, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430104563 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. А. Г., чрез адв В. П., против П. П. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000лв., съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- ***г. Твърди се, че с определение е одобрено Споразумение по АНД №***/2024г. по описа на РСПлевен, с което ответникът е признат за виновен и му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 700лв., за това, че на ***г. в гр. Плевен, в *** „***“, по хулигански подбуди, е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се ***, довели до ***- престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

130, ал.2 от НК. Твърди се, че ищецът е *** в *** „***“, ***– Плевен. Твърди се, че в резултат от престъплението, за ищеца са настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с него. Твърди се, че ищецът е претърпял ***, в резултат на нанесените удари ***, уронване на достойнството и престижа му, както и на служебното му положение. Посочва, че деянието е извършено на публично място, в присъствието на много хора, както и пред неговите близки и приятели. Посочва се, че за престъплението се е разбрало и на работното му място, още повече, че ищецът е бил с видими ***, в следствие на побоя. Твърди се, че претърпяното се отразило негативно в живота на 1 ищеца, той станал по-*** и ***; ***; търпял подигравки от познати и колеги – ***и, по повод случилото се; дълго време търпял *** и *** страдания от непровокираните агресивни действия на ответника спрямо него. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът П. П. Г., р. ув., не депозира отговор по предявеният иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото се установява, видно от приложеното АНД №***/2024г. по описа на РС-Плевен, че въз основа на споразумение по реда на чл. 375а, ал.1, вр.чл.381 от НПК, одобрено от съда, отв. П. П. Г.,, е признат за виновен, за това, че на ***г. в гр. Плевен, в *** „***“, по хулигански подбуди, е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в ***, довели до страданиепрестъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК. Отв. Г., по реда на чл. 78а от НК освободен от наказателна отговорност, с налагане на адм. наказание – глоба в размер на 700лв. Делото е прекратено с определение, влязло в сила на 02.02.2024г.

По делото, като свидетели са разпитани лицата Б.Б. и К. Т., от показанията на които се установява следното:

Св. Б. сочи, че е свидетел - очевидец на деянието, като е пприсъствал заедно с ищеца в *** ***- Плевен. Сочи, че ***та е била пълна с посетители, имало е много приятели и познати на ищеца. Св. Б. посочва, че след побоя, ищецът Г. се е оплаквал от *** и ***, пиел е лекарства. Посочва, че с ищеца са приятели от дълго време и след инцидента са се виждали, но Г. не е искал да коментира случилото се, ставал е агресивен при разговор по този въпрос; било му е неприятно. Свидетелят посочва също, че случилото се е станало известно и на работното място на ищеца- ***, бил е обект на шеги от страна на колегите си. Св. Б. посочва също, че ищецът му е споделил, че се изнервя от случилото се, защото му е нарушено достойнството като ***, *** на ***.

Свидетелят посочва, че и понастоящем, като се съберат повече хора и се отправят закачки към ищеца по темата. Св. Т. посочва, че ищецът е имал видими ***, оплаквал се е от ***, пиел е постоянно лекарства. Посочва, че синините му са преминали за около 2-3 седмици. Посочва също, че ищецът е бил много притеснен да не си изгуби работата; бил е мълчалив, ядосвал се е на 2 колегите си, които го шегували за случилото се. Св. Т. посочва, че ищецът постоянно е мислил за случилото се , имал е ***. Посочва, че с времето симптомите му са отшумели, но закачките на работното място не са спрели.

Посочва, че с оглед на длъжността, която заема, ищецът се е чувствал унижен.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда /към което следва да се приравни и определението на съда, с което се одобрява споразумение за прекратяване на наказателното производство/ на наказателният съд, е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последиците от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Отговорността на ответника за вреди, произтича от общата норма на чл.45 от ЗЗД, да не се вреди другиму, и обхваща фактическият състав, посочен от съда в проектодоклада – деяние /действие или бездействие/, противоправност, вина, резултат и причинно- следствена връзка между деянието и резултата. В случая, с оглед нормата на чл.300 от ГПК, и съобразно събраните по делото доказателства, безспорно се установи наличието на описаният фактически състав, който следва да ангажира отговорността на делинквента- ответник в настоящето производство за вреди. Безспорно по делото се установява, настъпването на вредоносния резултат- лека телесна повреда на ищеца К. Г., изразяваща се в изразяваща се в ***, довели до ***. По делото се установява, съобразно събраните доказателства, че оздравителния процес на ищеца е сравнително кратък -2-3 седмици. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД постановява обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с определени, конкретно съществуващи обстоятелства. В този случай, обезщетението следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди, който съответно се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретната вреда- лека телесна повреда, изразяваща се в ***, кратният възстановителен период, но заедно с това- мястото на осъществяване на деликта- на публично място- в *** в гр. Плевен и други обстоятелства, а именно вида и характера на длъжността на ищеца- като *** в ***. Към тези конкретни обстоятелства следва да бъде отчетена и съответната икономическа обстановка в страната. От събраните гласни доказателства безспорно се 3 установява, че ищецът е има редица негативни изживявания, стрес, унижение, ***, които са съпътствани от шеги и закачки от страна на неговите колеги в ЗЖУ.

На основание гореизложеното, съдът намира, по вътрешно убеждение и по справедливост, че в полза на ищеца, следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 4000лв, което съдът намира за справедливо и адекватно на причиненото му увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- ***г., като за разликата до пълният предявен размер от 5000лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва отв. П. Г. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800.разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Следва отв. П. Г. да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 200лв.- държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, П. П. Г., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. А. Г., ЕГН**********, от ***, сумата от 4000лв. съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за което има влязло в сила споразумение по АНД №***/2024г. по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-***г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 5000лв,

ОТХВЪРЛЯ иска като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. П. Г., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. А. Г., ЕГН**********, от ***, сумата от 800лв.разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, П. П. Г.,

ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 200лв.- държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5