Определение № 3516 от 21.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1630/2024
- Вид
- Определение № 3516
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3516 гр. Варна, 20.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златина Ив. Кавърджикова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501630 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба входящ № 262325/16.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Мавена“ ООД, ЕИК 203802858, чрез процесуален представител адв. Ц. А., срещу разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 57370/27.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 19924/2019 г. по описа на РС-Варна, 31-ви състав, с което е издадена в полза на Община – Варна, срещу „Мавена“ ООД, ЕИК: 203802858 заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумите в размер на 1134,69 лева, дължима за премахване на преместваем обект – модулен павилион за дрехи, разположен в имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, ул. „Бачо Киро“, заедно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 95,65 лева, представляваща лихва за забава върху горната главница, за времето от 20.01.2019 г. до 28.11.2019 г. и 75 лева разноски по делото. С обжалваното разпореждане е уважено заявление по чл. 417 от ГПК и са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 9680/27.12.2019 г. по ч. гр. дело 19924/2019 г. по описа на РС-Варна и изпълнителен лист № 9962/27.12.2019 г.
Жалбоподателят - „Мавена“ ООД, счита разпореждането за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не е посочен начина на формиране на цената за премахване на павилион за дрехи № 86, с площ от 16,82 кв.м.; не е посочен начина за формиране на сумата, представляваща лихва за забава и също така, че лихва изобщо не е договорена между страните и поради това не може да се претендира в производството по чл. 417 от ГПК. Счита, че Заповед 1
№ 29/31.01.2019 г. на кмета на район „Одесос“ не представлява документ въз основа на който, на основание чл. 417 от ГПК може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Документът, въз основа на който Община – Варна иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е фактура, издадена от изпълнителя на услугата, възложена от Община – Варна и същият не представлява основание за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК. Възразява, че Община-Варна няма право да иска принудително изпълнение на частни вземания по реда на чл. 417 от ГПК, в качеството й на частноправен субект.
По същество моли, обжалваното разпореждане да бъде отменено и издадения изпълнителен лист № 9962/27.12.2019 г. да бъде обезсилен.
В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК от Община-Варна не е постъпил отговор на жалбата.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч. гр. дело № 19924/2019 г. по описа на РС-Варна е образувано във връзка с подадено от Община - Варна заявление по реда на чл.
417 от ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Мавена“ ООД, ЕИК: 203802858, на основание счетоводна справка, за сумата в размер на 1134,69 лева, дължима за премахване на преместваем обект – модулен павилион за дрехи, разположен в имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, ул. „Бачо Киро“, заедно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 98,65 лева, представляваща обезщетение за забава, за времето от 20.01.2019 г. до 28.11.2019 г., както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е преценил, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основателно и следва а бъде уважено, като въз основа на него е издал в полза на Община Варна заповед № 9680/27.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПП срещу длъжника „Мавена“ ООД и изпълнителен лист.
На „Мавена“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.04.2024 г.
В законоустановения срок, от „Мавена“ ООД е постъпило възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, подадено на 16.05.2024 г.
На Община – Варна е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата за това държавна такса и представи доказателства за това в същия срок.
Съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок /заповедта за незабавно изпълнение е връчена на 18.04.2024 г., а жалбата е подадена на 16.05.2024 г./, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 419 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 419 от ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо /изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника/ и ал. 3 от ГПК /когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ./, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
За издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заявителят следва да представи пред съда документ, който да е сред изрично изброените в чл. 417 от ГПК, да е редовен от външна страна и съдържанието му да удостоверява конкретно по размер и подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник. При проверка на тези обстоятелства съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.
В конкретния случай заявителят е посочил в т.12 от заявлението, че вземането му произтича от справка-извлечение от счетоводната система на Община – Варна. В т.9, б. „в“ е изложена допълнителна информация относно произхода на задължението – дължима сума за премахване на преместваем обект – модулен павилион за дрехи с площ от 16,82 кв.м., разположен в имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, в изпълнение на заповед № 29/31.01.2018 г. на кмета на район Одесос. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил доброволно заповедта, каквато възможност е дадена в т. 2 от същата. Същият не е заплатил задълженията си в размер на 1134,69 лева.
Посоченият документ попада в хипотезата на чл.417, т.2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява определено по размер вземане в полза на заявителя срещу ответника по заявлението. Същият съдържа информация, базирана на записванията по счетоводните регистри, издаден е от компетентен орган и съдържа достатъчно информация за претендираното вземане и длъжник. На длъжника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата, редовно получена от него. Липсват данни за изпълнение на вземането на взискателя към датата на подаване на заявлението, поради което вземането следва да се приеме за изискуемо.
Възраженията за съществуване на задължението могат да се релевират в 3 евентуалния исков процес, но не и в рамките на заповедното производство. В този смисъл направеното правоизключващо възражение, във връзка с това че в документа не е посочен начина за формиране на цената на извършената услуга, както и начина на формиране на дължимата лихва за забава, не е предмет на настоящото производство и съдът не следва да го взема предвид при преценката за законосъобразност на атакуваното разпореждане, доколкото такава следва да се направи от съдебния състав, който разглежда исковото производство по иска за признаване за установено, че жалбоподателят дължи или не претендираната сума на кредитора. Както беше посочено по-горе, в заповедното производство съдът дължи проверка за редовност на документа от външна страна, а тъй като в извлечението от счетоводните книги е посочен изрично размерът на вземането и на какво основание е възникнало, то настоящият състав на съда намира същото за редовно и отговарящо на изискванията на закона.
Възражението, че Общината не може да се ползва от реда по чл.417, т.2 от ГПК за събиране на частни вземания е неоснователно. Публични държавни и общински вземания са тези посочени в чл. 162, ал. 2 ДОПК и реда за тяхното събиране е уреден в ДОПК. В конкретния случай се касае за частно общинско вземане и не е необходимо издаването на административен акт за неговото установяване. Редът за принудително изпълнение на частните общински вземания е именно предвидения в чл.417 от ГПК, вкл. и въз основа на извлечение от счетоводните книги на общината, с които се установяват вземания на общината.
Подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба входящ № 262325/16.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Мавена“ ООД, ЕИК 203802858, чрез процесуален представител адв. Ц. А., срещу разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 57370/27.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 19924/2019 г. по описа на РС-Варна, 31-ви състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4